Преди 5 години за първи път отидох във Вегас с мъжа ми и отседнахме именно в "Мандалей Бей", откъдето е стрелял убиецът. Дори и да си психически устойчив този град може да те поболее. Спомням си усещането, че се задушавам в огромната хотелска стая, в която прозорците не се отварят. Това е нещо, което винаги ме е влудявало. Огромни казина и ресторанти, огромни хора ядат огромни порции изкуствена храна, дишат изкуствен въздух от климатици и с дни, че и седмици не виждат естествена светлина, зомбирани в казината.
Вегас неслучайно е арена на най-кървавото масово убийство в модерната история на Америка. Той е метафора на човешкия разпад. И не знам защо профилът на убиеца е определян от ФБР като уникален. Толкова логично е именно той да стреля - самотен, надвил на масрафа си рентиер в третата възраст, който живее тихо зад спуснати щори, не драпа за оцеляване и има достатъчно време да поразсъждава над безсмислието на американското битие.
А забраната на оръжията е все едно да лекуваш туберколоза със сироп за кашлица. Подтискаш симпомите, но не премахваш причинителя. Той е някъде там зад спуснатите щори на американското благоденствие, добрите обноски и нечовешката самота. Но не ме разбирайте погрешно. Америка наистина е велика страна и това е цената, която плаща. И не бързайте да се утешавате, че ние в България нямаме такива психари. Ние си измираме тихо и безславно в пенсионерска мизерия. И без CNN.