"Опасявам се, че жертваме две поколения (младите възрастни, от една страна, децата и юношите, от друга) заради здравето на техните родители или баби и дядовци. Казвам го спокойно: като баща на семейство, гражданин и човешко същество, моят основен приоритет са младите хора като цяло и децата в частност. Защото именно те  са най-уязвимите! Каква е най-голямата опасност? Да умреш млад. Вече няма риск това да ми се случи! Що се отнася до тази опасност, аз съм неуязвим; моите деца - не. Друг голям риск: безработицата. Като пенсионер, аз определено съм защитен; моите деца - не. Друга заплаха: глобалното затопляне, което рискува да направи живота по-труден през следващите тридесет години. Но след тридесет години, по всяка вероятност, ще съм мъртъв: аз съм изложен много по-малко на този риск от моите деца! Накратко, ако най-старите са по-уязвими от младите, това е само по отношение на здравето (ето защо панмедикализмът се стреми да ги облагодетелства). За всичко останало младите, чийто живот започва, рискуват много повече от нас, чийто живот е изминал", разсъждава в интервю за "Поан" 68-годишният френски философ Андре Конт-Спонвил, автор на “Малък трактат за големите добродетели”, на фона масовото полудяване около коронавируса и втората карантина, която бе въведена във Франция и други страни в Европа.
Конт-Спонвил: От глад се умира по-бързо, отколкото от болест

 

- От няколко месеца критикувате “панмедикализма”, който според вас е завладял умовете. Как по-точно го определяте?

 

- Това, което имам предвид под “панмедикализъм”, е идеологията, която превръща здравето във висша ценност и се стреми да подчини всичко на медицината. В това виждам двойна грешка. Първата е, че здравето според мен е по-скоро благо, отколкото ценност. Благото е нещо, което е желателно или завидно. Ценност е нещо, което е достойно за уважение или възхитително. Например аз мога да завиждам на някого, защото е по-богат или в по-добро здраве от мен. Но ако му се възхищавам заради това, значи съм глупак. В замяна на това, аз мога да се възхищавам на някого, защото е по-щедър, по-смел или по-любвеобилен от мен. Богатството и здравето са блага. Щедростта, смелостта или любовта са ценности. Когато жертваме ценностите заради благата, вече сме в нихилизъм. Превръщането на богатството във върховна ценност е финансов нихилизъм. Превръщането на здравето във върховна ценност е здравен нихилизъм. Втората грешка е, че ако здравето често индивидуално е най-голямото благо, тъй като обуславя всички останали, това не е вярно за обществото като цяло. Най-завидната страна не е непременно тази, която има най-добра система на здравеопазване! Това може да бъде най-демократичната, или най-просперищата, или най-екологичната, или най-справедливата, или най-независимата, или най-просветената, или най-братската… Няма да пожертваме всичко това заради здравния ред! Да предположим, че китайците имат по-добра здравна система от нас, това няма да ме накара да искам да живея в Китай! Предпочитам да хвана Covid-19 в демокрация, отколкото да го хвана в диктатура!

 

- Смятате ли, че има философски, антропологичен, политически разрив в поставянето на живота над всичко? Бяхте ли изненадан от начина, по който реагирахме на кризата?

 

- Когато всички наши политици повтарят, че “няма нищо над здравето”, да, виждам едновременно философски и политически разрив, което смятам за обезпокоително! “Здравето над всичко”? Това несъмнено е вярно за някои, като индивидуално благо, но със сигурност не и за всички, като колективна ценност! Аз ли съм единственият във Франция, който поставя свободата, справедливостта или любовта над здравето? Само аз ли се тревожа повече за обучението на нашите деца, отколкото за здравето на техните родители или баби и дядовци? Затварят училищата за два месеца, това не пречи на никого! Слагат маски на шестгодишни деца по осем часа на ден в училище, това не тревожи никого! Е добре, мен ме тревожи и ме отчайва! Няма ли нищо над здравето? Морално, да: любовта или щедростта! Политически също: свободата, справедливостта или образованието са по-важни за мен от нашата здравна система. Казват впрочем, че имаме една от най-добрите здравни системи в света. Кой би посмял да каже същото за нашите колежи, гимназии или факултети?

