- Каква обещава да бъде 2021 г. за световната икономика?
- Годината започва с безпрецедентна надпревара между вируса и ваксината. Ние сме в процес на актуализиране на оценките си за растеж за 2020 г. и на прогнозите за 2021 г. Те очертават по-малко мрачна картина от последната ни прогноза през октомври, главно благодарение на изненадващото съживяване през третото тримесечие. Все още се сблъскваме с огромна несигурност за излизането от здравната криза и ще продължим да бъдем изправени пред трудни времена. Вътрешните неравенства и неравенствата между страните се увеличават. Но има огромни възможности за структурни промени.
- Какво ви прави малко по-голям оптимист за 2021?
- 2020 г. беше най-лошата година след Голямата депресия (от 1929 г., бел. ред.), но тъй като навлизаме в 2021 г., можем да кажем, че ситуацията е по-малко лоша поради три причини: паричните политики и бюджетните мерки в развитите страни бяха висотата на „каквото и да струва“ на Марио Драги. Второ, страните успяха да се адаптират бързо към променящите се обстоятелства. Например Япония и САЩ предприеха нови мерки за бюджетна подкрепа, тъй като ситуацията се влоши. Трето, с течение на времето се справяме по-добре с пандемията, приспособихме се към цифровата икономика, към тези индивидуални бариерни жестове и преди всичко разполагаме с ваксини.
- Какви са вашите приоритети за тази година?
- Трябва да се стремим към траен изход от здравната криза. Искам да подчертая, че ваксинацията ще бъде неравномерен процес между страните и между регионите. Това означава, че някои ще излязат по-бързо от други. За да се ускори съживяването, ще бъде необходимо международно сътрудничество, за да се гарантира, че имунизацията достига до страните със средни и ниски доходи. Това може да включва преразпределение на ваксини, които страните са поръчали в големи количества, към нуждаещи се страни. Ако ускорим ваксинацията в света, неговият БВП може да нарасне с 9 трилиона долара до 2025 г. 60% от тази сума ще отиде за развиващите се страни, 40% за напредналите икономики, така че ще бъде от полза за всички .
Трябва да спрем и обърнем опасната тенденция на разминаване между богатите и бедните страни. Много развиващи се страни и страни с ниски доходи продължават да страдат и средствата им за действие са много по-слаби от тези на напредналите страни. Последните използваха еквивалента на 20% от своя БВП, страните с ниски доходи - 2%. И разбира се, техният БВП е много по-малък. Без координирана международна подкрепа, това разминаване ще се превърне в проблем не само за засегнатите държави, но и за световната сигурност и стабилност.
- Как да се противопоставим на тази опасност от нарастващи неравенства?
- В МВФ проучихме предишни епидемии, ТОРС, H1N1, Зика. Те показват, че неравенствата се увеличават по време на епидемии, засягайки най-уязвимите. Това ме тревожи в световен мащаб. Пандемията ни напомня значението на мрежите за социална сигурност. Всъщност най-добрата мрежа е по-скоро въже, което помага на хората да се изкатерят нагоре. Неравенствата - липса на достъп до образование, на финансово включване - отслабват производителността и растежа на една страна като цяло. Борбата с неравенствата е от полза за социалния климат. Спомнете си всички тези демонстрации през 2019 г. във Франция, Чили, Ливан. Хората излязоха на улицата, защото нямаха надежда за по-добър живот. В това отношение тази криза е възможност. Трябва да я използваме.
- Какво може да бъде мястото на екологичния преход при възстановяването?
- Действието за климата е печелившо, печелившо, печелившо. Печелившо за нашата планета, разбира се, печелившо за икономиката, защото може да създаде работни места, и накрая печелившо за хората, които могат да бъдат продуктивни в тази нова икономика, подпомагани от комбинация от тласък на публичните инвестиции и стимули за частния сектор. Освен това най-добрият стимул е очакваната траектория на цената на въглерода до 2050 г.
- Държавите и компаниите задлъжняват. Ами ако не изплатим всичко, както предполагат някои икономисти и политици, особено в Европа?
- Наблюдаваме натрупване на дългове и дефицити в развиващите се и напредналите страни. Това се случва в период на исторически ниски лихвени проценти с много, много голяма вероятност задълго да останат такива. Това дава възможност за действие срещу кризата с Covid и в полза на цифровия и екологичен преход. Когато тази криза остане зад гърба ни, което все още не е така, ще трябва да се заемем с проблема с дълга. Намирам обаче за много проблематично сериозно да се поставя под въпрос погасяването при вземане на заем. Това би било отклонение от функционирането на пазарната икономика. Въпреки това, в рамките на държавите, мерките трябва да бъдат коригирани така, че корпоративният и домакинският дълг да остане устойчив. С подобряване на ситуацията, парадоксално ще видим още фалити. Когато мерките за подкрепа постепенно намалеят, страните ще трябва да въведат стабилни процедури за справяне с проблемите на несъстоятелността.
- Трябва ли Китай и САЩ да направят повече, за да подкрепят икономиките си?
- Да. В Китай може да се направи повече, особено за прехода към нисковъглеродна икономика, за който страната се ангажира. Съединените щати също трябва да направят повече. Приспособимата парична политика е добра за цялата икономика, но има тенденция да благоприятства най-богатите - тези, които вече са в цифровата икономика и вече присъстват на финансовите пазари. Фискалната политика може да има ребалансираща роля. В САЩ част от населението е силно засегнато: нискоквалифицирани работници, млади хора, жени. Съединените щати могат да направят много повече, за да ускорят прехода си към нова икономика, благоприятна за климата, като организират преквалификация на работната сила, която няма да се върне на нивото си на заетост в сектори като туризма или ресторантьорството.
- Досега САЩ блокираха увеличаването на вашите средства за намеса (СПТ, специални права на тираж, „валутата на МВФ“). Какво очаквате от администрацията на Байдън?
- СПТ са един от инструментите, които могат да се използват за избягване на това различно съживяване. Досега не сме постигнали необходимия консенсус (между страните акционери на МВФ, бел. ред.) за ново разпределение на СПТ. Но държавите-членки искат темата да остане на масата. Ще работим с новата администрация веднага, след като встъпи в длъжност. Миналия март го представих на страните от Г-20 (новото разпределение на СПТ - бел.ред.), като един от начините за подпомагане на нововъзникващите и развиващите се страни чрез увеличаване на ликвидността. Един от аргументите срещу ново разпределение е, че 60% отиват в страни, които не се нуждаят от него, което е неефективно. Но през последната година казахме, че може да се вземат назаем неизползвани СПТ от някои държави и да се дават при облекчени условия на страни, които се нуждаят от ликвидност. Ще продължаваме да го правим.
Превод от френски: Галя Дачкова