- Автор: Георги Георгиев
- 04 Окт 2022
- 2731
- 28
Следвайте "Гласове" в Телеграм
Масирано налаганото твърдение, че с цената на всичко трябва да бъде съставено редовно правителство е дълбоко манипулативно и погрешно. То обслужва единствено стремежа на ГЕРБ и ДПС да излязат от политическата си изолация и да реставрират и реабилитират модела си на управление от периода 2009 - 2020 г.
Никъде по света демократичните процедури не налагат необходимостта изборните резултати да доведат непременно до сформиране на управляващо мнозинство. Понякога вота на избирателя може да бъде в полза на политическата неопределеност. Която е естествено състояние на всеки един плуралистичен модел. И в чиито недра се зараждат устоите на новото политическо статукво.
А колкото до така широко разпространеното желание на хората да бъде сформиран редовно правителство, то това е поредната манипулация на социолозите. То е все едно да зададете въпросът дали по света трябва да цари мир и благоденствие. Но ако се влезе в конкретика, ако се попитат българите, дали желаят да бъдат управлявани от коалиция, включваща ГЕРБ и ДПС, отговорът ще е съвсем различен.
Всъщност, голямата причина, която прави невъзможно установяването на трайна политическа стабилност в страната е наличието на повече от една разделителна линия в обществото ни, което не дава възможност за оформяне на големи мнозинства. У нас, освен класическото деление между леви и десни, съществуват още две други сериозни разделения - отношението към съществуващия до 2020 г. модел на управление на ГЕРБ и позиционирането спрямо войната в Украйна.
Това са обективни разделителни линии, натоварени с голям ценностен и емоционален заряд и тяхното пресичане е свързано с опасността от загуба на политическа идентичност. И никакви лакардии за повелите на времето и съдът на историята, или пък опити за скриване зад силуетите на експерти и непартийни кадри, ще промени този факт. Което добре се разбира от ПП, ДБ и БСП. И точно това обуздава жаждата им да се докопат до властта.
Ако перифразираме думите на лидера на ДБ Христо Иванов, може да се каже, че истинския кръст, който предстои да носят българските политици, е да устоят на изкушението да влязат във властта. И да понесат товара на поредица от предсрочни избори, които може да се окажат убийствени за някои от тях.
Но наличието на политическата нестабилност е необходимо условие да реши проблема с „наследството“ на ГЕРБ. Това е единствения начин то да бъде окончателно отхвърлено или пък амнистирано. Важно е обаче това да стане чрез гласа на хората, а не да се случи тихомълком, като завера на политическите елити. Ако до този момент настъпи и мир в Украйна, ние ще можем да се завърнем към традиционното разделение на леви и десни и чак тогава България ще намери своето стабилно политическо равновесие.
От партията на Борисов ясно осъзнават, че подобен процес може да се окаже убийствен за тях и затова те предприеха своя отчаян поход за връщане към властта. Те се опитват масирано да ни внушат, че в момента от значение е само политическото и геополитическото позициониране на партиите, а спора за характера на предишното им управление е загубил своята актуалност.
Разбира се, това е поредната им лъжа и най-доброто доказателство за това ще бъде предоставено в момента, в който те евентуално пак поемат властта. Защото в същия момент страната ще бъде обхваната от масова анти- ГЕРБ истерия. И затова на Борисов му е необходима коалиция с ДБ. Тя трябва да поеме ролята на щит срещу подобно недоволство или най-малкото да го лиши от най-острите му изяви.
Защото ГЕРБ спечели парламентарните избори без да наложи промяна в обществените настроения. Спрямо изборите от ноември миналата година той прибави само 40 000 нови гласа, което не говори за промяна на тенденциите. По скоро се намираме в равновесна точка, в която силите на статуквото и на промяната са с изравнени възможности и само солидната медийна обезпеченост на ГЕРБ и ДПС създават усещането, че политическата инициатива е преминала в техни ръце.
За да се случи това обаче, тези две партии трябва да ни убедят, че тяхното управление е единствения шанс да имаме някакво управление. И затова е целия този огън и жупел спрямо служения кабинет. Защото в момента служебния кабинет е единствената останала реална алтернатива на управлението ГЕРБ-ДПС.
В този смисъл не само правителството на Радев, но и провала на новия парламент, евентуалните провали и на бъдещите парламенти, не са институции и събития, които трябва да бъдат разглеждани като нещо трагично. Защото те ще означават освен всичко друго и това, че ще се маркира изолацията на ГЕРБ и ДПС от властта.
Колкото до опасението, че честите избори ще обезверат хората и все по-малко от тях ще се насочват към урните, е преекспониран страх. Първо, защото натрупването на обществено недоволство представлява индикатор за бъдещи промени, които са в състояние радикално да изменят днешното патово положение и второ- никъде не е записано, под кой минимален праг на участие на гражданите в изборния процес, институциите губят своята легитимност.
Затова е хубаво да приемаме по-хладнокръвно политическото ни развитие в момента, колкото и определени среди да се опитват да ни вкарват в някакви катастрофични сценарии. Ако ние като общество успеем да ги игнорираме, ако не позволим те да определят политическите ни предпочитания, това ще бъде вече белег и форма на политически прогрес. От който много се нуждаем.
Свързани текстове: Тежка властова абстиненция тресе "Продължаваме промяната"
Провалът на една котерия политици, на които властта много се услади
