Георги Вълев: Не аз следва да съм в затвора, а истинските престъпници

Георги Вълев: Не аз следва да съм в затвора, а истинските престъпници
Георги Вълев, осъден по "Килърите", в право на отговор на статия от в. Борба, обвиняваща го в съпричастност към убийството на "важен свидетел" по делото.

  

Пулбикуваме целия текст на писмото без редакторска намеса: 

 

 ДО: РЕДАКЦИЯТА НА ВЕСТНИК „БОРБА“
        ГР.ВЕЛИКО ТЪРНОВО

        ПРАВО НА ОТГОВОР

    ОТ:    ГЕОРГИ ВЪЛЕВ ВЪЛЕВ
        ПОНАСТОЯЩЕМ В ОЗ – ПЛЕВЕН,
        V-та ГРУПА, 309 – КИЛИЯ, 6-та КЛЕТКА

    ОТНОСНО:    СТАТИЯ ВЪВ ВЕСТНИК „БОРБА“
            ОТ 04.08.2021 Г.:
            „ОПИТАХА ДА УБИЯТ ВАЖЕН СВИДЕТЕЛ
            ПО МЕГАДЕЛОТО „КИЛЪРИТЕ““


УВАЖАЕМА РЕДАКЦИЯ НА ВЕСТНИК „БОРБА“,

 

Благодаря Ви за това право на отговор, което получих на 21.09.2021 г.


Верен на своите житейски принципи, които съм спазвал и спазвам и сега, въпреки мястото, където се намирам – да се придържам към справедливостта и говоря само истини, подкрепени с факти, ще остана верен на себе си и принципите си и в този момент и спрямо Вашата статия във вестник „Борба“ на стр. 1 и стр. 2 от 04.08.2021 г. 


И за да не съм голословен, и не бомбастично да търся слава чрез страниците на Вашия иначе уважаван от мен вестник или да лаская по някакъв начин егото си като споменатия в статията от 04.08.2021 г.:

 

„Опитаха да убият важен свидетел по мегаделото „Килърите“ на стр.1 и стр.2, забележете, че дори името му не е важно, заявявам следното в името на истината и протежирането на доносници:

 

Въпросният елемент, обслужвал и все още обслужващ нечии интереси на отделни прослойки, изповядващи тирания, сатрапи и лакеи, обслужващи разни блюдолизци с техните идеи и разбирания за демокрация, въобще не е бил никога „важен свидетел“ и какъвто и да е фактор по т.нар. от Цв.Цв. мегадело „Килърите“, с което е свързано моето НЕОПЕТНЕНО име. Не може да е „важен“ свидетел, „знаков“ свидетел една маловажна личност, използвана за подлога или ибрик, с когото някой съвременен Пилат си е измил задните части от „стафидите“, останали от нехигиеничното му дифузионно напъване, да унижи и вкара в затвора един невинен човек.


Аз не се и съмнявам, че горното ще бъде редактирано от Вашите стилисти/експерти, като за Ваше сведение, аз също съм се консултирал със специалисти веднага след появата на статията Ви и преди изпращане на заявлението ми до Вас за право на отговор от 13.09.2021 г.

 

Това беше увода ми, а сега минавам по същество:


С гръмкото Ви заглавие на статията: „Опитаха да убият важен свидетел по мегаделото „Килърите“, която започва с подобно на подзаглавие „Неизвестен откри стрелба по знаков свидетел по делото „Килърите“, Вашият вестник „Борба“ чрез своето книжно и електронно издание внушава неистини на обществото или, да бъда по-ясен, лъжи по мой адрес във връзка с т.нар.мегадело „Килърите“ и вменява на обществото, че съм бил поръчал убийството на този престъпник, с което за пореден път в-к „Борба“ косвено ме набеждава, вменявайки ми извършване на най-тежкото по НК престъпление – поръчителство на убийство, тъй като, видите ли, едва ли не благодарение на този „важен“ и „знаков“, според Вашия вестник “Борба“, свидетел, Георги Вълев е бил „признат за виновен за подбудител и помагач за извършване на убийства и така Георги Вълев от групата за мокри поръчки „Килърите“ е в затвора до живот“, която лъжа според „желязната“ логика на вестника Ви е достатъчен мотив за Георги Вълев да поръча убийството на този елемент /гнус ме е да споменавам името му/, който явно все още се занимава с присъщо за него вродено му безнаказано извършване на престъпления като лице, на което МВР може "да разчита“, след като го стрелят.

