- Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
- 22 Март 2024
- 3112
- 10
След няколко години, в които никой не се интересуваше от периодичните посещения на мисията на Международния валутен фонд и нейните препоръки, тази година нещата започнаха да се променят. Първо, президентът на МВФ Кристалина Георгиева опита да поучава европейските правителства да не подкрепят земеделските си сектори, под предлог, че парите ще им трябват за по ефективни стимули. Сега специалната мисия, занимаваща се с България призова за действия, които променят, утвърдени вече три десетилетия, принципи на публичните финанси и на държавното управление.
Това можеше да мине и като глас на разума и мъдростта, с които МВФ се гордеят заради огромния си практически и изследователски опит, често изследвания, правени върху практическите приложените им програми. Реално обаче трябва да се тревожим, че в пакета с иначе благоразумни препоръки ни се натрапват политики, чийто ефект е спорен и изглежда, че обслужва чуждия дневен ред на зеления преход и отказа от конкуренция за чуждестранни инвестиции.
Безспорните факти
- Международният валутен фонд предупреждава, че:
- Бюджетът, както и миналите бюджети (всички на Асен Василев), раздуват инфлацията, разяжда буферите и подкопава стабилността на публичните финанси
- Липсват каквито и да било реформи с цел увеличаване на приходите
- Източването на държавните предприятия за дивиденти, което предприе Василев миналата година, само ограничава техните шансове а бъдат устойчиви и конкурентоспособни, но не решава проблемите на бюджета
- Пенсионната система е неустойчива и са нужни мерки за да се стабилизира
Препоръчаните общи мерки са безспорни – измерване на ефективността на държавните разходи, така че да се правят само тези с най-голяма полезност. Свиване на бюджетния дефицит с поне един процентен пункт. Бъдещо ограничаване на дефицитите, което не се случва за сметка на държавните инвестиции.
След тях обаче започват предложения, които макар да изглеждат добронамерени, напомнят повече за лобизъм. „Преминаването от ниски плоски ставки на корпоративния и данъка върху доходите на физическите лица от 10 процента към по-високи и, за данъка върху доходите на физическите лица, към прогресивно данъчно облагане, би спомогнало за намаляване на неравенствата и повишаване на приходите. Постепенното увеличаване на обхвата на данъчното облагане на въглеродните емисии би спомогнало за постигането на целите за емисиите и би генерирало приходи за зелени инвестиции и подкрепа за уязвимите домакинства, засегнати от прехода“.
Първата част е ясна – по-богатите да плащат данък, който е по-висок от 10%. Втората част касае фирмените печалби и лобира за смяна на данъчната ни система. В момента тя облага всички печалби едва с 10% и от тази година с 15% транснационалните корпорации с оборот над 600 млн. евро, поделени между държавите, в които оперират. В същото време системата ни е неутрална и не прави изключения за това какъв от какъв бизнес е произходът на печалбата. Заради ниската ставка в България има най-малък брой данъчни облекчения и възможности части от дължимия корпоративен данък да се предлага. Това е философия, която държавата следва от 1997-2000 година, когато именно след консултации с Международния валутен фонд се стига до извода, че ниските данъци благоприятстват натрупването на капитали и богатство, и в същото време ограничават апетита за данъчни измами.
Днес МВФ приема, че България вече е достатъчно богата държава и може да си позволи високи данъци, като разширява и обхвата на облекченията в области, които желае да стимулира. Като единствен пример се посочват зелените технологии. Зеленият преход обаче се споменава няколко пъти и става ясно, че това е път, по който МВФ държи страните да вървят.
Кое е притеснително
За да стигнем, където сме днес като публични финанси, няколко поколения от обществото ни плащат висока цена. Част от тази цена плащаме включително, защото се докарахме до там да искаме парите на Международния валутен фонд. Те дойдоха с цена, която е много по-висока от обикновената пазарна лихва, но нямаше нормален пазарен участник, който да ни финансира тогава. Мъдрост на поколението, което управляваше след Жан Виденов е, че освен да изпълнят принудителната приватизационна програма без оглед на разминаванията между цена и пазарна стойност на продаваните предприятия, те поискаха от МВФ и съвет. Прочуванията, върху които се изгради впоследствие данъчната ни система и нейното консервативно поддържане от всички правителства преди „Продължаваме промяната“ доведоха до осезаемо замогване в рамките само на едно поколение.
