- 27 Апр 2025
- 620
- 1
Пътуването ми до православното християнство започна, когато братовчед ми, който беше и мой съученик, посети дома ни и спомена, че ще се записва в семинария. Без колебание изявих желание и аз да се включа. И някъде по това време открих книга за православната вяра, която дълбоко ме впечатли.
Разбрах, че Иисус Христос е роден в Израел, където стотици пророци са идвали преди Него, и че основите на Църквата, която Той основава, са в Изтока. Ето защо православните християни наричат себе си източноправославни. Размишлявайки за собствения си народ почувствах, че всички трябва да узнаят за православното християнство, тъй като то исторически принадлежи на нашия субконтинент. Нали св. апостол Тома проповядва в този регион през 73 г. сл. Хр? След векове тук пристигат от Европа западни мисионери, които карат много ранни християни да приемат римокатолическата вяра, но докато в Индия все още има православни общности, то Пакистан напълно е загубил знанието за православното християнство. Това разказва отец Кирил Амир от Пакистан за своя път към Православието и мисията си на свещеник, който да проповядва словото за Истината.
Посетете страницата "Как станах свещеник" във Фейсбук
- Кажете ни вашите имена и възраст, откъде сте, разкажете ни за вашето семейство и детство?
- Казвам се отец Кирил Амир и съм от Пакистан. Аз съм на 46 години. Женен съм и имам едно дете - син. В моето семейство бяхме девет братя и сестри, като аз съм най-малкият. За съжаление най-големият ми брат и най-голямата ми сестра починаха.
Баща ми беше покръстен християнин. Той първоначално е бил индуист, израснал в индуистко религиозно семейство. По време на разделянето на страната през 1947 г. баща ми и брат му избират да останат тук, в Пакистан и приемат християнството в римокатолическата вяра.
Християнството има дълбоки корени в този регион. Свети Тома, един от апостолите на Иисус, посещава Индия. Той остава известно време в Таксила, град в днешен Пакистан, по пътя си към Индия.
Баща ми беше фермер. Беше придобил земя за обработване от римокатолическата енория. Поради това имахме близки отношения със свещениците, които често посещаваха дома ни. Дори епископите идваха да се срещат с баща ми. Той беше много вярващ християнин и вечер, когато се връщаше от полето, всички сядахме заедно и се молехме по броеница. Той ни даде силна религиозна основа, която ни направи много близки до Църквата и твърди в нашата християнска вяра.
Още петгодишен често казвах на баща си, че искам да видя Бог. Той отговаряше: „Елате и се помолете с мен и ще видите Бог“. А когато изразих желанието си да стана свещеник, баща ми ме насърчи, като каза: „Моли се на Бог и Той ще отговори на молитвите ти“.
- Кога за първи път си се представихте като свещеник и защо пожелахте да станете?
- Семейството ми имаше силна връзка с енорията в нашето село. През детството си видях много благодатни свещеници да служат тук, повечето от които бяха от Италия, както и епископът. Винаги съм им се възхищавал.
Когато пораснах и станах студент, започнах да прекарвам повече време с моите съученици и нови приятели. Постепенно спрях да ходя редовно на църква. Отивах само от време на време. Един ден си дадох сметка, че така бавно се отдалечавам от Църквата и от Бог. Тази мисъл ме стресна и аз дадох обещание на Бог, че повече няма да стоя далеч от Църквата.
Между 1992 и 1994 г. много малко хора в моя град имаха компютри, но аз бях сред щастливците да имам. Един от братята ми, който живееше в САЩ, ми подари компютър, когато завърших втората си година в колежа. Тогава много от хората използваха интернет, за да чатят помежду си в Yahoo Chat. Аз също се регистрирах и под името „Имитатор на Христос“ започнах да участвам в разговорите в различни религиозни чат-стаи.
Стана ми навик да посещавам тези чат-стаи рано сутрин, преди да ида в колежа. Често четях дискусии и в мюсюлмански чат-стаи за християнството и участвах в разговори с мюсюлмани, отговаряйки на техните въпроси относно християнската вяра. Поради това започнах да чета задълбочено както Библията, така и Корана. Дори започнах да си правя бележки по Корана, за да мога да отговарям сравнително на основните мюсюлмански въпроси.
Докато продължавах да израствам във вярата си, покрай тези разговори осъзнах, че трябва да се запиша в семинария, за да придобия по-дълбоко разбиране на моята вяра и на текстовете в Библията.
- Къде и кога решихте да станете свещеник и как стана това?
- Пътуването ми до православното християнство започна, когато братовчед ми, който беше и мой съученик, посети дома ни и спомена, че ще се записва в семинария. Без колебание изявих желание и аз да се включа. И някъде по това време открих книга за православната вяра, която дълбоко ме впечатли.
Разбрах, че Иисус Христос е роден в Израел, където стотици пророци са идвали преди Него, и че основите на Църквата, която Той основава, са в Изтока. Ето защо православните християни наричат себе си източноправославни. Размишлявайки за собствения си народ почувствах, че всички трябва да узнаят за православното християнство, тъй като то исторически принадлежи на нашия субконтинент. Нали св. апостол Тома проповядва в този регион през 73 г. сл. Хр? След векове тук пристигат от Европа западни мисионери, които карат много ранни християни да приемат римокатолическата вяра, но докато в Индия все още има православни общности, то Пакистан напълно е загубил знанието за православното християнство.
По това време бях студент и реших да превърна малката всекидневна в моята къща в Православен учебен център на Светия Кръст. Отпечатах и преведох основите на православното учение, за да ги споделям с другите. Правих това в продължение на три-четири години и проповядвах без никаква официална връзка с Православната църква, докато хората не започнаха да питат защо нито един православен духовник никога не ни е посещавал. Осъзнавайки необходимостта от по-силна връзка с цялата православна църква, започнах да пиша до различни поместни православни църкви за нас.
Тук някъде беше моментът, когато взех решението, променило живота ми – да стана православен свещеник. Когато казах на братовчед ми, той беше шокиран, казвайки, че никой дори не е чувал за православната вяра в Пакистан, но аз бях твърдо решен.
След много усилия, най-накрая получих отговор от митрополит Иларион от РПЦЗ (Руската православна задгранична църква). С него имахме дълъг период на комуникация. В резултат от нея той изпрати свещеник от Русия в Пакистан да ни посети. По време на това негово пребиваване тук бяха кръстени в православната вяра 174 души и беше официално създадена православната мисия в Пакистан, а аз бях назначен за администратор на мисията.
На следващата година отец Адрин, тогавашният ни декан, ме посети и ми съобщи, че митрополит Иларион е решил да ме ръкоположи за свещеник, според желанието ми. Аз възнамерявах да прекарам първо известно време в манастир, за да се подготвя, но предпочетох да се подчиня на решението на епископа. По това време двама бивши римокатолически свещеници се обърнаха към мен с желание да станат служители на Православната църква. Помолих митрополит Иларион да помисли и за тяхното ръкополагане и той прие.
Така през 2014 г. ние и тримата пътувахме до Шри Ланка, където бяхме ръкоположени. Имах честта да стана първият руски православен свещеник в Близкия изток. Въпреки че заедно с мен бяха ръкоположени и другите двама за свещеници, аз бях първият сред тях.
Поглеждайки назад, моето пътуване беше пътуване на вяра, постоянство и отдаденост и съм благодарен, че изиграх роля в съживяването на православното християнство в Пакистан и насочването на хората обратно към древната вяра на апостолите. Когато тръгнах по този път, бях единственият човек, който говореше за православната вяра в Пакистан. Сега, по Божията милост, имаме три енории:
1. Енорията Св. Сергий в град Саргода.
2. Енорията Свети Тома във Вазирабад.
3. Енория "Свети Йоан Златоуст" в Исламабад.
Нашата мисия продължава да расте под духовното ръководство на Негово Високопреосвещенство Московски митрополит Корнилий, Русия.
- Как минава обичайният ви ден сега и има ли разлика между вас сега и преди да станете свещеник?
- Ежедневният ми живот сега, като свещеник, е напълно отдаден на вярата, службата и пастирските отговорности, което е значителна промяна в живота ми преди ръкополагането.
Денят ми започва рано с лични молитви, следват сутрешните служби или литургия. Голяма част от времето ми е посветена на пастирска грижа – посещавам енориаши, съветвам нуждаещите се и се занимавам с духовните проблеми на моята общност. Освен това прекарвам време в изучаване на православното богословие и подготвям проповеди, за да образовам и напътствам вярващите. Участвам активно и в организирането на църковни дейности, управлението на мисионерската работа и превода на православните учения на местния език, за да ги направя достъпни за хората тук.
Преди да стана свещеник, фокусът ми беше повече върху личното изучаване, изследване и повишаване на осведомеността ми за православната вяра. Въпреки че вече бях дълбоко посветен на мисията си, отговорностите ми бяха по-малко структурирани и нямах задълженията за причастието, които нося сега. Най-голямата разлика е, че сега служа като духовен баща на моята общност, водейки ги в молитва, изповед и Свето причастие, което носи дълбоко чувство за отговорност и удовлетворение. Всеки ден е благословия, тъй като виждам как хората растат във вярата и приемат православното християнство, нещо, което някога беше почти забравено в Пакистан.
- Какво ви помага и какво ви пречи най-много във вашето служение?