 

Освен това в-к „Борба“ едностранно и еднозначно кредитира и се предоверява само на „експертното“ мнение само на този многократно доказан престъпник, определено, известно на вестника най-малкото от показните акции/арести на качулатите органи на реда спрямо този индивид за рекет, изнудване, побой и др., като цитира поучително и напоително този „капацитет“, че, видите ли, „осъдени, които излежават доживотна присъда, могат да си поръчат най-различни „услуги“, вкл. и убийство на някого“, което всъщност не произлиза от „капацитета“, а от самия вестник „Борба“, а „капацитетът“ в случая му е само параван за прикритие на източника. Като интересно кого ли има предвид в случая с този цитат в-к „Борба“ ?!? Не е ли това препратка към статията на в-к „Борба“ от 09.01.2018 г.  – тържеството на журналистическата етика и морал ?!? И кого ли „визира“ с това този елемент ?!? И защо ли този в-к „Борба“ не търси и други мнения, те не го ли интересуват ?!?

 

И след като вестник „Борба“ спечели НЧХД № 208/2018 г. и ВНЧХД № 247/2018 г., но не по честен път, а с някакви жалки, нещастни, зависими, безлични съдии от ВТРС и ВТОС, които заведох срещу него за статията „Осъденият до живот Георги Вълев поръчал от затвора Петър Христов?“ с подзаглавие: „Тарторът на „Килърите“ си направил подарък за 60-ия рожден ден“, да не би в-к „Борба“ да си е въобразил, че съм вече осъден и за това убийство ?????!

 

Този мерак, се потвърждава от едно започнато цитиране на следната „гениална“ мисъл от този „експерт“ по тези въпроси и щатен/изявен дописник/доносник на в-к „Борба“: „Категорично да, всичко е възможно и има факти за такива случаи, които са в папките на делото. Има данни за поръчване на покушения срещу свидетели и служители по делото, даже се визират и конкретни имена. И да кажа, че се чувствам застрашен в момента, какво значение има?“, споделя Ненов“, според статията. – Какви папки,какви дела, какви поръчвания и какви покушения срещу какви свидетели и какви служители по кое дело и какви конкретни имена се „визират“ от този елемент, не става ясно ???????!, но ако има такива доказателства, да ги извади, а не да доносничи и да ме клевети, с което ме набеждава и в извършване на престъпления, за което ако има нещо, да подаде сигнал в полицията или прокуратурата, а не да се изявява само във Вашия вестник. А от „експертния“ му изказ следва извода, че освен към в-к „Борба“, работи и към МВР. Като с постоянното повтаряне на явно любимия му лаф „визирам“, чието значение се съмнявамq дали разбира и осъзнава, - в почти всяко негово изречение, явно се стреми да придава по- интелигентен вид и достоверност на неговите доноси, и своеобразно тежест, с което още повече олеква и става смешен и смехотворен в стремежа си да се изкара някакъв фактор, като с този неистов напън най-много да си изкара някой прякор от рода на Цоньо „Визира“ или нещо подобно – този сапунен мехур.

 

Съгласно императивните изисквания на закона и журналистическата етика и морал, преди издаване на статията, е следвало Вие, ако държите да представяте обективната истина на Вашите читатели, вместо да ги вкарвате в заблуда с фалшиви новини, т.е. да представите абсолютната истина на обществото, а не само тази на въпросния елемент, /като за моята истина въобще и не се и сещате да попитате/, и да си направите труда да проверите верността на изнесената от Вас информация, като се запознаете с протоколите му за разпит пред разследващите и пред Шуменски окръжен съд – ШОС, които са публични и достъпни.
Ако го бяхте направили, щяхте единствено да констатирате, че само в протоколите му за разпит пред ШОС от 08.07.2011 г. и от 18.07.2011 г. изразите на Вашия „важен“ и „знаков“ свидетел: „сподели ми“, „каза ми“, „предполагам“, „предполагах“, „споделял ми е“, „знам от“, „казвал ми е“, „не съм присъствал на разговора им“, „известно ми е“, „казвал ми е, че е споделял и с други хора“, „обяснявал ми е“, „доколкото знам от“, „или“, „разбрах от“, „може би“, „Не зная. На мен не ми е давал информация по този въпрос“, „мисля, че ми е казал“, „може би според него“, „евентуално да се предпази“, „споменавал ми е“ и други подобни се повтарят от въпросния елемент над 100 пъти само в двата протокола, като в тази връзка съда неколкократно го предупреждава да отговаря без предположения.


