Как Лозан Панов използва делото “Иванчева” за политически трамплин

Когато перлата в короната на градската десница – Лозан Панов, се включи в битката за държавен глава, дори социолозите започнаха да изчисляват шансовете му за балотаж. Още с първата си телевизиоона поява обаче върховният съдия втрещи почитателите си с, меко казано, екстраваганта визия. Тя набързо бе оправена от пиарката му Ивет Добромирова, която през последната година и половина работи за Васил Божков. Той пък се укрива от правосъдието в Дубай и е интересно защо Лозан Панов се е спрял именно на нея за медиен експерт в президентската надпревара.

В първото си интервю Панов самоуверено изрече, че на мястото на Румен Радев би нарушил Конституцията и не би подписал указа за назначаването на главния прокурор. Това искрено признание се вписва в досега демонстрираното верую на Панов – „на всяка цена“. Нарушението на Конституцията при неподписване на указ не е голям проблем за председателя на ВКС, който превратно упражнява административната си длъжност вече почти седем години. Пряката му намеса в делото „Иванчева“, което повдига завеса от корупционни схеми, показва липсата на морални задръжки по отношение на най-висшата държавна функция – правораздаването.

Лозан Панов отдавна е подготвял почвата за сегашното си участие в надпреварата за държавен глава. Той е изчисляван като опция от кръга „Арго“, станал известен за публиката с прякора „Черния лебед“, който получава съпругата на съдията. Тогава обаче става ясно, че едва ли неизвестна кандидатура, макар и подплатена с финансов ресурс, има някакви сериозни шансове за успех. Търси се платформа, на чиято основа да изгрее звездата на Панов. Шансът идва с ареста на кмета на столичния квартал “Младост” Десислава Иванчева и заместничката ѝ Биляна Петрова, които бяха заловени със 70 хил. лв. белязани пари и осъдени ефективно на затвор от две съдебни инстанции. Двете жени бяха използвани за политически трамплин от Лозан Панов, който иначе държи да бъде приеман за морален трубадур в юриспруденцията. Очевидно за него обвинението за подкуп към двете длъжностни лица не е голям морален проблем.

Като използва позицията си на административен ръководител, Панов поиска проверка на съдиите по делото „Иванчева“. Макар Инспекторатът на ВСС и Съдийската колегия да не намират поведението му за укоримо, се надига брожение сред магистратите. Съдиите са единствената гилдия, които с право се гордеят, че нямат началници в системата. Административните ръководители нямат по Конституция (плюс ЗСВ и НПК) никакво право да влияят върху правораздавателния процес на съдебния състав. В този смисъл „изземането“ на функции на легитимен съдебен състав от съдебен началник се счита за вандалски акт. Лозан Панов поиска дисциплинарно производство срещу председателя на Апелативния специализиран наказателен съд, който е поискал документите по делото да се придвижат по-бързо до следващата инстанция.

Стореното от магистрата Панов би могло да бъде оправдано, но през юли месец т.г. съдиите от „неговия“ съд освобождават под гаранция Иванчева. За да влезе в сила определението, трябва да се плати сумата от 10 хил. лв. В рамките на същия ден от произнасянето на магистратите гаранцията е внесена от адвокат Албена Белянова. Същата дама влиза в челната тройка на Инициативния комитет на Лозан Панов като кандидат-президент. По този начин върховният съдия недотам дискретно показва на колегите си съдии как ще трябва да се произнасят при по-нататъшните заседания по това дело. Казано с други думи, той им показва, че ако с актовете си подпомогнат неговата битка за „Дондуков“ 2, той ще бди над техни евентуални бъдещи нарушения.

Особено силен е сигналът към адвокатурата, чийто видни представители също влизат в Инициативния комитет. С действията си Панов показва, че хонорарите им биха били гарантирани, щом той се намеси в решаването на някой казус. С размаха си да иска наказания за съдии и дискретно да подсказва какъв трябва да е изходът от висящи дела, Панов прави опит да разедини гилдията, останала досега най-свободната професионална общност. Какъвто и да е изходът от делото „Иванчева“, то вече е компрометирано не от друг, а от самия председател на Върховен съд, който иска да е и държавен глава.

Макар за целия си мандат никога да не е казвал добра дума за свой колега, да не е показвал уважение към системата, която ръководи, и да не е посочвал друг достоен съдия, освен себе си, Лозан Панов чрез едно малко НПО и политическата подкрепа на “Демократична България” се самоназначи за морален съдник на съдебната власт и основен неин реформатор. Очевидният конфликт на интереси по делото "Иванчева" обаче, тоталното пренебрежение към фактите по него и осъдителните им присъди, не са най-добрата платформа за подобна кампания.