Евентуална нова война на Изток, чиито призрак се появи отново след убийството от американците на иранския генерал Касем Сулейман, с основание тревожи наблюдателите. Всеки нов конфликт в нашия глобален, взаимосвързан свят, представлява заплаха за пътуванията, бизнес контатите, туризма. Трагедията с украинския пътнически самолет на летището в Техеран е мрачното доказателство за това. Несъмнено тези рискове в бъдеще само ще се увеличават.
Но политолозите, а най-вече бизнесмените и политиците, както показва сериозната статистика, се вълнуват повече от други въпроси. Както ми сподели неотдавна един крупен арабски бизнесмен: „Война с Иран? Едва ли някой от влиятелните хора иска това. Мен, например, много повече ме вълнува дали се задава нова голяма рецесия в световната икономика, чиито темпове очевидно се забавят?“
Емиратският „Арабски стратегически форум“ със седалище в Дубай формулира в началото на 2020 г. ключовите заплахи за региона през следващото десетилетие. Нито един от тях не е свързан с избухването на нова война. Темите, които безпокоят съседите на Иран в периода до 2030 г., са свързани предимно с икономическата депресия, разпространението на ядрени оръжия, търговските спорове между САЩ и Китай и възможностите за попълване на бюджетите от експорт, който, естествено, тревожи доставчиците на петрол.
Що се отнася до приходите от износ на петрол, според всички прогнози те ще се запазят на приемливо за производителите ниво. Търсенето на „черното злато“ ще продължи поради нарастващото население на Индия и Китай. Продължаващите безредици в Либия, Ирак и около Иран и в бъдеще ще продължат да спъват плановете им за увеличаване на добива, за радост на техните конкуренти. Независимо от това, печалбите от продажбите на световния пазар очевидно ще се запазят.
Всички тези фактори най-малкото няма да позволят на цените на петрола да скочат до невъобразими стойности, както смятаха преди години някои прогностици, залагайки на цени от 250 долара за барел в случай на война с участието на Иран. Това обяснява защо и сега, въпреки апокалиптичните коментари за началото на трета световна война, цените не скочиха особено. Първо, пазарите ясно доловиха, че нито Техеран, нито Вашингтон имат интерес от разрастване на конфликта. Като доказателство иранците отмъстиха за убийството на генерал Сулеймани само с показни удари срещу американски военни бази. Второ, петролът от Персийския залив вече не е така жизнено необходим за Запада, както беше през 70-те години на XX век.
„Петролът е като счупен барометър, който вече не мери степента на напрежение в Близкия Изток. Големи скокове на цените са възможни само в случай на силни сеизмични трусове“, коментира преди дни един инвестиционен анализатор пред „Ню Йорк таймс“. Евентуална нова война, разбира се, може да ги взриви, но дори и тогава ефектът ще е кратковременен. Петролодобивните страни нямат интерес от подобни трусове, които плашат потребителите и ги тласкат към търсенето на алтернативи. Даже Саудитска Арабия, която е отявлен потивник на Иран, напоследък преценява като твърде високи рисковете от пряк сблъсък и се старае да ги избегне.
И така, петролът не поскъпва, а борсите се опират на сценарий за бавно тлеещ конфликт, но не и голяма регионална война. Защо, въпреки това, коментарите са тревожни? В основата на това безпокойство стоят вътрешни политически причини.
Така например, водещите американски и европейски експерти по Близък и Среден Изток почти в един глас ругаят Доналд Тръмп за „липсата на дългосрочна стратегия за Иран“ и за „прогонването на специалистите по този регион от Държавния департамент и Пентагона“. А също и заради „опита му да отвлече общественото внимание и пресата от процедурата по импийчмънт на президента на САЩ“. Към всичко това се добавя и объркаността на експертите, които не успяват да предвидят действията на Тръмп, неприязънта към него на голяма част от експертната общност в Америка и Европа и явното желание да натрият носа на този „анфан терибъл“ (от фр. еnfant terrible, разглезено дете, бел. ред.) в навечерието на президентските избори през 2020 г., в които той е участник.
В самия Иран, както показа масовото поклонение пред Сулеймани от една страна и студентските протести за сваления самолет – от друга, усещането за катастрофичност се засилва от предчувствието за възможно разделение в обществото и за утежняване на икономическата ситуация вследствие на американските санкции.
Златните резерви на страната към март 2019 г., по данни на американския Институт за международни финанси, се очаква да спадне до 73 милиарда в доларов еквивалент, каето представлява загуба от 40 млрд. долара за последните две години. Ако тенденцията се запази, до март 2023 г. резервите ще се стопят с още 20 млрд. долара. Ако се сбъдне положителният сценарий и санкциите бъдат отменени след нови преговори между САЩ и Иран, то само за три години резервите ще достигнат 143 млрд. долара. Не бива да забравяме, че над 100 млрд. долара, собственост на Иран, в момента са блокирани в западни банки и финансови структури.
Международният валутен фонд обръща внимание и на нарастването на безработицата в Иран – от 15,4% през 2018 г. до 19,4% през 2024 г., според очакванията. Много ли е това или малко? Според анализаторите от израелския Институт за изследване на националната сигурност, изготвили данните, американският натиск няма да доведе до радикални промени в Иран. „Независимо от икономическата криза и растящото недоволство сред населението, режимът в Иран успява да се справи с въздействието на американските санкции“, отбелязват те.
Така че нагнетяването на напрежение около Иран, по оценки на международните експерти, едва ли ще доведе до така желаните от някои планове за широкомащабна война с Иран или до смяна на съществуващия режим. Но в същото време няма и признаци за успокояване на обстановката в региона. Това, впрочем, удря по интересите на Китай с неговите транспортни коридори, включително през Иран. Същевременно принуждава богатите арабски съседи на Иран да купуват нови оръжия, чийто основен доставчив в региона остават САЩ.
Това пълно с изненади „балансиране на границата на войната“ по отношение на Иран се превръща в запазена марка на президента Доналд Тръмп. Основната опасност в тази игра е случайната загуба на равновесие. Еквилибристиката в Близкия Изток, където и бездруго атмосферата е достатъчно нажежена, е опасно нещо. Непредсказуемата политика на Тръмп, станала вече пословична, води и до непредсказуемост в Близкия Изток. А тук и най-малката грешка може да предизвика дълбок конфликт, ей така, по непредпазливост, макар никой да не го желае.
Известният американски специалист по проблемите на сигурността Греъм Елисън го нарича „капанът на Тукидид“ – на името на древногръцкия историк, който твърди, че нито Атина, нито Спарта изгаряли от желание да воюват помежду си и дори подписвали мирни договори, но започнали Пелопонеската война заради тежко недоверие и различия в държавното устройство, както и заради скрити опасения, свързани с изострянето на търговската конкуренция. Елисън прогнозира, че „капанът на Тукидид“ „може да щракне и от най-малкото нещо“, и от най-малкия конфликт в Близкия Изток или провокация в Южнокитайско море, където ще се намесят и други държави.
Отделен въпрос е, че в момента никой няма интерес от това. Преценявайки липсата на апетит за нова голяма война и същевременно воден от желанието да си сгрее ръцете на продължаващия конфликтен огън, президентът Тръмп ще се опита да продължи балансирането. Стига „капанът на Тукидид“ да не щракне и да не му захапе крачола. Това е не просто, а напълно възможно. И тогава няма да се мине без преговори. Както и без посредници. А Русия изглежда най-пригодна за тези функции.
Превод от руски: "Гласове"
Източник: www.forbes.ru