- Автор: "Фигаро"
- 24 Окт 2026
- 355
- 0
В Атина 5000 демонстранти излязоха по улиците в сряда, а в Солун протестираха още 3000 души, носещи плакати с надписи „Да учим или да оцелеем“. В Лисабон стотици млади хора прекараха няколко дни в палатки на емблематичния площад „Росиу“, за да протестират срещу цените на жилищата. В Милано националното движение „Italia in Piazza“ („Италия на площада“), насочено срещу прекомерно високите разходи за живот, прерасна в градски безредици, съпроводени с вандализъм и грабежи на магазини. От една държава в друга се разпространява една и съща вълна на недоволство, която увлича със себе си бунтуващи се срещу системата млади хора, недоволни от условията си на живот. Френските демонстранти често са вдъхновявали своите връстници в чужбина. „Да направим като във Франция“, гласяха плакати в Торино и Рим на 17 октомври, а в Берлин се четеше „Довиждане, Макрон“… Но макар Франция и нейната традиция на протести да са се превърнали в пример, причините за гнева вече са съществували навсякъде. Европейските младежи виждат как парите им се обезценяват и настояват да могат да се хранят и да живеят в достойни условия.
На заден план стои поскъпването на живота във всички сфери — от енергията, чиито цени скочиха рязко след ескалацията на военните действия в Близкия изток, до плодовете и зеленчуците. Годишната инфлация в Европейския съюз достигна 3,8% през септември 2026 г., а в Испания и Белгия се движи около 5%. На Иберийския полуостров жилищният проблем се превърна в основен източник на напрежение. Както в Португалия, така и в Испания спекулациите с недвижими имоти допринесоха за повишаването на жилищните цени.
Дори в Италия, отбелязва Анна Боналуме, преподавателка по политически науки в парижкия Институт за политически науки Sciences Po и режисьорка на документалния филм „Случаят Мелони“ (2026), „при заплати, които стагнират от трийсет години, и временни трудови договори сегашното поколение е първото, което вече не може да си позволи собствено жилище и да създаде семейство върху стабилна основа“. От около 24 милиона работещи в страната пет милиона са самонаети — форма на заетост, която често е свързана с несигурност, уточнява тя.
Задлъжнялостта лишава държавата от възможности за действие
В тези държави от ЕС, където протестите се разрастват, високите разходи за живот се съчетават с рязко увеличаване на държавния дълг. Ив Бертончини, консултант по европейски въпроси и преподавател в инженерния корпус на френската държава, отбелязва, че „шестте страни, в които протестите са най-интензивни — Гърция, Италия, Франция, Португалия, Испания и Белгия — са сред най-задлъжнелите в Европейския съюз“. Това не е просто абстрактен икономически проблем. „Властите вече нямат възможност да прилагат политиката на неограничени разходи на всяка цена“, обяснява експертът.
През октомври 2026 г. италианското правителство прекрати данъчните облекчения за дизеловото гориво. Във Валония, френскоезичната част на Белгия, таксите за обучение в университетите бяха значително увеличени през настоящата академична година. Обобщението на Бертончини е следното: „Тъй като балансирането на бюджетите е трудно, почти навсякъде се предприемат мерки за икономии“. В резултат не могат да бъдат осигурени и инвестициите, от които се нуждае образователният сектор — нито във Франция, нито в Италия, където остарялата материална база на някои училища буди тревога.
Ако публичните финанси са притиснати, възможна ли е радикална промяна на политическия курс след изборите? През тази зима и през 2027 г. гражданите на няколко европейски държави ще гласуват, като сред младите хора се забелязва силно изкушение да подкрепят радикални партии както вдясно, така и вляво. Застаряването на населението и големият дял на хората над 65 години сред избирателите обаче ограничават шансовете радикална партия да дойде на власт. Това допълнително засилва усещането на младите, че политическата класа не ги представлява и не се вслушва в тях.
В Испания, където в края на ноември ще се проведат предсрочни избори, близо 30% от избирателите са над 65 години. Както показват социологическите проучвания, тази възрастова група е по-склонна да подкрепя традиционните умерени партии — Народната партия (PP) и Испанската социалистическа работническа партия (PSOE) на Педро Санчес.
В Гърция бившият премиер Алексис Ципрас се надява на парламентарните избори през 2027 г. да отстрани от власт управляващата консервативна партия „Нова демокрация“, замесена в редица скандали. Според социологическите проучвания обаче той изостава с десет процентни пункта.
Във Франция Еманюел Макрон призова за провеждането на „хубави избори след шест месеца“. Но колко от демонстрантите вярват, че те ще решат проблемите им? В по-дълбок план, според Ив Бертончини, младите европейци искат промяна на политическия курс и защото търсят „смисъл в живота си“ в свят, който става все по-ограничен и несигурен. „Между войната, която отново се завръща на Изток, климатичните промени, изкуствения интелект, който заплашва работните места, и сексуалното насилие… да си на възраст между 15 и 20 години днес не е никак лесно“, смята той.
Едно от исканията, които редовно се повтарят в изказванията на европейските ученици и студенти, е противопоставянето на милитаризма. В Нидерландия и Германия студентски организации подготвят мобилизации през следващите седмици срещу задължителната военна служба, чието възстановяване се обсъжда.
По-общо настроенията на това поколение са обобщени от транспарант, появил се на няколко демонстрации в Тоскана: „Ако ни откраднете бъдещето, ще блокираме настоящето ви“. Според Анна Боналуме това е показателно за поколение, „чието недоволство произтича преди всичко от липсата на ясни перспективи за бъдещето“. Макар искрата да е била запалена от лошите условия в образованието, почвата за протестите вече е била подготвена, а кризата се е натрупвала отдавна.
В Испания и Португалия синдикатите помагат протестите да останат мирни
Във Франция демонстрациите бяха съпроводени с насилие и вандализъм, които в крайна сметка излязоха извън контрола на властите. Сериозни безредици избухнаха и в Италия, особено в Милано. Кметът Джузепе Сала заяви, че за десетте си години на поста никога не е виждал нещо подобно. Вицепремиерът на Италия Матео Салвини обеща да изпрати 500 военнослужещи, които да гарантират сигурността при следващите демонстрации. В други европейски държави не са наблюдавани безредици с подобен мащаб. В Мадрид площад „Пуерта дел Сол“ беше окупиран в продължение на 20 дни, без да се стигне до сериозни сблъсъци.
Според Ив Бертончини по-силното участие на синдикатите на Иберийския полуостров е една от причините демонстрациите там да протичат по-организирано и спокойно.
Във Франция, където синдикалното членство е сред най-ниските в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), единствено Общата конфедерация на труда (CGT) призовава за присъединяване към шествията на 24 октомври.
Ще продължи ли сближаването на протестните движения в Европа по примера на Франция? Или управляващите ще успеят да отговорят на очакванията на младите хора, преди движението да излезе извън контрол?
Източник: "Фигаро"
