- 10 Sep 2020
- 42
- 9
Европа може сама да финансира своето икономическо съживяване, твърди Джордж Сорос. Според американския финансист обаче в момента Германия е сама на кормилото на Европа. В последната си книга, „Световният финансов хаос”, Сорос разсъждава за неумолимото стечение на събитията, тласнали света към криза, и дава идеи за финансови реформи и спасяване на еврото.
<p><strong><br /></strong></p>
<p><strong><br /></strong></p>
<p><strong>- Как виждате ситуацията в еврозоната?</strong></p>
<p>- Кризата става все по-тежка с всеки изминал ден. Политическите лидери преждевременно обявиха, че тя е приключила, защото това не е така. Ситуацията е още по-лоша от началото на годината: разбира се, изключителните интелигентни мерки, които взе Централната европейска банка, с даването на тригодишен заем от 100 млрд. евро на европейските банки, им позволи малко да си отдъхнат и косвено да подкрепят държавните заеми, но единственото, което те правят е да печелят време.</p>
<p>Фундаменталните проблеми остават. Разликите в конкурентността на отделните страни, които излязоха наяве, когато лихвените проценти бяха сходни, остават. Освен това се задълбочиха различията между страните кредиторките и страните длъжници. Един от най-тревожните въпроси в еврозоната е ренационализирането на пазара на дългове, на което сме свидетели сега.</p>
<p>Испанските банки изкупуват испанския дълг, а френските банки – френския, но няма френски банки, които да изкупуват испанския дълг. Това потенцално може да взриви еврото. Все едно се опитваме да възстановим яйцата, след като сме направили омлет. Все пак не става дума за необратим процес и все още има време нещата да се променят, като се вземат наистина оригинални политически решения.</p>
<p><strong>- Какви?</strong></p>
<p>- Европа трябва да приложи истинска политика на растеж. Не може да се излезе от една остра ситуация на дълг само чрез строги икономии, защото това води до свиване на брутния вътрешен продукт и в, крайна сметка, тежестта на дълга расте спрямо националното богатство. Големият риск при провеждането на строги икономически мерки е попадането в дефлационисткия капан на свръхзадлъжняването, което е пътя към пропастта. Най-доброто средство да се намали дълга е да се поддържа растежа на брутния вътрешен продукт, паралелно с доуравновесяването на сметките.</p>
<p><strong>- А как да се поддържа този растеж?</strong></p>
<p>- Структурните реформи са необходими, но не са достатъчни. Трябва да се реинжектират средства в проекти за растеж. Това обаче е невъзможно да се направи от страните, които са преминали границите на Маастрихт. Така че единственото решение е да се мобилизират капитали на европейско ниво.</p>
<p><strong>- Може ли този икономически подем да се финансира от други части на света?</strong></p>
<p>- Не. Ако Европа вземе правилните решения, може да се спаси сама. Тя няма друг избор: абсурдно е да искаш да бъдеш финансиран от Китай, където жизнения стандарт е една десета от този на европейците. При тези условия как да искаш от Китай да финансира твоя начин на живот?</p>
<p>Освен това, не трябва да се разчита непрекъснато на помощта на МВФ, защото заемите, давани от фонда винаги са по-големи в сравнение с другите. Това понижава стойността на другите дългове, поети от правителствата, и, следователно, им струва по-скъпо, което пък не разрешава проблема с финансовите средства. Освен това, не бива да се забравя, че помощ от МВФ, дадена в замяна на драстични мерки на икономии, може да загуби десет години на една страна, както стана в Латинска Америка през 90-те г.</p>
<p><strong>- Как може Европа да финансира сама своя икономически напредък?</strong></p>
<p>- Един от проблемите на единната валута е, че тя пречи на страните да издават своя собствена валута и техните облигации, в някакъв смисъл, са издадени в чужда валута. Все пак нещата могат малко да се преобърнат, защото държавите прехвърлиха правото си на сечене на пари на Централната европейска банка, която печели от това 25 милиарда годишно. Според независимите изследвания на двама икономисти, Уилям Бътър, от „Ситибанк”, и Хю Пил, от „Голдман сакс”, тези права на сечене на монети имат капитализирана стойност от 2000 до 3000 милиарда евро. Те биха могли да се прегрупират в рамките на специален фонд, който да дава заеми на държавите, за да финансират своя икономически подем, в замяна на сериозни бюджетни ангажименти от тяхна страна.</p>
<p><strong>- Дали обаче германците ще се съгласят с подобна политика?</strong></p>
<p>- Германският народ не може да разбере защо една политика, която е проработила в неговия случай, не е задължително да проработи в Европа като цяло. Намаляването на заплатите и на доходите, за да се създаде конкурентност, е еднопосочна експанзионистична политика, която е невъзможно да се възпроизведе в една цяла зона. В една затворена система не може всички едновременно да бъдат кредитори.</p>
<p>„Бундесбанк” трябва да разбере това, но уви, тя е пленник на своята идеология, която признава само опасностите на инфлацията и не вижда рисковете на дефлацията. Нейното положение обаче е двусмислено, защото тя добре усеща, че еврозоната е заплашена. Доказателство за това е факта, че в момента тя взема мерки да ограничи загубите си в случай на разпадане на еврозоната. Тя си създава покритие, искайки по-високи гаранции от другите централни банки от евросистемата, на които дава пари.</p>
<p><strong>- Решение ли са еврооблигациите?</strong></p>
<p>- Съгласен съм с френския президент Саркози, който казва, че еврооблигациите могат да дойдат най-накрая, когато вече има добро бюджетно сътрудничество между страните.</p>
<p><strong>- Необходима ли е банкова регулация?</strong></p>
<p>- Да, повече от всякога. Кризата е по-скоро банкова, отколкото бюджетна. С изключение на Гърция, всички други европейски държави, които имат бюджетни затруднения, са се отклонили от предначертаното заради своите банки: Ирландия задълбочи дефицита си, за да национализира финансовите си учреждения, а в Испания има напрежение, защото нейните банки страдат от спукването на мехура с недвижимите имоти.</p>
<p><strong>- Може ли Франция да бъде атакувана от пазарите след втория тур на президентските избори на 6 май?</strong></p>
<p>- Франция трябва бързо да докаже, че може да даде тласък на своята икономика, като вземе силни структурни мерки, но не е задължително те да са достатъчни. Има обаче една реалност, от която Франция не може да избяга: нейните затруднения да се реформира я поставят трайно в слаба позиция пред Германия, която засега е сама на кормилото на Европа.</p>
<p>Превод от френски: Галя Дачкова</p>
