Вербална нота за олигарси: Вие сте лоши

<p>През това време едно правителство се гътна, друго дойде с перспективата да го последва в пропастта, страната се залюшка като кораб без кормило и внезапно прозвуча спасителната мисъл, че по-добре е да се управлява по-добре.</p> <p>Трябва ли да се изненадваме, че над хилядите протестиращи се веят национални знамена, а европейското знаме се мярка само за екзотика? Не бе изненада също, че на последните избори партиите не отправиха европейски послания за печелене на избиратели, а оставиха темата да прашасва поради загуба на актуалност.</p> <p>България загуби интерес към Европа, но вината не е само нейна, защото и Европа се отказа от авторитетното си присъствие в България. От три години България е изтикана в глуха периферия тъкмо по инициатива на Германия и Франция. Фактите не бива да се забравят, защото последиците са трайни.</p> <p>На 21 декември 2010 г. Париж и Берлин официално поискаха да се отложи приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство. Тогавашните министри на вътрешните работи Брис Ортфьо и Томас де Мезиер изпратиха общо писмо до комисарката по вътрешните работи Сесилия Малстрьом (Швеция), в което заявиха, че би било "преждевременно", ако двете кандидатки бъдат приети, както се надяват, през март 2011 г. Това бе първият официален сигнал, че предстои откачане на българския вагон от европейския експрес поради недостатъчна угледност въпреки техническата му годност съгласно шенгенските критерии.</p> <p>Министрите твърдяха, че резервите им се дължат на "липсата на задоволителна правна и административна среда за борба с корупцията на всички равнища и постоянната тревога от организираната престъпност".</p> <p>Но вместо да помогнат за разобличаване на криминалния елит в олигархичните и политическите среди, избраха да изолират целия народ, за да си решат пътьом и своя проблем с "нашествието" на роми от България и Румъния.</p> <p>Борбата за демократични принципи, но с безпринципни методи, лиши двете най-авторитетни държави в ЕС от морална сила да въздействат на България за европейското й превъзпитание. Не беше случайно, че точно по това време посолствата на Франция и Германия притихнаха, след като преди това гласът им се чуваше по всякакви въпроси и никой не ги обвиняваше в намеса във вътрешните работи.</p> <p>Дотогава българите възприемаха сигналите от Европа като доброжелателни и не се дразнеха, когато по-старите демокрации ги поучаваха. Сега се прави опит да се навакса пропуснатото. А първите реакции показват, че е пропуснато много.</p> <p>Управляващите дори не трепнаха</p> <p>Вицепремиерът по правосъдие и еврофондове Зинаида Златанова, която доскоро беше пратеник на Еврокомисията в София, отсече: "Посланиците не са прави". Според нея техните критики не засягат днешното правителство, защото "когато се говори за модел на управление, на всички е ясно, че няма как той да бъде установен в последния месец или дори една година.</p> <p>Това означава, че дълго време е съществувал някакъв проблем или се е установила система, която дълго време е тревожела както нашите партньори, така и българските граждани. След като става дума за системен въпрос, той трябва да бъде решен по системен път".</p> <p>И даде пример: "В последните 4-5 години много дипломатично ни се обръща внимание върху начина, по който се управлява страната, и това става, като не ни приемат в Шенген."</p> <p>Депутатът от БСП Румен Йончев си направи оглушки: "Критиките на посланиците на Германия и Франция в София се отнасят за предишните управляващи, а не за правителството на Пламен Орешарски, което управлява от месец и половина. Това е съвсем нов жанр в дипломацията, на който не сме свикнали все още."</p> <p>Председателят на БСП и ПЕС Сергей Станишев бе най-язвителен: "Защо досега се мълчеше?"</p> <p>"Прочетох писмото на посланиците с интерес. Направи ми впечатление, че говорят за един олигархичен модел. Аз задавам въпроса: За колко време се създава подобен модел в политиката и в икономиката? За много години, като последните 4 г. бяха най-ярък израз на влиянието и въздействието на олигархични интереси върху управлението. Жалко, че двамата уважавани посланици толкова дълго време мълчаха по този въпрос!", заяви Станишев и хвърли камък преди всичко в градината на Германия, която покровителстваше правителството на ГЕРБ.</p> <p>Не бе пожален и френският посланик, към когото бе употребен назидателен тон: "Не смятам да обсъждам позицията на френския посланик с президента социалист Франсоа Оланд".</p> <p>С други думи: Засега няма да го наклепам по партийна линия пред началника му, но да внимава.</p> <p>Сякаш подобна инициатива на посланиците би могла да възникне без предварителното одобрение на техните правителства.</p> <p>За всеки случай външният министър Кристиян Вигенин предупреди двамата дипломати да се въздържат от по-нататъшни журналистически опити.</p> <p>Как е възможна такава дързост, дори след заплахата на двамата посланици, че критиките им могат да ни струват скъпо?</p> <p>Те написаха в общата си статия: "Доброто управление на страната е в интерес на всички българи. Но също така е в интерес и на всички европейци в качеството им на данъкоплатци (около 40% от отпуснатите на България европейски фондове идват от немските и френските данъкоплатци)".</p> <p>Прозрачният намек за спиране на еврофондовете едва ли ще накара олигархията да се саморазпусне. Хранейки се от властта, тя винаги е разполагала с инструментите да прехвърли върху българските данъкоплатци минусите от своето управление (независимо от политическия му цвят).</p> <p>Ако има еврофондове - добре са дошли, ако няма - компенсира липсата им чрез изстискване на сиромашията, която по европейски стандарт представлява 90% от населението. Като допълнителна екстра, тя може да прибегне до външни заеми, които напоследък се връщат на мода.</p> <p>Франция и Германия казват много верни неща за България и нейната олигархия. Сигурно с тях са съгласни повечето протестиращи, както и огромното мнозинство, което ги подкрепя, без да излиза на улиците.</p> <p>Българите не са щастливи със своята мафиотска върхушка.</p> <p>Но голяма грешка е да се измислят наказания на целия народ заради нея. Не го пускат в Шенген заради нея. Спират му фондовете пак заради нея. Въргалят го в медийна кал все заради нейната безнаказаност. Вярно е, че не друг, а той трябва да смъкне клептокрацията от гърба си, но ако Франция и Германия наистина му желаят доброто, трябва да покажат, че са скъсали с практиката да се заиграват с нея, когато им е изгодно, критикувайки я иначе само от кумова срама. Тогава гласът им ще се чува много по-силно.</p>