 

- Понякога думите ви са преиначавани или зле разбрани: обвиниха ви, че искате да оставите старите хора да умрат, казано направо…

 

- Разбира се, никога не съм казвал или мислил, че трябва да оставим старите хора да умрат без грижи! Защо бих искал да бъде изоставена една възрастова група, към която принадлежа? От само себе си се разбира, че трябва да се лекуват всички и да се спасяват тези, които могат да бъдат спасени. В замяна на това, да, разбира се, има случаи, при които човек трябва да бъде оставен да умре: първо, когато пациентът отказва лечение - законът “Кушнер” гласи, че “нито един медицински акт или лечение не може да се извърши без свободното и информирано съгласие на лицето” -, после, когато грижите нямат никакъв шанс да го спасят - в противен случай това е терапевтична настървеност, която не само е медицинска грешка, но също, от закона “Леонети”, престъпление. Излишно е да казвам, че когато става въпрос за Covid-19, това са доста изключителни случаи! Кой би отказал лечение на заболяване, което е смъртоносно само в по-малко от 1% от случаите?

 

- Вие самият сте казвали, че подкрепяте карантината, че друго политическо решение не би било възможно. Не е ли парадоксална вашата позиция? Какво прави едно политическо решение добро?

 

- Казах в интервю за “Поан” през април, че карантината е “несъмнено необходима”, предвид нашето състояние на неподготвеност. Не виждам парадокс в това. Добро политическо решение е това, което преценява своите предимства и недостатъци спрямо общия интерес и по възможност от няколко различни гледни точки: здравеопазването, но също така икономиката, социалната сплотеност, свободата… Разчитането само на “колективната имунизация" можеше да струва 300 хил. починали: разбира се, това беше политически неприемливо и нито една страна не го направи. Това не доказва, че карантината беше единственото решение, нито непременно най-доброто. Няколко страни, които се справят по-добре от нас (Тайван, Южна Корея, Финландия) или не по-лошо (Швеция) никога не са се карантинирали. Добре, това беше решението на нашето правителство и аз, разбира се, го уважих. Бях шокиран обаче от някои мерки на тази карантина, които ми се струваха прекалено репресивни или инфантилизиращи (задължителна декларация, затваряне на парковете, ограничаване в рамките на един километър и т.н.), и най-вече бях много резервиран към затварянето на училищата, колежите, гимназиите и факултетите. Първо, повтарям, защото поставям образованието дори по-високо от здравето. На второ място, защото това би попречило на много родители да отидат на работа (за тези, които не могат да работят дистанционно) и икономическата цена от карантината ще бъде чувствително по-висока. Тази цена очевидно ще тежи върху младите поколения, докато карантината, обратно, защитава най-вече най-старите (92% от смъртните случаи, свързани с Covid-19, настъпват след 65 г., със средна възраст към момента на смъртта 81 г.). Това ми се стори едновременно несправедливо и обезпокоително.

 

- Поради какви причини?

 

- Опасявам се, че жертваме две поколения (младите възрастни, от една страна, децата и юношите, от друга) заради здравето на техните родители или баби и дядовци. Казвам го спокойно: като баща на семейство, гражданин и човешко същество, моят основен приоритет са младите хора като цяло и децата в частност. Защото именно те  са най-уязвимите! Каква е най-голямата опасност? Да умреш млад. Вече няма риск това да ми се случи! Що се отнася до тази опасност, аз съм неуязвим; моите деца - не. Друг голям риск: безработицата. Като пенсионер, аз определено съм защитен; моите деца - не. Друга заплаха: глобалното затопляне, което рискува да направи живота по-труден през следващите тридесет години. Но след тридесет години, по всяка вероятност, ще съм мъртъв: аз съм изложен много по-малко на този риск от моите деца! Накратко, ако най-старите са по-уязвими от младите, това е само по отношение на здравето (ето защо панмедикализмът се стреми да ги облагодетелства). За всичко останало младите, чийто живот започва, рискуват много повече от нас, чийто живот е изминал. Епикур е казал: “Не младият е напълно щастлив, а старецът, който е живял добре. Защото младият, пълен с енергия, все още е изложен на превратностите на съдбата, докато старият се оказва в старостта като в пристанище, където това, което е преживял, е подслонено в паметта му”. Докато си спомня? Да, и затова болестта на Алцхаймер (225 хил. нови случая всяка година само във Франция) ме тревожи много повече от Covid-19!

 

Мислейки за едно някога прочуто заглавие на Ленин (“Левичарството, детската болест на комунизма”), съм казвал, под формата на шега или провокация, че панмедикализмът е старческата болест на хуманизма. Хуманизъм, защото става въпрос за спасяването на човешкия живот и това е много добре. Но старческа, защото това тласка към непрекъснато привилегироване на онези, чието здраве е най-крехко, т.е. най-старите. В това виждам симптом на застаряващо общество и се безпокоя за нашите млади хора, чийто живот е все по-труден!

 

- Как гледате на този 2 сезон на карантината?

 

- Бях шокиран по време на първата карантина, тревожейки се за нейната цена. Беше здравно некоректно да са говори за пари по повод на здравето! Днес всички виждат, че бях прав: че икономическата и социална криза рискува да нанесе повече щети (а може би и още повече починали в световен мащаб) от здравната криза. Втората карантина между другото, защото не затваря училищата и гимназиите, ще бъде по-малко разрушителна. Толкова по-добре! Засега изглежда, че тя е ефикасна: казваха ни, че втората вълна ще бъде още по-лоша от първата, и една “лека” карантина е достатъчна да го предотврати. От друга страна, това, което тежи днес повече, е продължителността: деветмесечна криза и никой не знае кога ще се върнем към нормалния живот! Често преувеличеният страх (между другото и заради телевизионните канали, които непрекъснато добавят още и още тревога), все повече се смесва с форма на депресия. Това не е здравословно. И тук отново се тревожа най-вече за младите. Представяте ли си тези млади безработни, които дори нямат право да излязат от дома си, за да си потърсят работа? И тези студенти, затворени в малките си стаички, без да имат право да излизат, нито да се виждат с приятели, принудени да следят лекциите си на екрана на компютъра или на мобилния си телефон? И се преструваме, че вярваме, че това може да замести “приствената” лекция! Каква лъжа!

 

- А затварянето на “несъществените” магазини?

 

- Няма да навлизам в богословски или корпоративен дебат. Като автор, затварянето на книжарниците особено ме засяга. Но като гражданин, също толкова ме тревожи съдбата на ресторантьорите. Важното е да излезем от тази карантина възможно най-бързо, като вземем предвид, разбира се, мнението на лекарите, но преставайки да вярваме, че само те могат да изразяват легитимно мнение по въпроса. От медицинска гледна точа, колкото по-строга и продължителна е карантината, толкова по-добре (психиатрите не биха се съгласили!). Но в живота няма само медицина! Ние не сме народ от пациенти; ние сме народ от свободни граждани! Не лекарите са тези, които управляват, а нашите избраници! Именно те трябва да поемат своята отговорност, вместо да се крият вечно зад “научния комитет”!

 

- С какво може да ни помогне Монтен в тези етически и политически разправии?

 

- За да отговоря по-точно на въпроса ви, Монтен ни помага да разберем, че здравето често е най-голямото благо за човека, но в него няма нищо възхитително. Хората, на които Монтен се възхищава или взема за модел (“най-прекрасните хора”, както казва той), не са хората, които имат по-добро здраве от другите! И накрая, и преди всичко, Монтен ни учи да не жертваме любовта към живота заради страха към смъртта. Ето защо е толкова актуален. Като човек, който е преживял чумата и религиозните войни, той ни разкрива изкуство да живеем във време на катастрофа.

 

- Какво запомнихте от него?

