- Автор: Яков Джераси
- 28 Фев 2021
- 8096
- 43
Яков Джераси е роден през 1946 г. в София, а през 1949 г. емигрира в новосъздадената държава Израел. В България се връща отново след дълго пребиваване в САЩ. Там е и в момента неговото семейство.
Това е моето мнение и съм прав!
Коментари по случая Боби Фишер
Да, беше проява на лош вкус да се използват забележките на Боби Фишер за Холокоста. Наистина не беше нужно. Въпреки това, не може да се твърди, че БНТ или Орлин Горанов са антисемити, или са несъпричастни към чувствата на евреите. Мисля, че повечето българи дори не разбират „многото шум за нищо“. Реакцията идва най-вече поради забележката на израелския посланик, който спи, откакто е пристигнал, и очевидно сега оказва натиск върху Емил Кошлуков, особено в този предизборен период, да реагира на нещо, казано от руски евреин с промит мозък.
Повечето българи вярват, така или иначе, че евреите имат огромно влияние върху световните финанси, медии и глобалните политически дела. В ADL, организацията за борба с антисемитски прояви, са убедени въз основа на собствени проучвания на подобни случаи, че България е антисемитска държава, чиито граждани вярват в конспиративни теории. Аз не мисля, че българите са антисемити. Нито сега, нито преди. Недоразуменията във всичко, свързано с юдаизма, са предизвикани от нас, евреите, от нашето поведение. Ние сме интровертно, затворено общество. Вратите ни са отворени само за евреи.
Помня, когато Емил Кало и аз поканихме Детския радиохор да пеят на иврит в синагогата, на възпоменателна служба в памет на Зико Грациани – служителите на синагогата ги изгониха, защото равинът разбрал, че децата не са еврейчета. Израелският посланик по онова време, Ави Шарон, беше бесен и смутен. Ние се държим като тайно общество и не поощряваме никого да ни посещава. Храним се от възможности, като тази с Орлин Горанов, търсим скандали, броим нарисуваните свастики по стените.
Без да отчитаме неудобството, което причиняваме на хора като Орлин, на Детския радиохор, на проф. Иво Христов, или на Бати Сали, когато се връщаше от Израел, или дори на Бойко Борисов, след неговата първа визита в Израел, когато ни направи комплимент. Дори комплиментът на Бойко, че „Израел е естествен приятел на България“, получи критики от "Шалом". Бях на тази среща, аз я организирах. Къде беше еврейската общност в България по време на Шестдневната война, или когато Арафат посети София, или по време на войната Йом Кипур, или когато България прие, че ционизмът е форма на расизъм. Къде беше "Шалом", когато Израелският национален фонд отличи България с гора по пътя за Йерусалим?
Ще ви кажа, неимоверни усилия бяха положени, за да се изкоренят монументите от гората и само благодарение на Стефан Софиянски и на покойния Петър Константинов те бяха преместени до стълбите на кметството на Софийската община. И защо? Защото имената на Царя и Царицата бяха гравирани върху тях.
Засрамете се всички!
Уморих се от тези двойни стандарти.
Писмото до Емил Кошлуков е написано на английски език.
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