България, както и редица други страни от Източна Европа бодат очите на разпищолената част от колективния Запад, която се докра до свръхзадлъжняване и днес се страхува, че ако започне да вдига допълнително данъците си, ще изпъди бизнеси на изток. Затова е глобалната инициатива за минимален корпоративен данък и затова са призивите да се стимулират конкретни сектори, включително и чрез фискални трансфери, защото ако няма откъде да се намерят пари, единствен източник ще бъде вдигането на данъци и същите разпищолени икономики на колективния Запад ще спрат да губят бизнеси, когато и на изток данъците станат достатъчно високи.
България има много поводи за размисъл дали не трябва да повиши облагането, но с какво. Пенсионната система зависи над 50% от преливане на приходи от всички останали данъци, защото осигуровките не стигат. В този смисъл, първият отговор за повишаване е осигурителната тежест. Може да се мисли много дали парите да отиват в изцяло солидарна система. Може да се мисли дали единствената алтернатива трябва да са пенсионните фондове. Но нито един от тези допълнителни проблеми на системата не може да изтрие потребността от допълнителни собствени приходи.
Инвестициите, които МВФ се надява да вложим в зелени технологии, може да отидат и в човешки капитал. Здравни работници, учители, хора с полезни професии, които имат отношение към развитието на населението и избират да живеят тук. МВФ всъщност не възразяват против това, а даже го препоръчват, макар далеч по-малко настойчиво.
Според Съвета за икономически анализи към правителството с темповете, с които подготвяме медицински сестри, ако се мотивират да не заминават в чужбина, едва след 30 години ще имаме отношения между доктори и сестри, които позволяват оптимално функциониране на лечебните и диагностични заведения, а населението ни постоянно застарява и нуждата от медицински работници ще нараства. Според доцента от СУ Калоян Ганев, която е един от учените, участващи в съвета, адекватно здравеопазване не може да се постигне без изграждане на човeшки капитал, а това означава достойни възнаграждения, които да мотивирdт медиците да живеят и да сe развиват тук, вместо да емигрират след дипломиране.
Как ще се наложат високи заплати в системата и каква ще е ролята на държавата не е ясно. Болниците са търговски дружества, но държавата стои зад здравното осигуряване и визията как да се подобри здравеопазването, включително и чрез повишаване на човeшкия капитал в сектора е един от примерите за нуждата от държавнически подход.
Все още изборът какво общество желаем да бъдем и как да се развива България е повече наш, отколкото на международните институции, заради които лека полека губим суверенитет. Радващо е, че за момента те се занимават с това каква международна политика да изискват от нас, и по-малко с вътрешните ни работи. Но ако изпаднем във финансова зависимост, особено пред Международния валутен фонд, тогава ще има голяма степен на намеса и във вътрешните ни работи.
Иска се само държавническа прозорливост. И ако приемем, че такава от години липсва, то годините на дефицит след коронакризата, тоест дефицитите на Асен Василев – от 2021 година насам вече правят липсата на прозорливост проблем. Ако преди се лашкахме без посока поне беше за собствена сметка, а сега го правим с пари назаем и няма как да продължим още дълго.
Въпреки всички усилия на Асен Василев да заглуши, потисне и прогони мислещите от Министерство на финансите, както между другото правеше и предишният министър, сметнал се за месия – Симеон Дянков, все още има хора, които виждат връзката между счетоводното салдо на бюджета и коефициента на полезно действие, който може да се постигне в работата на държавния апарат. Това не са хората, които мислят, че е ок да седят и пушат цигара, докато не се отпуши съдебната реформа, нито са ястребите евроатлантици, които предизвикват Русия, пренебрегвайки факта, че само на деветомайския парад Московски гарнизон вади повече хора и техника от целите ни Въоръжени сили.
Така че, да извлечем мъдростта от думите на МВФ, за да не се налага да понасяме волята му. А мъдростта е да спрем самоунищожителната бюджетна политика на Асен Василев. Това няма да реши останалите ни проблеми, но ще ни спести допълнителни.