 

- На първо място, тази решителна идея: “Не умираш, защото си болен, умираш, защото си жив”. Смъртта е част от живота. Как да го обичаме, ако не я приемаме? Приемането на нашата крайност е условието за щастие, което не е в притежаването, както всеки знае, но не е и в съществуването, както глупаво повтарят: то е в действието! Истинското щастие е щастието в действие! Може би това е фразата на Монтен, която предпочитам: “Искам да действаме и удължаваме литургиите за живота, доколкото можем, и нека смъртта ме свари, докато засаждам зелето си, но небрежен към нея и още повече към несъвършената ми градина”. Не трябва непрекъснато да се вторачваме в себе си и егото си! Трябва да обичаме живота, който е действие (“ние сме родени да действаме”, пише Монтен), а не да се страхуваме от смъртта!

 

- Какво мислите за страха?

 

- Страхът е част от живота. Както и смелостта, която го предполага и преодолява. Важното, обяснява Монтен, е да не позволим страхът да ни управлява, защото той често води до неконтролирани, неподходящи или неразумни действия. Нерядко при пожар паниката убива повече хора, отколкото пламъците или дима. А в политиката партията на страха рядко е най-разумната. Именно това ме тревожи в реакциите на пандемията на Covid-19.

 

Със съкращения

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

26 коментар/a

Поздравления на 26.11.2020 в 16:36
към госпожа Дачкова за материала. Проблемът е, че напоследък вирусът се “подмлади” значително, така че фокусът на мерките вече не е защита на възрастните, а на всички. Бог да прости певеца Камен Плочев - 38 г.
мдам на 26.11.2020 в 16:37
Френските философи са си човекомразци и егоисти по принцип. И едно техническо уточнение - от глад се умира за 30-40 дни. От болест се умира много по-бързо. Но господинът явно обича да си дрънка.
Моля на 26.11.2020 в 16:39
за извинение - певецът Камен Чанев.
Конт-Спонвил: От глад се умира по-бързо, отколкото от болест на 26.11.2020 в 17:05
А най-сигурно се умира от глупост! Очилата не винаги са симптом на интелект, най-често са симптом за проблем с очите.
легисти на 26.11.2020 в 17:16
По-мъдро от философ никой не може да го каже... Но и самата философия е мъдра, когато следва собствените си наставления. Няма нищо по-смешно от философ, който продължава да живее като обикновен човек, и най вече да се обхожда като един от многото. Единствено малко ме смути заклеймяването на нихилизма съобразно, според мен, грешен адрес. Нихилистична е не толкова медицинската идеологична реакция, колкото системата на опредметяване и изложеност, в която изначално поставяме човека. Тоест, тук може да се говори за един нихилизъм, който забранява разпредметяващите определения за човешко. Защото един Ницшев нихилизъм, който ги допуска, изобщо не е опасен... и такъв нихилизъм по принцип бяга от вторичните и даже третични медицински решения като дявол от тамян. Защото съобразно такъв нихилизъм, човек умее да живее хигиенично, а не да очаква в критичен момент медицината да го спаси, живеейки както дойде...
нав на 26.11.2020 в 17:45
прав е човека, трябва да измрат слабите и да остане по-доброто и приспособимото, иначе се вида се изражда, аман от корона фашизъм.
До Моля на 26.11.2020 в 16:39 и Поздравления на 26.11.2020 в 16:36 на 26.11.2020 в 18:08
He бях запосната с личносста и творчеството на Камен Чанев, но прочетох че е започнал работа в Софийската Опера през 1992г. Освен ако не започнал там като тенор на 10 годишна възраст, вероятно сте в грешка за възрастта му. Смъртта във всяка възраст е страшна, особено за близките, но да живеем като живи мъртви, затворени по домовете си е престъпление, най-вече към децата
Ваня Милева на 26.11.2020 в 20:13
Статията е добра, но няма да ви хваля, докато не започнете да се занимавате с истински журналистика или не затвърдите впечатление, че се занимавате с истинска урналистика ;)
