Скандалът "Булгаргаз": Харвардската демокрация е римейк на модела, който управлява от години

Петък 7.30 часа. Пред апартамента на директора на „Булгаргаз“ са струпани полицаи.

За тяхна радост „терористът“ Николай Павлов си е в къщи, но, за съжаление, полицаите не могат да разиграят спектакъл в стил „Цветанов“, защото Павлов е с Ковид. Министър Рашков обаче е безкомпромисен, цяла нощ момчетата от полицията висят пред апартамента на Павлов, може би им е наредено да го застрелят при опит за бягство. Но, за съжаление, цялата тази ювелирна операция пропада, след като се запалва колата на полицейския екип и се налага той да бъде оттеглен.

Смешно и жалко.

Можеше все пак министър Рашков да не копира напълно Цветанов, а да прояви малко фантазия, каквато влагаше досега в борбата с корупцията, резултатите от която си останаха във виртуалната реалност. Въпреки провала на първата част от активното мероприятие, то все пак имаше блестящ завършек с уволнението на целия борд на „Булгаргаз“ от БЕХ в 17.30 часа същия ден. Официални мотиви, вписани в протокол № 6/2022 г. от заседанието на Съвета на директорите на „Българския енергиен холдинг“ за уволнението няма, но за сметка на това има мъгляви обяснения от страна на премиера и енергийния министър. Например, премиерът каза: „Аз приветствам това, което се случи вчера“. „Снощи сменихме целия борд на "Булгаргаз", защото нямаме време за губене“!? „Ценовите предложения към КЕВР можеха да са значително по-общественополезни“. „Изборът на нов борд ще бъде изцяло отговорност на БЕХ, в координация с министъра на енергетиката“.

Забележете колко елегантно премиерът прехвърля топката на БЕХ и енергийния министър. Министърът на енергетиката беше малко по-обстоятелствен: „Преди няколко седмици стартира проверка на БЕХ. Колегите, вследствие на данните, които са събрали и няколко допълнителни неща с цените на топлоснабдяването в България са взели такова решение“. „Не е направено всичко възможно да се вземат всички количества азерски газ“.

Някъде да виждате цитирани факти и базирани на тях аргументи? Няма такива. Всичко е в стил „една жена каза“.

Господин Петков, първо си изяснете какво представлява министъра ви на енергетиката Александър Николов (Сашо Кеша, както е известен в професионалните енергийни среди) и след това подкрепяйте решенията му. Както пише в биографията му, той е „управлявал стратегически проекти, развиващи иновативни финансови технологии“. Тази характеристика е точно копие на мантрите на либералния новговор, или иначе казано „въздух под налягане“.

Реално, този човек е заемал ръководни длъжности само три пъти. Единият във фонда на БАКБ "Ай Ди Ес", от който е отстранен поради несправяне с работата, вторият е като управител на „Пейтех“ ЕООД, което е в процес на ликвидация и третия като зам. -министър на енергетиката в служебното правителство на г-н Янев, от която длъжност беше отстранен след около пет месеца, вероятно не за постигнати големи успехи.  Нещата са завършвали по подобен начин и във всички останали дружества, в които е работил, на различни позиции.

Но не може да се каже същото за неговия бизнес партньор Северин Въртигов, момчето, което сбъдна „американската си мечта“ и за много кратко време направи шеметна кариера, като само за няколко години стана член на съвета на директорите на ЕСО от 2013 г. до 2019 г., член на съвета на директорите на БКК и накрая финансов мениджър в БЕХ. От практиката е известно, че подобно кариерно развитие не става без подходяща подкрепа и не е безплатен обяд, а обслужва интересите на определени кръгове. Това бизнес партньорство се прочу с лобирането на Николов за авансова продажба на евтин ток от АЕЦ "Козлодуй" на дружеството на брата на Северин Въртигов, „Хелиос пауер“. Братът на Северин Въртигов, Димитър Въртигов, бе известен в миналото като фалирал борсов брокер с отнети права за достъп до търговската платформа на Българската фондова борса, а след това - като директор на дирекция „Корпоративни ценни книжа“ в КТБ!? Вероятно тези делови контакти на Александър Николов повлияха впоследствие да бъде избран за министър на енергетиката. Олигархията винаги има на разположение такива верни кадри под ръка.

Но нека накратко се спрем и на по-важните мотиви в изявленията на премиера и на министър Николов за отстраняването на борда на "Булгаргаз".

Първият от тях е относно цените на топлоснабдяването в България, които според премиера биха могли „да са значително по-общественополезни“. Известно е, че "Булгаргаз" дава прогнозата на цената си за конкретния период за одобрение от КЕВР. На свой ред КЕВР по утвърдена методика проверява обосноваността на предложената от "Булгаргаз" цена. Естествено, че това става въз основа на съответните документи, на базата на които се формира ценовия микс от "Булгаргаз".

КЕВР разполага с пълната информация за ценообразуването от страна на "Булгаргаз" и ако прецени, че то не съответства на нормативната база или нарушава обществения интерес, той е в правото си да поиска от "Булгаргаз" корекция на цената. Индивидуално определяне на цената, за когото и да било, топлофикация, индустрия или др. е недопустимо по закон.

Окончателно решение за цената на природния газ взима КЕВР, а не "Булгаргаз", тоест, ако управляващите искат по-ниски цени за природния газ, те първо трябва да променят методиката на КЕВР, според която сега се формира цената.

Интересно е и друго. Министърът на енергетиката приема намалението на цената на природния газ с 30% като лош мениджмънт, а увеличението на цената на тока над осем пъти за добро пазарно поведение. Всичко това е лишено от логика и говори единствено за търсенето на изкупителна жертва, която да бъде хвърлена на електората, като с тази си популистка демонстрация властта покаже, че защитава обществения интерес и е безкомпромисна с тези, които го накърняват. А в действителност става дума за страха на управляващите от над 1 милион абонати на "Топлофикация София", които в един момент могат да излязат на улицата и да пометат правителството.

Вторият основен аргумент за отстраняването на борда е азерският газ, или по-точно доставените по-малко количества, от тези, които "Булгаргаз" е имал възможност да достави, но дружеството умишлено е отказало такива доставки.

Това е следващата манипулация на истинските факти.

На първо място, смяната на точката на доставка по договора с азербайджанската компания не е опция на "Булгаргаз", а зависи както от съгласието на азербайджанската компания, така и от капацитетните възможности на Гърция да пренесе този природен газ от друга, предварително незаявена точка на доставка.

Напълно нелепо е обвинението, че "Булгаргаз" е отказвал да вземе по-евтини количества природен газ, които е могъл да достави по договора с Азербайджан. Просто той е взел това, което е било възможно да вземе. Едва ли има такава корпоративна практика в света, когато можеш да вземеш нещо по-евтино, ти да решиш да го купиш по-скъпо.

Възниква въпросът, защо и в този случай на "Булгаргаз" пак е отредена ролята на изкупителна жертва? Защо никой не говори за ролята на "Булгартрансгаз" в този казус?

Защо никой не споменава чии интереси е защитавал в проектната компания, която трябваше да изгради интерконектора с Гърция? Как "Булгартрансгаз" задлъжня с над 2 милиарда, за да построи за около две години 635 км трасе на т.нар. „Балкански поток“ от Турция до Сърбия за пренос на руски газ, а в същото време не можа за 12 години да построи 182 км трасе Комотин-Стара Загора?

Последното разкритие, което направи Румен Петков днес в „Труд“, е за още една груба лъжа на управляващите, които декларираха, че трасето от Гърция ще бъде въведено в експлоатация през юли 2022 г., а според директива и фиш към нея на ЕК от 19.11.2021 г. трасето ще бъде въведено в експлоатация през октомври 2023 г. Кой и защо лъже? Защо „бързият“ премиер Петков не поиска обяснение от борда на "Булгартрансгаз", начело с директора г-н Малинов за колосалните щети, които дружеството нанесе на държавата и което дружество е истинският виновник за проблемите с азербайджанския газ? Не очаквайте отговор на тези въпроси, защото те не са удобни за тези, които дърпат конците на управляващите.     

В отговор на случилото се бившето ръководство на "Булгаргаз" окачестви решението на БЕХ като политическо, но то бърка. Това решение не е политическо, то е помиярско. То е римейк на модела, който управлява от години. За схемите на обогатяване на олигархията са необходими верни хора и, естествено, нови „бушони“, ролята на каквито вече изпълняват министърът на енергетиката и БЕХ.

Честито, започва новото харвардско летоброене на Петковата „демокрация“.