Защо законът не позволява да се използват СРС срещу търговците на гласове?

<p>По думите на Първанов до прокурорите в страната са разпратени методически указания, в които е посочено, че за престъпления против политическите права на гражданите специални разузнавателни средства не може да се използват.</p> <p>Според заместник главния прокурор наказанията, предвидени в раздел 3 от глава трета на Наказателния кодекс ("Престъпления против политическите права на гражданите&nbsp;&ndash; бел.ред.), са изключително ниски. Най-тежкото наказание за организирано купуване и продаване на гласове е до 6 г. Освен това този раздел е изпуснат в НПК, където са предвидени спецразузнавателните средства (СРС).</p> <p>Валери Първанов пояснява, че прокуратурата и разследващите органи не биха могли да поискат от съда разрешение за ползване на СРС, включително агент под прикритие и подслушване на телефони, дори да имат много достоверни сигнали за организирана продажба и покупка на гласове, тъй като законът не го позволява.</p> <p>Заместник главният прокурор твърди, че въпросът за невъзможността да бъдат използвани СРС срещу купуването на гласове е бил поставян от страна на прокуратурата пред политиците, включително пред управляващите от ГЕРБ: &bdquo;Поставян е дори на сегашното ръководство на ГЕРБ след предходните избори. При срещата с г-н Борисов, все още кандидат-премиер, той ни отправи упрека защо не използваме СРС. Ами защото законът не дава възможност и продължава да не дава&rdquo;.</p> <p>Първанов уточнява, че призивите в интернет да се правят снимки с джиесеми и фотоапарати, ако станем свидетели на нарушения, са изцяло безсмислени, той като тези снимки няма как да бъдат използвани от органите на реда. &bdquo;Кой съд ще приеме някакъв любителски запис за доказателство? Това е правно нищо. Прокуратурата може да го приложи към папката, но за съда няма да е доказателство&rdquo;.</p> <p>Заместник главният прокурор пояснява още, че единственият орган, който следи финансирането на партиите, е Сметната палата, но тя може да проверява финансирането едва след подаване на отчетите и приключване на изборите. Освен това по думите му Сметната палата няма оперативни възможности и не може да ползва други доказателства от МВР и прокуратура, тъй като законът забрянява това. Той заявява, че до този момент Сметната палата не е подавала в прокуратурата сигнали за нередности след избори. &bdquo;Ако е подала, със сигурност щеше да има наказателно производство. Няма. Остава ни само да се оправдаваме, че спазваме правилата. Какво да направим?&rdquo;, казва заместник главният прокурор Първанов.</p>