Мухамад Шахрур – ислямският Мартин Лутер?

Своите наблюдения Мухамад Шахрур записва в книги, натоварени с голям заряд. Неговото значение за съвременния ислямски свят междувременно се сравнява с това на Мартин Лутер за християнството. <p>В някои арабски държави тези книги направо са забранени и могат да се купят единствено &bdquo;под тезгяха&rdquo;. В други световни мюсюлмански средища, като например Индонезия &ndash; страната, която приютява най-много мюсюлмани в света, напротив, те отдавна и масово се изучават и обсъждат в университетите. И сред европейските мюсюлмани Шахрур печели все повече нови последователи. Но и врагове. Защото на много места неговите позиции го правят извънредно непопулярен, преди всичко в средите на традиционното духовенство и най-вече сред радикалните ислямисти.</p> <p>В разговор спорният сирийски професор понякога е твърде многословен. Неговите отговори преминават в дълги монолози, по време на които той сякаш дискутира сам със себе си, осветлявайки и оценявайки дадена идея от различни гледни точки. Въпреки това никога не губи нишката на аргументите.<br />&bdquo;Най-напред беше важно, казва той, да се осъзнае, че ислямът е съществена съставна част на нашата култура. За да можем не само да разберем нашата култура, но също и да я променяме, да я трансформираме в днешно време, първо трябва да се занимая със същността на исляма. И тъй, какво е ислям?&ldquo;</p> <p><strong>Коранът &ndash; валиден за човечеството до края на света?</strong></p> <p>Отговорът на Шахрур на този въпрос е колкото простичък, толкова и скандален и неразбираем за ортодоксалния ислям: &bdquo;Основните тълкувания на Корана, казва той, са записани през VІІ в. на Арабския полуостров. И те би трябвало да бъдат разбирани в този специфичен контекст. Цари обаче всеобщо мнение, че тези тълкувания на Корана са валидни за всяко поколение до края на света. Съвсем не съм убеден в това. Освен това се смята, че са валидни за всички народи, за цялото човечество. И с това не съм съгласен&rdquo;.</p> <p>Според Шахрур тези основни тълкувания не са вечно съществуваща и безспорна истина или някакви божествени наставления, а са човешко творение. И като такова носят културен, идеологически и цивилизационен баласт от четиринайсет столетия. Главното желание на Шахрур е да се идентифицира този баласт, да се разкрие божественото ядро на религията и то да се освободи от човешките аксесоари. Коранът трябва така да се разбира и тълкува, сякаш току-що е бил възвестен, т.е. в един отговарящ на духа на времето контекст, в рамките на съвременната действителност. С времето и с начина на живот се променят следователно и интерпретациите на Корана, самото Откровение може да е вечно, разбирането му обаче е възможно само в настоящия дискурс. Но не чрез прилагане на критерии, които са постановени в далечното минало и нямат никакво отношение към Тук и Сега.</p> <p>Във време, в което радикалният ислямизъм както силово, така и гръмогласно се опитва да се наложи като единствения истинен глас на исляма, докторът от Дамаск оповестява далеч по-спокойно послание. Но послание, което има потенциала да предизвика коренна промяна в същността на исляма. Или както публично призна влиятелният духовник и телевизионен водещ Юсуф ал Карадави по &bdquo;Ал Джазира&rdquo;: &bdquo;Това е нова религия&rdquo;. Нова обаче не е религията, ново е разбирането и тълкуването на исляма от страна на Шахрур. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Ключово преживяване по време на Шестдневната война</strong></p> <p>Ключовото преживяване за Шахрур е, когато Шестдневната война на арабските страни с все още младата държава Израел завършва с унищожително поражение за арабите. &bdquo;Хората в арабския свят бяха шокирани от категоричното поражение, имаше най-различни опити за обяснението му. Когато посетих първата петъчна молитва след погрома, имамът съобщи, че войната била загубена, защото нашите жени са отказали да се забулват. Той явно изобщо не беше разбрал, че ние бяхме победени и от еврейски момичета в шорти. Няколко дни по-късно срещнах един комунист, който ми обясни, че причината за поражението ни било постенето по време на Рамадана. Бях изумен и му казах: &ldquo;Ти и имамът от джамията, вие сте две страни на един и същ медал; единият вляво, другият вдясно, това е единствената разлика&rdquo;. Това беше мигът, в който разбрах, че в целия ни начин на мислене нещо куца, във възгледите ни и в разбирането ни за света. Реших да проуча този въпрос. Извънредно важна съставна част, един от корените на нашата култура е религията. За да разбера културата ни, следователно трябваше да започна с религията.</p> <p>Основният методологически подход на Шахрур е подходът на учения, а неговият аналитичен инструментариум е инструментариумът на лингвиста. &bdquo;Когато Бог дава на хората едно откровение, казва той, то трябва да е толкова ясно и прецизно като природен закон и да има универсална валидност. Ерго първата ми задача беше да разделя откровението от човешкото творение. Към това спада също и лингвистичният, ориентиран към контекста анализ на езика на Корана&rdquo;.</p> <p><strong>Религия, западнала до властови инструмент</strong></p> <p>В разбирането на Шахрур ислямът не е само религията на последователите на Мухаммад*, но и всяка монотеистична религия, значи също така и християнството и юдаизмът. Вярата в единния бог и във връзка с това в един универсален етос, който непрекъснато се открива в същността и на трите религии и който също така е артикулиран и в Десетте заповеди на Библията, е истинският ислям. Тази основополагаща етика, твърди Шахрур, се е загубила в човешкото тълкувание на Корана. Вместо това религията е монополизирана от една класа на религиозни екзегети, чийто авторитет е заимстван именно от догмата, че ислямът е непроменлив. Така религията през вековете запада до властови инструмент, до прикритие, което предоставя легитимност на автократични и деспотични режими. <br />Връщайки се на датските карикатури, които породиха такова възмущение в ислямския свят, той изяснява позицията си: &bdquo;Нека допуснем, че вместо датския художник един египетски карикатурист е нарисувал карикатури на Мухаммад. Възмущението щеше да е толкова силно, а уличният натиск несъмнено щеше да принуди египетското правителство да задържи художника и да го екзекутира. Ако обаче същото правителство в един ден нареди да се задържат в Кайро 10 000 души, това едва ли би имало последствия за него. Да не говорим за публично негодувание. Това разбиране е много важно! В нашата култура не ценим особено свободата като ценност. Причина за това е, че от ранно детство ни е набивано в главите, че сме Божи раби. В своята книга аз пиша, че не сме никакви Божи раби. Можем да бъдем роби на други хора, но не и на Бог. Защото Бог ни е сътворил като свободни същества. Когато се молим на Бог и му се прекланяме, това е нашето собствено свободно решение. Бог не държи роби и не иска никакви роби&rdquo;.</p> <p><strong>Шахрур не може да бъде нито премълчан, нито забранен</strong></p> <p>Със своето ръководено от максимите на критичния разум тълкуване на Корана, Хадита, както и на ислямската правна наука докторът от Дамаск влиза в конфликт не само с ортодоксалното ислямско духовенство и радикалните ислямисти, но и с повечето властимащи в ислямския свят, от Саудитска Арабия до Пакистан.</p> <p>Техният проблем е, че Шахрур нито може просто да бъде забранен, нито може да бъде игнориран чрез премълчаване. Има действително отделни смъртни заплахи срещу него, но те по-скоро са изключение. Онова, което прави живота на религиозните му противници тежък, е, че Шахрур вади аргументите си от същността на исляма; неговото детайлно познаване на Корана, на ислямското право и на събраните в Хадита наставления и коментари не им позволява да го обявят за шарлатанин или за отклонил се от правия път сектант. Налага се сериозно да се занимават с неговата аргументация. И го правят. През последните години бяха публикувани редица дълги и пространни отговори на неговите тези и техният брой продължава да нараства. Увеличава се обаче и броят на преводите на творбата на Шахрур на други езици, които правят неговите тези достъпни и за мюсюлманите в страни като Турция, Индонезия или европейските държави, като по този начин засилват дебата в целия ислямски свят. Дебат, в който не става дума за нищо друго освен за душата и оттам за бъдещето на исляма. Дебат, чийто изход ще има решаващо значение и за неислямския свят.</p> <p>&bdquo;Ние се нуждаем спешно от Реформация, каквато християнството някога е преживяло, казва Шахрур. От връщане към божествената същност на религията и нова интерпретация на Корана, която съответства на съвремието ни. В крайна сметка най-големият дар, който Бог е дал на хората, е разумът. И ние сме длъжни да се възползваме от него&rdquo;.</p> <p><em>* Тук е спазен правописът на името на Пророка от превода на Свещения коран на Цветан Теофанов. &ndash; Б.пр.</em></p> <p><em><strong>Превод от немски език: Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА<br /><br />Текстът е публикуван на www.eurasischesmagazin.de<br /></strong></em></p>