ВМРО се присъедини към декларацията на Качински и Орбан за защита на националния суверенитет и християнското семейството

Декларацията за бъдещето на Европа е за съюз на суверенните нации и против намеренията за изграждането на европейска свръхдържава.

„Европейският съюз се нуждае от дълбока реформа, защото днес вместо да защитава Европа и наследството ѝ, вместо да дава възможност за свободно развитие на европейските нации, той самият се превръща в източник на проблеми, безпокойство и несигурност. ЕС става все повече инструмент на радикални сили, които биха искали да осъществят културна и религиозна трансформация и в крайна сметка безнационално изграждане на Европа, целящо създаване на европейска свръхдържава, разрушаване или отмяна на европейските традиции, трансформация на основните социални институции и морални принципи“, пише в Декларацията.

Каракачанов и Джамбазки са убедени, че сътрудничеството на европейските държави трябва да се основава на традиции, уважение за културата и историята на страните, зачитане на християнското наследство на Европа и общите ценности, които обединяват нашите нации, а не върху тяхното унищожаване. Те потвърдиха изказаното становище от Качински и Орбан в Декларацията, че семейството е основна единица на нашите народи и то се състои мъж и жена.

Красимир Каракачанов и Ангел Джамбазки се присъединиха към апела на двамата евролидери – „Нека заедно реформираме Съюза за бъдещето на Европа“.

Позицията се подкрепя и от „Българските патриоти – ВМРО, ВОЛЯ и НФСБ“.

Ето и текста на подписания документ:

АПЕЛ ЗА БЪДЕЩЕТО НА ЕВРОПА

В дебата за бъдещето на Европа, който наскоро започна, не трябва да липсва гласът на партиите, изразяващи идеите за свободата на нациите и традициите на европейските народи, представляващи гражданите привързани към европейската традиция.

Бурната история на Европа, особено през миналия век, донесе много нещастия. Нации, защитавайки суверенитета и териториалната цялост срещу агресорите, са пострадали толко, колкото човешкото въображение не може да си представи. След Втората световна война някои европейски държави трябваше да се борят с господството на съветския тоталитаризъм в продължение на десетилетия преди да си възвърнат независимостта. Тази независимост, Атлантическите връзки на ЕС и НАТО, както и мир между сътрудничеството нациите са големи постижения за значителен брой европейци, което им дава усещане на постоянна сигурност и създава оптимални условия за развитие.

Процесът на интеграция направи много за създаването на трайни структури за сътрудничество и за поддържане на взаимен мир разбирателство и добри отношения между държавите. Това трябва да се поддържа заради епохалната си стойност. Поредицата от кризи, които ни разтърсиха през последните десет години, показа, че работата на европейското сътрудничество се колебае, най-вече защото нациите усещат, че бавно се лишават на правото им да упражняват законните си суверенни правомощия.

Европейският съюз се нуждае от дълбока реформа, защото днес вместо да защитава Европа и неговото наследство, вместо да дава възможност за свободно развитие на европейските нации, той самият се превръща в източник на проблеми, безпокойство и несигурност. ЕС става все повече инструмент на радикални сили, които биха искали да осъществят културна, религиозна трансформация и в крайна сметка безнационално изграждане на Европа, целящо създаване на европейска свръхдържава, разрушаване или отмяна на европейските традиции, трансформация на основните социални институции и морални принципи.

Използването на политически структури и право за създаване на европейска супердържава и нови форми на обществената структурата е проява на опасното и инвазивно социално инженерство от миналото, срещу което трябва незабавна законна съпротива. Моралистичната свръхактивност, която наблюдаваме през последните години в европейските институции доведе до опасна тенденция за налагане на идеологически монопол. Убедени сме, че сътрудничеството на европейските държави трябва да се основава на традиция, уважение за културата и историята на европейските държави, зачитане на християнското наследство на Европа и общите ценности, които обединяват нашите нации, а не върху тяхното унищожаване.

Ние потвърждаваме нашата вяра, че семейството е основната единица на нашите народи. Във време, когато Европа е изправена пред сериозна демографска криза с ниска раждаемост и застаряващо население, изготвянето на политики за подкрепа на семейството, а не подкрепа за масовата имиграция, трябва да бъдат приоритет.

Убедени сме, че суверените в Европа са и ще останат европейските нации. Европейският съюз е създаден от тези държави за цели, които могат да бъдат постигнати по-ефективно от Съюза, отколкото от отделните държави членки. Ограниченията на компетенциите се определят от принципа на субсидиарност - всички компетенции, които не са предоставени на Съюза, принадлежат на държавите членки, като спазват принципа на субсидиарност. Чрез последователно преинтерпретиране на Договорите от институциите на Европейския съюз през последните десетилетия тези граници се изместиха значително и доведоха до неравностойно положение за държавите. Това противоречи на основните ценности на Съюза и води до спад в доверието на европейските нации и техните граждани в тези институции. За да се спре и обърне тази тенденция, необходимо е да се създаде, в допълнение към съществуващия принцип на субсидиарност, набор от неприкосновени компетенции на държавите членки на Европейския съюз и подходящ механизъм за тяхната защита с участието на национални конституционни съдилища или еквивалентни органи. Всички опити да се трансформират европейските институции в органи, които имат предимство пред националната конституция, създават хаос, подкопават смисъла на договорите, поставят под въпрос основната роля на конституциите на държавите членки и произтичащите от това спорове за правомощия всъщност са уредени чрез бруталното налагане на волята на политически по-силните върху по-слабите. Това унищожава основата за функционирането на европейската общност като общност на свободните нации.

Вярваме, че консенсусът трябва да остане основното средство за постигане на обща позиция в Съюза. Последните опити за заобикаляне на тази процедура или идеите за нейното премахване заплашват да се изключат някои страни от влияние върху вземането на решения и да се преобрази Съюзът в специална форма на олигархия. Това може да доведе до фактическа неспособност на националните конституционно установени органи, включително правителства и парламенти, сведени до функцията за одобряване на решения вече взети от други.

В страните членки все още има непреодолима воля за сътрудничество и дух на общност и приятелството обхваща нациите и обществата на нашия континент. Това е нашият голям капитал. Реформиран Съюзът ще използва този капитал, докато Съюз, който отхвърля реформата, ще го пропилее.

Ето защо днес се обръщаме към всички партии и групи, които споделят нашите виждания, с този документ като основа за културна и политическа обща работа, зачитаща ролята на настоящите политически групи.

Нека заедно реформираме Съюза за бъдещето на Европа!