ГЕРБ: Вярно ли е, че племенницата на Петко Петков оглавява пловдивската митница ден след като той дава плика на Узунов?

ГЕРБ: Вярно ли е, че племенницата на Петко Петков оглавява пловдивската митница ден след като той дава плика на Узунов?
Само ден след срещата на Петко Петков с Пламен Узунов в столичен ресторант, на която президентският секретар по антикорупция получава плик със съмнително съдържание – Евелина Харизанова е назначена за директор на пловдивската митница. Вярно ли е, че тя е племенница на Петко Петков? Това попита кандидат-депутатът от ГЕРБ Тома Биков, който заедно със свои колеги днес посети Митница Пловдив.

 

„Записът с „рома и пурите“ е от 19 май 2021 г. На следващия ден идва и новината за новия ръководител на митницата в Пловдив – Евелина Харизанова, за която се твърди, че е племенница на Петко Петков. Въпросното назначение става непосредствено и след като бе сменен и шефът на Агенция „Митници“. Разбира се, може да няма никаква връзка между тези неща, но прозрачното служебно правителство дължи отговор“, каза още Биков. По думите му обяснение на обществото дължи и експертът по антикорупция Пламен Узунов, и финансовият министър Асен Василев. „Освен за фирмите на шефа на НАП Румен Спецов, очакваме позицията на министъра и за новото ръководство на пловдивската митница. Да не забравяме все пак, че той е принципал на Агенция „Митници“, завърши Тома Биков.

 

 

Коментари

  • От Агенция "Митници" отговориха...

    16 Юни 2021 17:54ч.

    Да, Евелина Харизанова, племеница на агент "Балкан", е назначена от Радевото служебно правителство като шеф на митници "Пловдив", но два дни по-рано от срещата, на 17 май тази година. Ами, "практични хора", първо работата, после почерпката:)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • — Парите отнапред — заяви монтьорът. — Сутринта парите, вечерта — столовете, или вечерта — парите, а на другата сутрин — столовете.

    16 Юни 2021 18:05ч.

    На шестия ден Остап успя да завърже познанство с монтьора Мечников, управляващ хидропресата. По това време Мечников, който поради липса на пари всеки ден се наливаше с нарзан направо от извора, бе изпаднал в ужасно състояние и според наблюденията на Остап продаваше на пазара някои предмети от театралния реквизит. Окончателното споразумение бе постигнато на сутрешното наливане при минералния извор. Монтьорът Мечников назоваваше Остап сладур и се съгласяваше. — Може — каза той, — това винаги може, сладур. С наше удоволствие, сладур. Остап тутакси схвана, че монтьорът е изпечен в тези работи. Договарящите се страни се гледаха един друг в очите, прегръщаха се, тупаха се по гърбовете и вежливо се смееха. — Е — каза Остап, — един десетак за цялата работа! — Сладур! — учуди се монтьорът. — Озлобявате ме. Аз съм човек, измъчен от минералната вода. — А вие колко искате? — Дайте половин стотарка. Ами че имуществото е държавно. Аз съм човек измъчен. — Добре. Вземете двадесетак! Съгласен ли сте? Е, по очите ви виждам, че сте съгласен. — Съгласието е продукт на пълното непротивене на страните. — Знае да приказва, кучето — пошепна Остап на ухото на Иполит Матвеевич, — слушайте и се учете. — Кога ще донесете столовете? — Столовете срещу парите. — Това може — каза Остап, без да се замисля. — Парите отнапред — заяви монтьорът. — Сутринта парите, вечерта — столовете, или вечерта — парите, а на другата сутрин — столовете. — А не може ли днес — столовете, а утре — парите? — пробваше Остап. — Аз, сладур, съм човек измъчен. Такива условия душата ми не приема.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи