Ищците се оплакали, че Десислава Панайотова е склонявала управители на концертни зали в София да не ги предоставят на "Шри Чинмой Център" под наем за негови концерти, защото той, според нея, е "секта". Тя многократно осуетявала събития на сдружението в зали, за които имало дори сключени договори за наем. Панайотова публикувала в сайта на ръководения от нея ЦРИК очернящи сдружението статии, в които го представяла като заплаха, изпращала писма лично до управителите на зала "България", Дома на архитектите, Руския център и Музикалното училище в София, а веднъж и отишла на място, за да настоява те да не допускат договорени вече концерти на "Шри Чинмой" в техните зали. От БХК подчертават, че тези ѝ действия довели до резултат и събитията не са се състояли, с едно изключение.
Панайотова се представяла като доктор по богословие и директор на прицърковна организация към храм "Св. Св. Кирил и Методий", която "сътрудничи на Министерски съвет, Народното събрание и медиите по въпросите на присъствието на религиозните общности".
Като се позовава на практиката на Европейския съд по правата на човека по делата Илиев и други срещу България и Радков срещу България (II), СРС се произнася, че липсата на събрани доказателства за претърпените от единия ищец загуби, не е основание за отхвърляне на иска му като недоказан. Според съда самото осъзнаване от физическо лице, че негово право е нарушено, е отрицателно преживяване, което подлежи на обезщетяване. Да се приеме, че такова лице не е претърпяло неимуществени вреди, би било не само "в разрез с всякаква логика и здрав разум", но и "израз на необоснован формализъм", мотивира се съдът.
В решението се казва още, че Панайотова има право да формира становище по свои убеждения, но не може това да е оправдание, за да мотивира трети лица да препятстват мероприятия на сдружението. СРС констатира, че умисълът на Панайотова е доказан и че тя е могла да повлияе на подбужданите лица, като се е представяла като авторитетен, признат и от държавата експерт.
Съдът посочва още, че ако Панайотова е била на мнение, че от сдружението вършат нещо нередно, е следвало да сигнализира институциите, а не да организира тяхното преследване. Като се позовава на Конституцията, съдът подчертава, че предвид разделението на религиозните институции и държавата, е недопустимо представителите на едно вероизповедание да преследват членовете на друга група, както и че ищците имат право да провеждат религиозни дейности на закрито и без да са регистрирани като вероизповедание.
От своя страна Панайотова заявила, че целта ѝ била да предпази православните вярващи от "влиянието на нетрадиционни религиозни култове" и че представя "позицията на Православната църква". Тя твърди, че използването от нея на "богословски понятия" ("секта", "култ" и др.), "не допуска светски съд да прецени налице ли е чрез това говорене нарушение на светски закон, какъвто е (Законът за защита от дискриминация) и още по-малко да отсъди дали такова говорене може да бъде квалифицирано като "враждебно". Към момента Панайотова е и главен редактор на интернет страницата на Св. Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия.
Сдружението е било представлявано от директорката на Правната програма на БХК Маргарита Илиева.