Убийство в Катин

<em><strong>Без истина няма помирение</strong><br /> Отец Зджислав Пешковски</em> <p>През 1942 година в селото Козьи горы пребивава отдел на организацията ТОДТ1, в която има и двама поляци. Научават от местни жители за гробове в гората и решават да проверят. В гората намират трупове в полски униформи. Информацията стига до немските офицери в Смоленск.</p> <p>Събрани са разкази и показания на свидетели &ndash; селяни и железопътни работници. <strong>От тях става ясно, че в началото на март 1940 година на гарата в Смоленск започнали да пристигат затворници в арестантски вагони.</strong> От разказа на Матвей Захаров, работещ по това време в железниците, се разбира, че вагоните са отбивани към странични коловози, затворниците са завеждани до автомобили, които населението наричало &bdquo;черните гарвани&rdquo;.</p> <p>Затворниците били в полски униформи, сред тях имало и няколко духовници. Автомобилите, натъпкани догоре със затворници, били ескортирани от НКВД-исти и заминавали по посока на Катин. По-късно вагоните били отправяни директно към гара Гняздово (Катин). През март и април 1940 година пристигали влакове от по три-четири вагона. Затворниците са стоварвани до автомобилите и отвеждани в посока Козьи горы. Очевидци, Иван Кривосерев и сестра му Даря, от Гняздово, Парфеон Киселов, жител на Козьи горы, казали, че в гората на Козьи горы се намира малък дворец, предназначен за почивна станция на висши функционери от НКВД, ограден с бодлива тел, с караул.<strong> В тази посока ежедневно се отправяли тези &bdquo;черни гарвани&rdquo;. През нощта жителите на селото чували викове и изстрели. Транспортирането и екзекуциите продължавали ден след ден в продължение на 4-5 седмици.</strong><br /><br />Как се е стигнало до това? <strong>На 23 август 1939 година в Москва Рибентроп и Молотов подписват секретен протокол за подялба на Полша между Германия и СССР.</strong> В резултат на договора на 17 септември 1939 година съветски войски завладяват източните територии на Полша. Разположените на тези земи полски части попадат в съветски плен. На репресии е подложено цивилното население, в частност интелигенцията. Във вътрешността на СССР са депортирани 1.5 млн. полски граждани.<br /><br />Полските войници и офицери, взети в плен, са настанявани от болшевиките в три големи лагера: в Старобелск (на изток от Харков), в Козелск (около 150 км южно от Смоленск) и в Усташково (по средата на пътя между Москва и Ленинград). <strong>В продължение на два месеца войниците в лагерите са елиминирани, а в тях остават почти само офицери, подофицери и сержанти.</strong> Нередовната кореспонденция със семействата на пленниците, провеждана от ноември 1939, спряла напълно през май 1940 г. В края на 1941 година полското правителство в емиграция в Лондон започва да търси офицери за нуждите на създаващата се в СССР полска армия. Липсвали над 20 000 души. Запитванията и нотите, отправяни до Сталин, не дали никакъв резултат. Не могли да дадат, защото въпросът с полските офицери, както показват руските архивни документи, е &bdquo;приключен&rdquo; с решение от 5 март 1940 година.<br /><br />През пролетта на 1943 година германците наредили отваряне на гробовете. Пред международната лекарска комисия (заедно с германците и членовете на Полския червен кръст, в нея вземат участие и представители на 12 страни), която от 28 до 30 април 1943 година работи на местата на масовите гробове, се разкрива терен на около 100 метра от смоленското шосе, ограден с остатъци от бодлива тел, частично обрасъл с млади борчета.<strong> На мястото - ужасяваща гледка &ndash; гигантски ровове, пълни с пластове трупове в униформи, лежащи един върху друг, усукани като парцали, често с вързани отзад ръце. Всички избити с изстрел в тила.</strong> От огледа се разбира, че някои от обречените са с чували на главите, на други било заповядвано да лягат върху пластове от умиращи. Сред труповете се търкаляли манерки и прибори, части от полска военна екипировка.<br /><br /><strong>От протоколите на комисията:</strong><br /><br />Като причина за смъртта е посочена, при всички досега открити трупове, без изключение, изстрел в главата [...] Заключаваме от пукнатите в черепа и намерените следи от барут по костта в задната част на главата в близост до мястото на изстрела, както и от равномерността на изстрелите, че всички изстрели са дадени от упор или в непосредствена близост, още повече че посоката на движение на куршума е във всички случаи една и съща, само в няколко случая с незначителни отклонения. Набиващата се на очи еднаквост на раните и локализацията на изстрелите в точно определено място - в областта на задтилната кост, подсказва, че изстрелите са дадени от опитна ръка.</p> <p>Установената повърхностна огнестрелна рана на главата на един от офицерите, убит с изстрел във врата, който е повредил само външния слой на костите, може да се заключи, че този куршум е убил друг офицер и едва след това се е забил в главата на убития вече офицер. Този факт доказва, че разстрелите са извършвани в изкопаните гробове, за да се спести транспортирането на труповете дотам. [...]<br /><br />Труповете лежат почти без изключение по корем, плътно един до друг и един върху друг, равно разпределени в краищата. По средата повече в безпорядък. [...] При труповете не са открити никакви часовници, нито пръстени, макар че убитите офицери със сигурност са имали часовници, което личи по записките, в които се дават дати и часове, чак до последните дни. Намерените при труповете документи (бележници, писма, вестници) са от есента на 1939 до март и април на 1940, последната потвърдена дата, установена по един руски вестник, е денят 22 април 1940 година.<br /><br /><strong>Епилог</strong><br /><br />По настояване на съветската страна по време на Нюрнбергския процес катинското злодеяние е включено към обвиненията срещу хитлеристките военни престъпления. Но международният трибунал изключва Катин от обвиненията към водачите на Третия Райх. Въпреки натиска от полска страна не било предприето изясняване на въпроса за Катин. През 1948 година шведският вестник &bdquo;Dagens Nyheter&rdquo; публикува списък със седем фамилии на функционери на НКВД - убийци от Катин. През 1950 година в САЩ е публикуван доклад на полковник Джон ван Влет, установяващ руското авторство на престъплението. Под влияние на този доклад американците създават специална комисия (т.нар. Комисия Майден) за проучване на престъплението в Катин. Резултатите от работата на комисията не оставят съмнение за руското авторство на престъплението (правителствата на СССР и ПНР протестират срещу работата на комисията). Докладът на Комисията Майден е представен на форум на ООН на 12 февруари 1953 година. На 8 май 1956 година докладът е изпратен на министър-председателя на ПНР Йозеф Циранкевич, а на 26 юли 1956 на Никита Хрушчов. На 20 юли 1957 година германският седмичник &bdquo;Седем дни&rdquo;, издаван в Карлсруе, публикува копие от документ на НКВД от Минск от юни 1940 година за ликвидиране на полските военнопленнически лагери. Документът е от архивния отдел, завзет от немската армия през 1941 година в Русия.<br /><br />На 30 май 1967 в църквата Св. Андрей Бобола в Лондон е открита първата мемориална плоча в памет на жертвите на катинското престъпление. През 1970 година група британски парламентаристи внесла искане за изясняване на катинските злодеяния в Долната камара. Искането не намерило подкрепа от мнозинството. През 1975 г. с полски и английски дарения в Лондон е изграден катински паметник (на 16 ноември 1975 паметникът е открит в Стокхолм). През 1977 г. на Запад попадат документи от цензурата на ПНР заедно с инструкция, забраняваща информацията относно катинските престъпления.</p> <p>Опит за ново изясняване на престъплението е направен от &bdquo;Солидарност&rdquo; през 1980 година. През 1987 година правителството на ПНР договаря с СССР премахването на &bdquo;белите петна&rdquo; в общата история. Сред изброените теми обаче не присъства нито Катин, нито масовите депортации от завладените земи през 1939 година. На 13 април 1990 година Михаил Горбачов признава отговорността на съветското правителство за Катин, но въпросът не е изяснен докрай. Борис Елцин предава архивните документи относно Катин на президента Лех Валенса.</p> <p>Създадени са отделни следствия &ndash; от полска и руска страна. Руските власти не признават за геноцид срещу полския народ престъплението в Катин. Злодеянието никога не е осъдено. На 4 юни 1995 година в присъствието на хиляда и петстотин очевидци и пред очите на милиони телевизионни зрители е направена първа копка в Катин &ndash; на военните гробища и на Църквата на помирението. На 17 юни 2007 година е осветено гробището в Харков. На 8 октомври 2007 г. почина отец Зджислав Пешковски, капелан на катинските семейства, затворник в Козелск, свидетел на истината за престъплението и неуморен застъпник на помирението.</p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта www.liternet.bg </em></p>