В тази връзка в края на първия му разпит пред ШОС от 08.07.2011 г., цитирам съда: „съдът намира, че свидетелят е изказвал предположения и по-конкретно употребявайки „или“ или “може би“, - употребявайки тези изрази той е изказал свои предположения, като съда излиза в тази връзка с протоколно „Определение това да не се включва в протокола.“


Най-крещящото е, че в края на втория разпит от 18.07.2011 г. съда нееднократно констатира с няколко определения множество противоречия „между показанията на свидетеля, дадени в днешното съдебно заседание и тези от досъдебното производство (ДП) от 24.10.2010 г. по ДП № 154/2009 г. по описа на ОД на МВР, гр.Шумен пред органа на ДП“, „противоречия в показанията на св. Цончо Цончев Ненов, дадени на ДП при разпита му от 20.12.2010 г. и показанията, дадени от този свидетел в днешното съдебно заседание“, „ констатира противоречие между показанията на свидетеля, дадени в днешното съдебно заседание и тези от ДП от 20.03.2009 г., дадени по ДП № 613 от 2008 г. по описа на РУ на МВР, гр.Велико Търново“, диаметрално противоположни отговори на един и същ въпрос, зададен му в началото на разпита от 24.10.2010 г. и в началото на разпита му от 20.12.2010 г. от ДП, т.е. той два пъти едно нещо не казва, така че, не е богат избора, на какво да се вярва и на какво не от думите на този елемент, като логично и последователно в случая показанията му не са и няма как да са ценени от съда – напълно отхвърлени са и не фигурират в мотивите на съда относно присъдата по никакъв начин, от което следва, че съда на нищо не му вярва, и това не е по мое желание, а това са противоречия, безспорно констатирани от съда.
От тук следва въпроса, в-к „Борба“ на какво основание му вярва, - на този доказан престъпен индивид и доносчик, многократно осъждан, с километрично криминално досие, с единствена цел в живота му по занятие да извършва престъпления и вреди на другите, който полицията прикрива, за да не гние в затвора, където му е мястото и следователно му е съучастник, който не е допринесъл в кучешкия си живот с нищо за тази държава, и който е абсолютно зависим от разследващите органи, - неговите кукловоди, както и неговата дружка Пламен Лаков, които дори не могат да повторят това, което им е възложено като поръчка да говорят пред съда, като разминаванията им са не в дни и месеци, а дори и в години, също като в старата българска приказка – единият – Пламен Лаков лъже, а другият – Цончо Ненов маже/ дори не може да го повтори/.

 

Според императивните принципи в правото предмет на свидетелските показания са всички факти от обективната действителност, които свидетелят ЛИЧНО е възприел. Само такъв е свидетел на Короната.
Вместо това този свидетел говори за някакви споделяния с него, слухове и прочие. Т.е. възпроизвежда нещо, което бил чул и т.н., с което се приравнява и с нищо не се отличава от т.нар. “кошаревски свидетели“, така че, препоръчвам на в-к „Борба“ следващия път като ползват услугите на този елемент, в интерес на истината да употребяват това определение за него – „кошаревски“ и с цел коректност към читателите, а не „важен“ и „значим“.

 

Съвсем на друга плоскост стои въпроса, на който до момента никой не е отговорил относно – личното участие на дружката на елемента – Пламен Лаков в побоя и последвалото убийство на адв. Петър Лупов.
Констатирано по делото е, че адв.Лупов лично е разпознал човека, който му е нанесъл побоя приживе през м.август 2008 г. – той го назовава поименно при разпознаването в полицията във Велико Търново и това е документирано надлежно по делото – това е Пламен Лаков, с 15-годишна история по затворите.
Освен това безспорно също така е установено по делото, че камери са заснели Пламен Лаков като бяга срещу камерата веднага след побоя на адв.Лупов в кантората му на ул.“Васил Левски“, излизайки на бегом от входа на кооперацията на ул.“Васил Левски“, където на II ет. Се намира кантората му. 

 

И до ден днешен не ми е ясно защо аз съм осъден за този побой без грам вина и доказателства за вина, мисля, че на 4 г.л/св., а Пламен Лаков си е на свобода ?!? и което се случва няколко месеца, след като съм подал жалби срещу Пламен Лаков в полицията и прокуратурата за това, че ме е завлякъл с 8500 лв. и е избягал с един от служебните ми автомобили и с една служебна фирмена СИМ-карта от групата – т.е. към този момент безспорно съм в тежък конфликт с Пламен Лаков, който прибягва до там, да ме заплашва дори с убийство във връзка с тези мои жалби срещу него, доказано по делото, че животът ми бил струвал колкото един патрон, за което тогава също имам подадена жалба в полицията срещу него, след кратък гастрол от негова страна, от 2-3 месеца, в моята фирма като общак – обща работа, натрапен ми от приятеля му Цончо Ненов чрез Петър Атмаджов – мой служител, че скоро бил излязъл от затвора, че бил много гладен, че имал семейство – жена и малко дете, и искал бил да работи и аз с мекото си сърце го съжалих и се съгласих, което се оказа лъжа и измама, скроена от двамата.