Друг Доктор на 26.11.2020 в 20:28
Много добър текст. Поздравления за подбора и превода.
Не четете , не мислете на 26.11.2020 в 20:34
Само дъвчете и повръщайте от страх.
Мильо Лудия на 26.11.2020 в 21:29
Предпочитам да хвана Covid-19 в демокрация, отколкото да го хвана в диктатура! Смешен плач. На гроба на 51 000 французи не пише, че са умрели в демокрация, а че са умрели. Белият човек така и ще си отиде без да разбере какво му се е случило.
Чесън на 26.11.2020 в 22:08
Ловки барухени напъни за ашладисване на новото работно място. Харманлийският почерк си личи.
Филип Боев на 26.11.2020 в 22:18
Поздрави отново за добрата работа на Г-жа Дачкова и на сайта за това, че често помества материали на Европейски философи! Дано стигне до повече хора, включително и до почитателите на Винету.
" Дано стигне до повече хора, включително и до почитателите на Винету." на 26.11.2020 в 22:46
Иронията е, че разсъжденията на Европейския философ силно мязат на тези на Борисов. Разликата между тях е само във формата. Нашият човек ги представя в по-приемлива и разбираема форма, за да стигнат до повече хора.
Артур Шопенхауер на 27.11.2020 в 00:26
"Здравето не е всичко, но без здраве всичко е нищо."
8888 на 27.11.2020 в 00:52
Великолепен текст . Жалко само , че малко хора ще го разберат . Впрочем текста действа като лакмус , веднага си проличават глупаците които го оплюват .
Виктор на 27.11.2020 в 08:02
Но най лесно се умира от заблуда и доверие на лъже водачи и слепи предатели, най масово! Много е важно всички хора да знаят, че това което става в момента е химическа атака и всички разболявания вирусни или не са следствие на отровен организъм! Моля всеки който не ми вярва просто да се качи на Витоша за да наблюдава химическият облак над София! Единственото което ни остава е да запомним предателите!
майска на 27.11.2020 в 08:07
Изключителен коментар на коронавцепенението на всички правителства по света...Само съжалявам, че малко хора ще го разберат...Повечето не познават нито свободата, нито любовта, а за смелост въобще не говоря...Затова само веднъж на българско знаме са били извезани от женска ръка думите "Свобода или смърт" ...ръка на учител!!!!!!!!!!!!!!!
observer на 27.11.2020 в 08:48
Нещо не му е ясна картинката на философа. Никаква гаранция няма за пенсионерите, пенсионните фондове не са като пещерата на Али Баба, срине ли се икономиката, заминават и те. Илф и Петров са го описали в Едноетажна Америка, какво е станало с германската пенсия на американския им приятел мистър Адамс след прочутата германска инфлация. Между другото и “нав” се е объркал, ако това неговото не е сарказъм, именно идеята да прочистиш обществото от слабите и болните си е фашизъм в чист вид, не и т.н. “ковидфашизъм”.
Чесън на 26.11.2020 в 22:08 на 27.11.2020 в 09:00
На мушка сте. Жилката е вилка.
Мильо Лудия на 27.11.2020 в 09:57
Това е война, коятто Азия спечели, а в Китай даже влезе вече в учебниците, докато дървените философи се чудят откъде им е дошло.
Костов на 27.11.2020 в 12:31
Дървени философствания.
хамалин на 27.11.2020 в 14:23
много философи си имами,ръзбирачи сми,Монтен ряпъ дъ папа, три войни загубихми,и сми си най-най,та въ XXI нъ Пожърникар заложихми:неъми грешкъ (благодаря за интервюто,което не е статия,какту викът тукъ некои):умните изслушват дори лудия,не се подиграват, мислят чутото. (в една японска корпорация имат ден и най глупъвите идеи):загадъчен народ сме:нямаме един Чоран ,като румънците,но на дръвченето сме фърст (ма и техни рена швайкъми,ни унъчи сме големи геволетъ)
Ели на 27.11.2020 в 16:11
Уникално интервю! Благодаря за превода!
Анета на 28.11.2020 в 22:54
Чудесен превод. Една алтернативна трактовка на скалъпения затвор, в който натикаха обществото ни.
Тонтон Макут на 01.12.2020 в 10:27
Поредният френски интелектуалец като безпомощна муха в мрежата на своята "китайска ученост". Интелигенция Долороса.

Напиши коментар