Оставката на Силвио Берлускони в съботната вечер под виковете на тълпата е епилогът на най-голямата политическа каша в историята на Италия след края на Втората световна война. Изборите през ноември 2007 г. дадоха на Берлускони най-голямото парламентарно мнозинство, което е имал италиански министър-председател от 1956 г. насам: с 30 гласа в Камарата на депутатите и 36 в Сената.
Възход и падение на Берлускони

Началото на неговия мандат беше подобно. Правителството веднага отбеляза точка, като по чудо изчисти Неапол от боклуците. Дори и да се оказа скъпо за хазната, запазването на италианския характер на авиопревозвача Alitalia предизвика изблик на национална гордост. Със своя закон за 3-годишните финанси министър Джулио Тремонти обеща да въведе ред в държавния бюджет.

На върха

В актива на премиера един закон – премахнат по-късно от Конституционния съд – който го пази от съдебни разследвания. Но също така рядко срещана ефикасност на мерките в помощ на пострадалите при земетресението в Акила на 6 април 2009 г., което причини смъртта на 308 души. В Она, най-засегнатото селище, Берлускони произнесе на 25 април с. г. една вълнуваща реч, в която призова италианците към единство. Речта бе оценена дори от левицата. За много наблюдатели, които никога не са били ласкави към него, Берлускони най-накрая се е превърнал в държавен лидер. Този път той ще поведе страната по пътя на умиротворяването и големите реформи. Всъщност по това време Берлускони е на върха на параболата. Тази реч бележи началото на неговото стремлаво спускане надолу.

Посмешище

Защото на следващия ден се скрива, за да се срещне в една пицария в неаполитанската периферия с 18-годишната Ноеми. Разкритието за това любовно бягство предизвиква яростта на неговата съпруга Вероника, която публично разобличава "девиците, които се предлагат на дракона".

След Ноеми, италианците смаяни откриват Патриция д'Адарио, Никол Минети, Руби и десетки други млади жени, които посещавали вечеринките "bunga bunga". Берлускони се превръща в посмешище за всички. Но все още вярва, че е господар на политическата игра, и не прави нищо, за да попречи на своя съюзник Джанфранко Фини да мине в опозиция. "Ще го последват двама или трима", твърди Берлускони. Грешка. Следват го десетки депутати. 

Берлускони все още има мнозинство, но партията му "Народът на свободата" започва да се разцепва. Финансовите скандали, в които са замесени негови приближени – Денис Вердини, Гуидо Бертолазо, Марко Миланезе, Алфонсо Папа – стават все повече. Въпреки очевидното, Берлускони продължава да отрича наличието на криза. 

Агонията

Той влиза в конфликт със своя министър на икономиката, Джулио Тремонти, който отказва да развърже кесията. Желязна схватка, която води правителството до безпомощност. Берлускони е принуден да купува депутати от опозицията, за да запази мнозинството. Въпреки това губи кметството в Неапол и най-вече това в Милано, люлка на берлусконизма. 

Последните месеци са агония. Множат се скандалите и отстъпничествата, а пазарите атакуват Италия. Повече, отколкото Гърция, италианският публичен дълг е бомба със закъснител, която заплашва световните финанси. Оставането на власт на Берлускони увеличава недоверието на пазарите. Италия е поставена под опеката на Брюксел, Европейската централна банка и Международния валутен фонд. Дните на правителството на Берлускони са преброени. Преди развръзката в събота. И експлозията от радост, която разтърси италианските улици. 

Сп. "Поан"

Превод от френски: Галя Дачкова

Още от категорията

1 коментар/a

Ерос на 18.11.2011 в 19:26
Де да можеше и с Бойко да стане така.

Напиши коментар