Т.е.очевадното в случая е, че веднага след побоя на място е регистриран Пламен Лаков, което вероятно разследващите са счели за случайност или не знам какво.


Но освен тази, следва и друга, още по-фрапантна случайност, за която няма логика и отговорна въпроса защо това съвпадение не поражда за разследващите отново някакво съмнение за участие в извършване на престъпление или престъпления, а именно: 


констатирано по делото е, че пръв след убийството на адв.Лупов на местопрестъплението е установен не някой друг, а отново Пламен Лаков, по „случайност“ – отново. Поне да го бяха попитали колко струва живота на Петър Лупов ?!?


Но най-фрапиращото е, че разследване в тази насока изобщо не е провеждано, дори проверка не е правена. А защо, никой не може да ми отговори.


Вероятно да не се отклоняват от линията на Партията-майка – поръчител на моето унищожение, която започва с Г и завършва на Б, с диригент на поръчката Цв. Цв. – лицето, което най-после успя да подчини съдебната на изпълнителната власт с милиционерските си методи и така лапна цялата власт като виден демократ и републиканец едновременно, като всички знаят кой е шефа на диригента. Въпросът „кой“ е излишен.


Вместо разследване в тази насока, необяснимо за мен и до сега е, поради каква основателна причина Пламен Лаков и жена му бяха обявени публично за защитени свидетели, по делото ги криеха зад параван, но бяха явни с имената им и всички по делото знаеха кои са, дори снимките им има поделото, и видеото след побоя, под закрила на Бюрото за защита, до скоро на Гешев, в продължение на 6 - 7 години, незнайно защо и на каква цена, някой заплашвал ли го е, аз някога някого заплашвал ли съм, с какво той и жена му са важни по делото, някакъв определящ присъдите фактор ли са, след като дори показанията му срещу мен и на жена му и пет пари не чинят и изобщо го няма в мотивите за присъдата ми, също както и на дружката му Цончо Ненов, т.е. също доказан „кошаревец“, който след като са го освободили от т.нар. закрила на Бюрото и са му спрели парите, най-нагло и нахално е тръгнал да досажда на семейството ми, да ги изнудва за пари, че дори не могат и да го изгонят.


Т.е. от това следва извода, че Преторианската гвардия пази истинските престъпници от правосъдието, защото никой друг не ги застрашава, като им гарантира депутатски имунитет, без да са нито депутати, нито министри, но със същите че и по-големи привилегии. Защото при едно нормално разследване и нормални съдилища (не кой знае какви, а просто независими), не аз следва да съм в затвора, а истинските престъпници.


Тук аз никого не обвинявам – говорят фактите. Във връзка с тази статия (и не само) поставям въпроси и чакам отговори, на които до сега никой не отговаря. А имам и още въпроси от този род ….
/Колко съм наивен, нали – от медия, благодарение и на която, с особен принос да сме на този хал – на 123-то място в света поради зависимост на медиите, т.е. много, много далеч извън Европа./

 

Като се замисля сега, през всичките години, когато съм развивал бизнеса си от 1991 г. до ареста ми на 21.10.2010 г., съм осигурявал работа и давал хляб на няколко хиляди, осигурявайки им условия за работа, а за държавата – източник за данъци, като съм рискувал, поемал съм големия риск да развивам тези бизнеси, като един от тези хиляди мои бивши служители е и Иван Ангелов – съпругът на автора, на тази статия във в-к „Борба“, журналистката Веселина Ангелова, така да се каже с нейно ходатайство, от когото съм с прекрасни впечатления, между другото. Колко малък е светът, а с Веселина се познаваме много преди да преди да почне работа при мен. Моите уважения към нея, но явно бизнесът си е бизнес. 


Специални поздрави на Иван от мен, Веселина, с най-добри чувства!


И благодаря на всички мои бивши и настоящи служители!


Благодарение на Вас съм постигнал това, което съм постигнал – толкова, че вече 11 години го грабят и не могат да го разграбят. Не се притеснявайте за мен – жив и здрав съм, добре съм, бъдете и Вие здрави!
До скоро и горе главите. Аз съм си същия, какъвто ме познавате, не този, за когото ме представят, всичко е лъжа.

 


28.09.2021 г.                                                                       С уважение, поздрави:
Затвора – Плевен                                                                           /Георги Вълев/

 

 

 

 


 

 

 

 

 

Коментари

  • Нямам вяра

    16 Окт 2021 20:14ч.

    на осъдени лица! Дачков не трий мненията на читателите! Вчера имаше два коментара, а днес ги няма

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • smb

    16 Окт 2021 22:20ч.

    Не ги трие Дачков, ама тези с които работи са същите мишки. Пък и всичко е пари, та който плаща решава какво се трие. Пазарна икономика...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи