При непосредствената равносметка на георичното спасяване на войниците при Дюнкерк, Уинстън Чърчил се обръща към британците като към възрастни, напомняйки им, че „войните не се печелят с евакуации“. При приключването на американския ангажимент в Афганистан, авторите на позорната и трагична последна глава се надяват, че оценките ще бъдат по-гъвкави от фактите.
С арогантност, достойна за подигравка, администрацията на Байдън сравни американските полети, излитащи от Кабул, с американските полети към Берлин от 1948 година. Както едните, така и другите са пример за военна виртуозност, но изпращат различни сигнали. Поддържането на поставения под блокада 2,2-милионен град с прометееви доставки на храна и гориво за Берлин – почти 300 хил. полета в продължение на 11 месеца, съобщаваше, че Съединените щати имат волята и капацитета за продължителна конфронтация със Съветския съюз.
Полетите от Кабул, спасяващи някои от американците и от другите, попаднали в капана на произведеното в Америка бедствие, съобщават национално недоумение. Такава е картината на „Америка над всичко“, когато лозунгът стане политика („Америка над всичко“ е лозунг от времето между двете световни войни, който символизира национализма и ненамесата във външни за страната конфликти, който Тръмп също използва в политиката си на оттегляне от международни споразумения и организации – б.пр.)
Всяка война, дори и най-неубедителната, трябва да завърши, но не по този начин. В края на ноември 1952 г. избраният за президент Дуайт Айзенхауер прелита с лек самолет над фронтовата линия в Корея. „Беше очевидно“, пише той в спомените си от 1962-а, че „всяка директна атака ще представлява огромна трудност“. Той решава да търси договорен край на войната. Шестдесет и девет години по-късно на Корейския полуостров има 28 500 американски войници и мир.
Партията на настоящия президент контролира и двете камари на Конгреса, а днес членовете и на двете партии действат сякаш техният дълг не е да вземат независими институционални решения, а да засвидетелстват васална вярност пред президентите на своите партии. Така че Конгресът вероятно няма да погледне безпристрастно на некомпетентното и безчестно поведение, което Рори Стюарт обобщава в своите безпощадни, изпепеляващи отговори във видеоинтервю от Лондон.
Стюарт, британски политик и дипломат, живя три години в Афганистан и си спомня, че в 2001-а, когато се установи предишният режим на талибаните, 4 млн. афганистанци от 20-милионното население избягаха от страната, за да се спасят от тъмната нощ на теократичните издевателства. Стюарт беше ядосан от „крайно обидното“ обръщение на Байдън от 16 август, в което Байдън омаловажи „волята за борба“ на афганистанците.
Стюарт: „Съединените щати осигуряваха цялата въздушна поддръжка на афганистанците. Американците не просто си взеха своите самолети. Те отнесоха 16 хил. цивилни контрагенти, които поддържаха афганистанските хеликоптери... Така че те не могат дори да летят. И моралната щета. Те напуснаха посред нощ от Баграм [въздушната база]. Не казаха дори на командира, че си тръгват. Афганистанците се събудиха на сутринта. Всичките им планове бяха осуетени, американците си бяха тръгнали, нямаше подкрепа от какъвто и да е род. И вие питате кой точно? С кого точно президентът Байдън иска да се бори?
Искам да кажа, ако вие сте афганистанска жена, преподаваща в училище в Пул-е-Чархи. Сериозно? Сериозно? Какво очакват те? Една шайка, натоварена в пикапи с тежки картечни оръжия, влиза в града ви. Вие не искате талибаните в града си, не ги подкрепяте. Но сериозно да очаквате те да открият самоубийствен огън срещу тях... когато Съединените щати не са готови да оставят дори 2500 войници и няколко самолета в страната, при нула жертви и нула риск през последните няколко години... Нито един американски служител не е бил убит в Афганистан през последните 18 месеца. Нито един британски служител за по-дълъг период. Това не е скъпа мисия от 2014-а насам... Всъщност да предадеш [афганистанския народ] в ръцете на талибаните и после да кажеш – вие сте си виновни, вие сте шепа страхливци, след като ние се изтеглихме и не бяхме готови да оставим и най-малко присъствие.“
В четвъртък, след като Стюарт говори, евакуирането изведнъж стана ужасяващо по-смъртоносно за американските военни, отколкото изобщо беше войната в продължение на години. Прибързаното и едностранно решение на Байдън да напусне мисията на НАТО в Афганистан нанесе повече щети на Алианся, отколкото разновидностите на 45-те години години Студена война. По цял свят държавите рекалибрират политиките си за сигурност, претегляйки надеждността на колебливите и импулсивни Съединени щати срещу разбирателството с Китай, които са в различна траектория. Незабавната задача на Байдън е да преосмисли доверието си към служителите от разузнаването, армията и политическите стратегии, всички дали му оценки и уверения, които бяха разпарчетосани от събитията. Когато провалът не се наказва, той се множи.
Байдън изразява, откровено казано, невероятна увереност, че неговите решения от юли насам са правилни. Нацията би имала по-голямо доверие в него, ако той имаше по-малко в себе си.
Източник: The Washington Post
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова