- Автор: Георги Георгиев
- 08 Sep 2022
- 4839
- 28
Няма да е чудно, ако "Продължаваме промяната" (ПП) получи сериозен шамар от избирателите, реши, че трябва на всяка цена да се задържи на сцената и се съгласи на коалиция с ГЕРБ. Един такъв кабинет ще се окаже учудващо дълготраен. Хората на Бойко знаят отлично как да държат в златна клетка своите партньори.
Първата седмица от предизборната кампания създаде в обществото усещане за фалстарт. Сякаш всички политически сили тръгнаха в посока и по начин, който вместо да е стреми да привлече вниманието на обществото, предизвиква само апатия и разочарование.
Доста странна ситуация, като се има предвид, че всяка една от партиите изведе като основен акцент в предизборната си стратегия обещанието да се ангажира с разрешаването на непосредствените проблеми на хората - инфлацията, доходите, подкрепата за бизнеса и борбата с корупцията. Което означава, че не става въпрос за погрешно избрано комуникационно поведение, а за изначално нежелание на хората да слушат посланията на тези политически субекти.
Или ако го формулираме по друг начин, това, което не харесват хората в сегашната кампания, са самите политически участници в нея. Явно желанието за поява на нови лица в политиката продължава да бъде все така актуално и да изпълнява ролята на основен мотив в оформянето обществените нагласи. Разкъсвано от противоречия, в невъзможност ясно да формулира своите цели, за нашето общество е по- есно да се довери на хора, които не познава и за които може да си изгради една идеалистична представа. В момента, в който те почнат да разкриват управленския си потенциал и политическите си позиции, настъпва тяхната демитологизация, рейтинга им се срива и народът започва да се оглежда за своя нов герой. На нас ни е перманентно необходимо да има постоянен приток не просто на нови лица, а на нови формации, около които да се заформя нова интрига, която от своя страна да ангажира масите с политическата борба.
Това сега явно няма да се случи. Защото появата на нова фигура не става в резултат от случайното стечение на определени събития или поради обществените настроения (както често ни се струва), а е плод на предварителен сценарий, който разполага със сериозна медийна и финансова подкрепа. Без нея се получават само полуфабрикати, от рода на проектите на Бареков, Яни Янев или Волен Сидеров.
Днес обаче механизмът сработи наобратно. Сред избирателите продължава да има нагласа за появата на нов спасител, но това само активира силите, решени да не допуснат неговата поява. И за тези пазители на статуквото ниската избирателна активност е част от стратегията за постигане на целта им.
Само ако избирателно тяло бъде свeдено до множеството на твърдите ядра, те могат да се надяват ако не на победа, то поне на предотвратено поражение. Защото широкото участие на избирателите у нас означава реализацията на наказателен вот. Който закономерно ще порази основно партиите, участвали в отминалите управления и може би ще повиши резултата на Възраждане и/или Български възход.
Втората цел е чрез намалената избирателната активност да се предизвика редуциране на очакванията на избирателите. За да бъдат те принудени да избират между каквато и да е управленска комбинация или пълния колапс на политическата ни система. Неслучайно от ГЕРБ през цялата кампания ще тръбят колко важно е да се обединим и да загърбим противоречията от миналото. Прави впечатление, че по медиите политиците вече не смеят да употребяват думите „червена линия“ .
Доколкото изборите у нас неизбежно ще се впишат в матрицата на съществуващото глобално напрежение, то и външните фактори са плътно заинтересовани да не настъпи радикална политическа промяна у нас. Те дори ще бъдат склонни да се стигна до патова ситуация и да не се състави правителство, отколкото да има кабинет, в който ще влязат проруски формации.
Ако планът на статуквото сработи, то интригата в изборите отново трябва да се заключи до рамките на двубой между ПП и ГЕРБ. Но това ще бъде само пародиен римейк на изборите от ноември 2021 г, защото борбата вече не е между добро и зло, а между две злини, които ще представят другата за по-голяма.
"Демократична България" и БСП също се молят за ниската избирателна активност. Колкото и да се пъчат представителите на двете формации пред телевизионните екрани, истината е, че участието им във властта ги постави на ръба на оцеляването. Тя им коства лоялността на най- твърдите им ядра. Едните се почустваха омерзени от коалицията с бившите комунисти, а вторите кипят от гняв по повод участието в едно управление, което счупи всички рекорди за русофобия.
Ако някой може да раздвижи все още кампанията, това са "Възраждане" и "Български възход". Тези две формации разполагат с най-голям потенциал да се позиционират като алтернатива на по-далечното и по-близкото ни политическо минало, но странно защо не го правят. Напротив, точно по време на самата кампания те възприемат едно много обрано поведение, което ги прави неразличими на фона на останалия обществен пейзаж.
Много подозрително и никой не се възползва от разлома, който настъпи в лявото пространство. На фона на сегашното състояние на БСП, са налице всички предпоставки за възникването на нов голям ляв субект. Който не просто да обере огромния брой разочаровани избиратели на столетницата, но и да привлeче голямата маса от нови последователи на лявата алтернатива, които търсят модерен носител на своите идеи.
Една ярка социална кампания, която поеме твърд ангажимент за възстановяване на прогресивното подоходно и корпоративно облагане, както и възстановяване на Данък наследство за големите имущества, ще има огромен резонанс. Ако това се смеси с пацифистки и неутрални позиции по отношение на войната в Украйна, се получава вече рецептата за поява на сериозен политически фактор.
Това че изборите ще останат в миманса на общественото внимание, не означава, че те са без всякакво значение. Напротив, те могат да породят последици с дълъг времеви обхват. Няма да е чудно, ако ПП получи сериозен шамар от избирателите, реши, че трябва на всяка цена да се задържи на сцената и се съгласи на коалиция с ГЕРБ. Един такъв кабинет ще се окаже учудващо дълготраен. Хората на Бойко знаят отлично как да държат в златна клетка своите партньори. Още е пресен примера с партиите на Каракачанов и Симеонов, които буквално „пукнаха“ от преяждане с власт. А ПП изпитват отчайващ апетит, тях толкова бързо ги изхвърлиха от трапезата на властта, че сега ги тресе тежка властова абстиненция.
Не е за пренебрегване и вероятността изборите да отключат период на много по- сериозна политическа нестабилност, което окончателно да дискредитира съществуващата система и да направи много по- актуален въпроса за нейната промяна. Видно е, че колкото и да прозира популистката насоченост, инициативата на ИТН за нов референдум носи политически дивиденти. Сега, в момента. А след нова поредица от провалени парламенти тя може да заеме и доминиращи позиции.
Българският избирател няма никакъв интерес да позволи обществения ни живот да се сведе до сблъсък на партийни агитки. Трябва да остане място и за автентична политическа проява. В противен случай наистина ни очаква реалност, в която ще бъдем лишени по същество от правото си на избор. Затова е важно да го упражним днес, за да разполагаме с него и утре.
Свързани статии:
"След провала на двата blitzkrieg-а"
"Провалът на една котерия политици, на които властта много се услади"
