Кристоф Гилюи: Американската работническа класа създаде Тръмп

В глобализираната, непроизводствена, метрополизирана представа на хората, формиращи общественото мнение, работническата класа не съществува, така както и идеята за обикновено мнозинство. Много медии и изследователи възприемат електората на Тръмп само през панела на изчезваща бяла работническа класа. Със стария си телескоп духовниците от Метрополията зле различават планетата Периферия и още по-малко жителите, които я обитават. Така че те не можаха да видят новата тръмпистка вълна. Демократите не разбраха, че блокът на мнозинството, вселената на лишените, вече е мултиетнически и мултирелигиозен! В САЩ, както и във Франция, това не е свят на “бели, хетеросексуални и хомофоби”. Там очевидно има и ултраконсерватори, но този свят се промени. Народните класи от ХХI век вече не са тези от вчера. Този свят не е затворен за модерността. Там може да се слуша кънтри музика, но най-вече хип-хоп. В него има разбити семейства, самотни жени, чернокожи, латиноамериканци, хомосексуални двойки и т.н., които търсят мястото си в един икономически и културен модел, който ги е изтласкал. Екзитполовете показват, че почти половината латиноамериканци и значителна част от чернокожите мъже са гласували за Тръмп.

Авторът на Dépossédés (“Лишените”) и La France périphérique (“Периферната Франция”), френският географ Кристоф Гилюи, анализира пред “Фигаро” резултатите от изборите в Америка и вижда в тях израз на един феномен, който прекосява всички западни демокрации: пробуждането на народните и средните класи.

Кристоф Гилюи

- Трябва ли да се разглежда победата на Доналд Тръмп като резултат от автономизацията на народните класи, която описвате в книгите си от десетина години?

- Културната автономия на народните и средните класи е големият въпрос на нашето време! Тя е обяснителният фактор на цялата съвременна политическа динамика, а също така, разбира се, на неразбирането ѝ в САЩ, както и в Западна Европа. Тази културна автономия е неочакваният резултат от отцепването на елитите, тя е и реакция на тридесетгодишна невидимост и най-вече остракизиране. Днес за първи път в новата история мнението на обикновеното мнозинство вече не се формира нито от медиите, нито от традиционната политическа сфера. Хората вече не слушат телевизионните дебати, нито интелектуалците, нито пресата. Те са разработили дългосрочна диагноза на своето социално и икономическо положение. Тази диагноза е обща за всички средни и народни категории, които живеят далеч от големите градове и се чувстват лишени от това, което имат и това, което са. Тихомълком тези категории започнаха протест, който не прилича на нито едно социално движение от миналите векове. Неговите дълбоки мотиви не са само материални, а преди всичко екзистенциални и точно в това е неговата специфика. Ето защо това движение е неудържимо. То винаги се появява отново. Следователно то не зависи от нито една партия, синдикат или дори лидер: американската working class (работническа класа) направи Тръмп, а не обратното!

Освен това именно работническата класа предизвика колапс на идеологията на свободата търговия в републиканския естаблишмънт и налага протекционистки мерки на глобалистките елити. Именно тези народни и средни класи пишат пътния лист. И в САЩ, както и в Европа, този пътен лист е идентичен: защита на работниците, съживяване на икономиката, реиндустриализация, контрол на границите и регулиране на мигрантските потоци. Противно на онова, което си представяме, избирането на Тръмп се дължи не толкова на таланта му, колкото на способността му да се адаптира към търсенето на обикновеното мнозинство, което отказва да бъде изтласквано.

- За пореден път Тръмп беше подценен от социолозите и медиите. Разкрива ли това идеологическа и интелектуална слепота?

- Мнозинството, довело Тръмп на власт, е онова обикновено мнозинство, което според много хора, вземащи решения, вече не съществува или не трябва да съществува. Народните класи бяха свръхмного за рейгъновите икономически елити от 80-те години на миналия век, които бяха избрали глобализацията, финансиализацията на икономиката и следователно деиндустриализацията, но те бяха в излишък и за елита на демократите. Последните - които носеха обществена революция, която трябваше да съпътства промяната на икономическия модел - също имаха нужда да направят невидима работническата класа, все по-малко лоялна в електорално отношение, но преди всичко твърде привързана към традиционните си ценности (тази стратегия по-късно щеше да бъде възприета от левицата с бележката Terra Nova).

Сливането на икономическия либерализъм и културния либерализъм, обусловен от невидимостта на народните класи, достигна апогея си в САЩ, както и в Европа - особено във Франция и Великобритания - в метрополизацията. Витрини на свободната търговия, на икономическото и общественото “no limit” (без ограничения), така големите метрополии много бързо създадоха културни и идеологически балони, в които беше концентрирана по-голямата част от висшите слоеве, интелигенцията, университетските среди, накратко, хората, които създават представите, чрез които властта ще оправдае всеки свой икономически избор. В това представяне метрополиите се превръщат в непреодолим хоризонт, а перифериите (Средна Америка, малките градове, средните градове и селските райони) в краищата на една изчезваща Америка. От 80-те години на ХХ век всички географски и културни представяния имат за цял да направят невидим този свършващ свят, светът на една болна и застаряваща работническа класа. В глобализираната, непроизводствена, метрополизирана представа на хората, формиращи общественото мнение, работническата класа не съществува, така както и идеята за обикновено мнозинство. Много медии и изследователи възприемат електората на Тръмп само през панела на изчезваща бяла работническа класа. Със стария си телескоп духовниците от Метрополия зле различават планетата Периферия и още по-малко жителите, които я обитават. Така че те не можаха да видят новата тръмпистка вълна.

- Дали една от поуките от тази кампания е, че демонизирането вече не работи, дори в страната на политическата коректност?

- Не толкова въпросът за “политическата коректност”, колкото този за икономиката изигра роля. И по този въпрос Тръмп може да благодари на Байдън! Демонизирането на Тръмп се основаваше на идеята, че е невъзможно да се регулира, да се съживят публичните инвестиции, да се изостави свободната търговия и да се затворят границите. Въпреки това, приемайки доброволно протекционистка политика, Байдън се зае с раздемонизирането на своя конкурент.

Управлението на демократите окончателно погреба доксата на свободната търговия: данъчно облагане на китайските продукти, критика на теорията за изобилието на богатства в метрополиите и масивни публични инвестиции в инфраструктурите на периферната Америка. Отбелязвайки необходимостта от преместване на промишлеността, финансовият министър Джанет Йелън дори индиректно обяви смъртта на глобализацията, говорейки за «friend shoring» (приятелска подкрепа), на френски amilocalisation; с други думи, тя измисли оксиморона “глобализация сред приятели”, т.е. краят на глобализацията.

От своя страна вицепрезидентката Камала Харис обещаваше да укрепи южната граница! Цялата програма на Тръмп беше раздемонизирана. По този начин демократите поднесоха ключовете на икономиката на кандидата Тръмп, а в запас им оставаше само напълно демонетизирано обществено предложение, в което обикновеното общество не можеше да се разпознае.

- Типично американски ли е феноменът Тръмп или е началото на по-глобална промяна? Какви са приликите и разликите между Франция и САЩ?

- Налагайки своя модел, този на глобализацията, САЩ създадоха отровата, която ги унищожава: деиндустриализацията. Деиндустриализацията е в основата на промяната на жизнения стандарт на някога интегрираните народни и средни класи. Следвайки примера им, другите западни страни, особено Франция, ще започнат своето слизане в ада. Така всички тези деиндустриализирани и следователно свръхзадлъжнели страни поставиха началото на края на спецификата на Запада: високият жизнен стандарт на народните и средните класи. Само висшите класи в метрополиите все още успяват да се измъкнат. Именно това обяснява развитието в САЩ, както и в Западна Европа, на културна схизма между две социокултурни реалности, два човешки опита - този на Метрополията и този на Периферията. В САЩ, както и в Европа, социалните, културни и политически реалности се структурират около едни и същи социологии и една и съща географии. Докато различията между САЩ и Франция са склонни да се намаляват, вътре в самите тях разделенията нарастват. Докато външно американците и французите от метрополиите все по-малко се различават, разломът между метрополиите и перифериите се превърна в културна схизма.

- Един от акцентите на тези избори е и вотът на малцинствата. Стратегията на Камала Халис за “расов” и “джендърен” клиентелизъм не проработи. Напротив, това противоречи на идеята, че вотът за Тръмп ще бъде сведен до вот на “ гневното бяло простолюдие”.