- Най-големите фактори, които ми помагат в моята служба, включват молитвата и духовния живот, които ме държат свързан с Бог и насочват решенията ми. Светата Евхаристия, молитвите и размишленията върху Писанието укрепват вярата ми, докато насърчението от събратята свещеници, енориашите и семейството ми ме вдъхновява да служа с радост и отдаденост. Дълбоката ми любов към Христос и моето призвание ми дават сила да продължавам да служа въпреки трудностите, а примерът на Господ Иисус за смирение, саможертва и любов към човечеството, ми служи като пътеводна светлина в моя свещенически живот. Ангажирането с хората, отслужването на тайнствата и свидетелството за положителни промени в живота им, ми носи огромно удовлетворение.
Има обаче и трудности, като духовната сухота, която понякога затруднява молитвата и духовното израстване; неразбирането и противопоставянето от някои хора, които не оценяват напълно ролята на свещеника. Нарастващият секуларизъм и погрешните схващания относно вярата могат да направят евангелизацията по-трудна, а умората, стресът или човешките ми слабости понякога могат да възпрепятстват способността ми да давам най-доброто от себе си в това служение. В някои райони финансовите и материални ограничения също засягат негативно програмите за популяризиране и дейностите за поклонение, които предприемаме.
Въпреки всички тези трудности, осезаемите Божия благодат и любов на хората, на които служа, винаги подновяват силите ми. Благодарен съм на Бог, че ме благослови с дара на изцеление. Много хора от различни религии и деноминации посещават нашата църква, която се превърна в източник както на духовно, така и на физическо изцеление. Точно както по времето на Иисус, хората и днес получават изцеление в Неговото име, намирайки облекчение от своите страдания и скърби. Всеки ден посетители от различни градове и произход идват да присъстват на църковните ни служби, търсейки утеха, вяра и Божия благодат.
- Какво бихте искали хората да чуят за свещенството или вярата в Христа?
- Свещенството не е легло с рози – то е ежедневно редуване на живот и умиране за Христос. В Пакистан особено животът на християнина не може да е лесен. Откритото проповядване сред мюсюлманите носи заплахата на смъртното наказание, но нашата надежда и доверие остават в Иисус Христос. Два пъти съм бил преследван заради вярата си, но никога не съм се страхувал от смъртта. За един християнин мъченичеството не е трагедия – то е привилегия, свидетелство за непоклатима вяра в името на Господ. Въпреки че бях изправен пред преследване, Иисус Христос ме спаси и аз продължавам мисията си с достойнство и смелост.
Свещенството не е просто роля или професия – то е божествено призвание, живот, посветен на служене на Бог и Неговия народ. Това е пътуване на любов, саможертва и непоклатима вяра в Христос. Да бъдеш свещеник означава да си мост между Бог и човечеството – да ръководиш хората в техния духовен живот, да предлагаш тайнствата и да бъдеш източник на надежда и насърчение. Това е живот на молитва, смирение и служба, винаги насочващ другите към любовта и милостта на нашия Бог.
Вярата в Христос не е просто вяра – тя е начин на живот. Това означава да се доверим на Неговата благодат във времена на страдание, да следваме Неговите учения, дори когато светът им се противопоставя и да споделяме Неговата любов, независимо от цената. Истинската вяра преобразява живота, като дава сила в трудностите, радост в скърбите и цел във всеки един момент.
Иисус Христос призовава всеки от нас към лична връзка с Него. Независимо дали сме свещеници, служители или миряни, ние всички сме призовани към святост, да бъдем Негови свидетели в света и да носим Неговата светлина на тези в тъмнината. Вярата е жива и тези, които търсят Христос с отворено сърце, ще намерят мир, истина и вечен живот.
- Какво очаквате от бъдещето?
- Очаквам бъдещето да донесе както трудности, така и възможности. Във всички случаи аз оставам обнадежден и отдаден на моята мисия. Най-голямото ми желание е да видя как православната вяра расте в Пакистан, като повече хора възприемат древните учения на Църквата. Надявам се да създам повече църкви, центрове за обучение и семинарии, които да образоват и подготвят бъдещи духовници и миряни-лидери, които ще продължат да разпространяват православната вяра. Също така се стремя да засиля междурелигиозния диалог, насърчавайки мира и разбирателството между различните религиозни общности. Освен това имам силно желание да отворя християнски колеж, както и манастир за монахини и монаси, което вярвам, че е от съществено значение за духовното и образователно израстване на общността.
В личен план се моля за продължаващо духовно израстване, мъдрост и сила, за да служа вярно въпреки всички трудности, които могат да дойдат. Вярвам, че Бог ще осигури ресурсите и напътствията, необходими за разширяване на мисията, подкрепа на вярващите и помощ на онези, които търсят истината. Преди всичко очаквам бъдещето да бъде в Божиите ръце и съм готов да следвам Неговата воля, където и да ме води.
