- 24 Авг 2024
- 1213
- 0
Автор: ас. д-р Андриана Спасова, Институт за литература при БАН, bulgarianhistory.org/nayden-gerov
Найден Геров е сред тези личности, които повечето хора са чували, но е трудно да асоциират с нещо конкретно. Настоящата статия има за цел да разкрие ролята на видния възрожденец в историята на българското образование.
Първоначално си образование Найден Геров получава в килийното училище в Копривщица при баща си – учителят хаджи Геро Добревич Мушек, прототип на хаджи Генчо от Каравеловата повест „Българи от старо време“. На 11 години заминава за Пловдив и учи в гръцкото училище. След това става ученик на едни от ключовите възрожденски просветители – Неофит Рилски. През 1839 година той го препоръчва като отличен възпитаник и е приет в Ришьолевски лицей в Одеса, където се сформира афинитетът му към филологични занимания.
Завършва камерния отдел на лицея с дисертация върху приготвянето на различните видове стъкло. Като студент по административни, финансови и стопански науки Геров е убеден в полезността и потребността да се натрупа повече печатна книжнина като естествен път за демократизирането на знанието, утвърждаването на българския език и полагането на основите на новобългарското светско образование. По време на студентските си години той започва да събира материали и да работи върху най-значимото си книжовно дело – внушителния „Речник на блъгарский язик с тълкувание речити на блъгарский и на руски“. В продължение на пет десетилетия (1845–1895) възрожденецът полага усилия за написването, попълването и издаването на петтомния тълковен речник.
Геро Добрович-Мушек, баща на Найден Геров
След завършването си на Ришельовския лицей Геров създава в Копривщица първото българско двукласно училище (1846). По това време съставя и първия български учебник по физика (1849), въвеждайки непозната досега физическа терминология.
Въпреки че представлява обемист завършен труд, обещаната втора част на „Извод от физика“ остава само в ръкопис (НБКМ БИА. Ф. 22, оп. I, а. е. 612, 1–283). През 1850 година става учител в Епархийското училище в Пловдив, наречено по негова инициатива „Св. св. Кирил и Методий“. Геров има заслуга за първото отпразнуване в България на 11 май (дн. 24 май) като ден на славянската писменост. Големият брой новооткрити училища и църкви, наименувани на двамата равноапостоли, документира масовото поддържане на възрожденския култ като ясно застъпена тенденция в българското съзнание.
Заниманията с ръкописното наследство на Геров потвърждават водещата роля на учителя и просветителя за развитието на училищното дело чрез въвеждането на демократичния принцип в образователната система и на някои нови светски дисциплини. Историята на Пловдивското класно училище „Св. св. Кирил и Методий“ като един от центровете на новобългарското образование през XIX век е красноречив пример за това как разнообразната учебна програма съответства на непубликуваните записки на учителя и директор Найден Геров. Неслучайно основните училищни предмети застъпват неговите учебници – „Българска словесност“, „Всеобща история“, „Българска история“, „Физика“, „Търговски познания“, „Геометрия“, „Църковна история“, „Счетоводство“, „Образци за водене на кореспонденция“, „Турска граматика“, „Стихотворения и басни“, „Логика“, „Френски език“, „Анатомия“ и др.
Племенникът на Геров и редактор на последните издания на „Речник на блъгарский язик“ Тодор Панчев споменава за една ръкописна българска граматика на своя вуйчо, която е използвана от Геровия ученик и впоследствие колега Йоаким Груев за издаването на своя учебник „Основа на българска граматика“ (Белград, 1858). Неиздаденият учебник обаче намира своето приложение дори извън класната стая – един от Геровите съвременници Константин Моравенов споделя, че започва да учи родния си език едва на 45-годишна възраст „без учител, водим само от г-н Н. Геровата граматика“ (Стоянов, Кодов 1971: 145).
Интересен факт е, че повечето ръкописни учебници на Найден Геров съответстват на публикуваните от Йоаким Груев учебници – география, аритметика, логика, църковна, българска и всеобща история, физика, българска словесност и граматика. Учебниците на Геров и Груев всъщност са повод да се засегне една по-широка тема – темата за разнородния характер на училищните програми през Възраждането.
Българската образователна система преди два века съвместява по парадоксален начин два главни нейни принципа – „класически функции“ с „некласическа структура“, като по този начин предлага един алтернативен модел на преподаване – „мрежа вместо пирамида“ (Лилова 2003: 91). Една от трудностите пред възрожденския елит е именно в това да се уеднаквят учебните програми. Те от своя страна се съставят в зависимост от външни културно-обществени фактори като образованието на учителя – в кои културни центрове завършва (български или чуждестранни: Гърция, Европа, Русия); от кои школи е повлиян и кои учебници изучава; кои книги успява да си набави за училищните цели и др.
Откъс от учебната програма на гимназията „ Св. св. Кирил и Методий“, публикувана в „Цариградски вестник“
Възгледите на Найден Геров и усилията му за организиране на българското училищно дело несъмнено са съществена крачка към стандартизирането на възрожденските програми, синхронизацията на учебния процес и въвеждането на демократичен принцип в образователната система. Възрожденското училище трябва да бъде безплатно и общодостъпно за всички ученици.
В българските и руските исторически архиви се съхраняват ценни документи, свързани с просветителския проект на Найден Геров и с основните принципи на новобългарското образование и култура. Двата ценни източника са:
Училищен правилник на Епархийското пловдивско училище „Св. св. Кирил и Методий“, намиращ се в Български исторически архив на Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ (Ф. 22, оп. I, a. e. 596, л. 2–11).
„Программа преподавания в предполагаемом Центральном училище“, съхраняващ се в Руския национален исторически архив в Санкт Петербург (Ф. 651, оп. 1, Д. 434, л. 1–14).
Училищният правилник е изготвен от Найден Геров през 1846 година и е един от най-старите правилници през Възраждането. В него изчерпателно са изредени постановления и положения, които в другите български училища са въведени едва след Освобождението. Идеята на руския вицеконсул Геров с учебната програма, наскоро обнародвана у нас (Иванов 2018: 214–234), е да се привлече вниманието на високопоставени представители на руската общественост (различни ведомства, Азиатския департаменти при Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Министерството на народното просвещение, Московския славянски благотворителен комитет) с цел финансиране на Пловдивското училище и превръщането му в „образец на останалите училища“.
В желанието си да „премести“ българското училищно дело на нов етап, съвместяващ родната традиция с тогавашните съвременни модели в развитите европейски страни, Найден Геров води непрекъснато кореспонденция с различни представители на културата и политиката у нас и в чужбина. Тъкмо търсенето на спомоществователи за развитието на Епархийското училище и на новобългарското светско образование е причината, по която Найден Геров в края на 1856 година в Одеса се обръща и към княз Виктор Иларионович Василчиков:
„Имам честта да доложа на Ваше сиятелство, че училищното дело ще има успех. Настоятелите на училище „Св. св. Кирил и Методий“ във Филипопол се радват, че получават възможност да поставят тази институция на такава нога, каквато е била предвидена при нейното основаване, т.е. да могат да се образоват учители и свещеници. Сега ги няма тези пречки за това, които се срещаха преди“ (РБНОД, 1987, I, 1, № 38: 100).
Картичка с изглед от Пловдив, на която е показана гимназията „Св. св. Кирил и Методий“
Намерението на руския вицеконсул да превърне Пловдивското училище във водещ научно-образователен и национален център, в който да се използват нови преподавателски методи, проличава най-вече от добре обмислената модерна програма. Заложената в нея учебна литература е насочена както навън – усвояване на чуждестранни нови предмети (природни и хуманитарни), изучаване на чужди езици и въвеждането на чужди автори, така и към засилване на българските дисциплини – език, история, култура.
Главната цел на Геровата национално-просвещенска програма е да подготви български кадри (учители и свещеници), които не просто да покриват определен минимум от знания и компетенции, но и да бъдат оценени високо и да изместят гръцките представители, заемащи водещи позиции във възрожденските църкви и училища.
Една от иновациите, които прави Найден Геров за новобългарското учебно дело, е въвеждането на гимнастиката (физкултурата) като задължителен предмет. Тази инициатива изостря неодобрението на турските власти, които свързват предмета с подготовката за революционни действия. Още една иновативна стъпка в създаването на модерна образователна система е заслугата на Геров относно оценяването на знанията и уменията на учениците.
Той въвежда за първи път в българските училища вписването на оценки от проведените в края на годината изпити. Освен традиционното поставяне на оценки в йерархия от най-слаба оценка (2) до най-висока (6), възрожденският интелектуалец вписва в тогавашния училищен дневник постигнатото ниво на знания и придобитите компетентности по следния начин: никакъв, слаб, посреда, добре, твърде добре, най-добре, изрядно, превъзходно. Допълнителните нюанси при оценките издават една по-специфична емоционална реторика, характерна за възрожденския човек – на крайно отрицателния и крайно положителния емоционален отзив (никакъв и превъзходен).
Бюст на Найден Геров пред родния му дом в Копривщица
Найден Геров поставя началото на природо-математическия предмет „Физика“ в преподаването през Възраждането, използвайки термини, напълно актуални със световните образователни тенденции. Възрожденските познания за физическите явления спомагат за развитието на просвещенската мисъл и за едно ново отношение към света и човека – рационалното и позитивистичното отношение. В автобиографичния-етнографски мемоар „От Копривщица до Пловдив“ известният публицист Любен Каравелов критично осмива традиционно-патриархалното отношение към нововъведения от Геров предмет, напълно демонизиран и отречен:
„Слушай, синко! Ако ти послушаш дяда си и ако се погрижиш да изпълниш съветите ми, то след време ще да ми кажеш „сполай ти“. Не слушай баща си: той иска да направи от тебе дявол знае какво! Не учи се там ония глупости, които учеше преди две години момчетата хаджи Геровият син. Тебе не трябат никакви пизики-мизики. Ти и без тия физики ще да се научиш да мериш сиренето и да спрягаш воловете. Аз те съветувам да научиш различни божествени неща и да изпедепцаш турският език“ (Каравелов 1874).
Сами по себе си разгледаните два документа, програмата и правилникът, показват амбициозния образователен проект на Найден Геров за единство и демократичност, за ефикасно училищно управление и за пълноценни взаимоотношения между учителите, учениците и техните родители. Тази система, предварително съобразена спрямо утилитарните потребности за доброто функциониране на учебния процес и взаимен диалог между учителя и ученика, с основание може да се каже, че би послужила на днешната образователна система, която може да почерпи идеи за допълването и усъвършенстването си.
Източник: bulgarianhistory.org/nayden-gerov