- С критиката си на свободната търговия Тръмп извади републиканците от остарелия модел на глобализацията, възвестен от Рейгън през 80-те години. В същото време е поразително, че демократите, а и по-голямата част от европейските левици, остават затворени в една много остаряла културна представа за народните класи. Социалната и културна хомогенизация на тези места е довела единствено до създаването на реторика, която намирисва на 80-те години и на също толкова застинала в миналия век представа за народните класи.

Демократите не разбраха, че блокът на мнозинството, вселената на лишените, вече е мултиетнически и мултирелигиозен! В САЩ, както и във Франция, това не е свят на “бели, хетеросексуални и хомофоби”. Там очевидно има и ултраконсерватори, но този свят се промени. Народните класи от ХХI век вече не са тези от вчера. Този свят не е затворен за модерността. Там може да се слуша кънтри музика, но особено хип-хоп. В него има разбити семейства, самотни жени, чернокожи, латиноамериканци, хомосексуални двойки и т.н., които търсят мястото си в един икономически и културен модел, който ги е изтласкал. Те използват социалните мрежи, знаят какво се случва в тяхната страна и в света. Народните класи, особено тези с имигрантски произход, по-специално младите, смятат, че “малцинствената” реторика на левицата е затваряне. Екзитполовете показват, че почти половината латиноамериканци и значителна част от чернокожите мъже са гласували за Тръмп.

- Може ли все пак да говорим за идентичностен вот, но в културния, а не в етническия смисъл на думата?

- Тази “идентичностна” тематика, която ни връща в миналия век, е затваряне. Освен това не е случайно, че тя се формулира главно от част от левицата и една остатъчна крайна десница, политическите лагери, изоставени от народния електорат. Протестното движение е екзистенциално, т.е. то съчетава социално и културно измерение.

- Вие често обяснявате, че разделението между “лишените” и “елитите” ще бъде политическото разцепление на ХХI век. Окончателно ли е остаряло разцеплението дясно-ляво в традиционния му смисъл?

- Не, няма никакво принципно противопоставяне между “елити и лишени”. Моята критика се отнася до съвременните елити. Едно общество е кохерентно, когато функционира, с връх, който “работи”, за да отговори на исканията на обикновеното мнозинство. След половин век на деиндустриализация, народните класи окончателно излязоха от разцеплението ляво-дясно. Те се определят по теми, които са колкото “десни”, толкова и “леви”, като работа, сигурност, регулация на мигрантските потоци или социална защита. Преди всичко те изоставиха традиционните партии, допринесли за техните лишения.

- Освен избирането на Доналд Тръмп, това на Джей Ди Ванс също ли е символ и обрат?

- Публикувана през 2016 г., в разгара на кампанията на Доналд Тръмп, неговата автобиография “Хилбилска елегия” (Hillbilly Elegy) предлагаше на американските елити успокояващо обяснение за победата на републиканския кандидат. Успокояващо, защото възвестяваше края на работническата класа, засегната от деиндустриализацията, смазана от безработицата и погубвана от злоупотребата с опиоидни лекарства. Краят на работническата класа се вписваше напълно в разказа на американската управляваща класа и медиите. Ванс дори подкрепи Хилари Кринтън, противопоставяйки се на Доналд Тръмп. Шест години по-късно той прави радикален завой и се приближава до Тръмп, обяснявайки, че е бил привлечен от програмата за преместване на промишлеността. Несъзнателно, чрез своите внезапни завои и политическа преориентация, Ванс илюстрира обратите на работническата класа, която търси изход. Водена от инстинкт за оцеляване, който е инстинктът на западното общество, което вече не иска да чуе за елегия!

Превод от френски: Галя Дачкова

Свързани статии: Кристоф Гилюи: От 30 г. ни плашат с връщането на фашизма. Това е театър, за да гласуваме от страх!

Кристоф Гилюи: Масовото негласуване е глухият протест на мнозинството

Кристоф Гилюи: Западната средна класа не иска и няма да умре

Кристоф Гилюи: Краят на западната средна класа

Кристоф Гилюи: Мултикултурното общество е дълбоко параноично

Следвайте "Гласове" в Телеграм и Инстаграм