“Младите хора не смеят много да говорят за това, от страх да не изглежда така, сякаш не се интересуват от по-възрастните. Но аз, който съм на 68 г., мога и дори трябва да го кажа: повече се притеснявам за бъдещето на децата ни - и за дълга, който ще им оставим - отколкото за здравето ми на почти седемдесетгодишен! Мизерията убива всеки и то повече от вирусите. Независимо от епохата, мъдростта не минава без приемане на смъртта. Монтен го е казал в едно изречение: “Не умираш от това, че си болен, умираш от това, че си жив”. Колкото повече приемем тази истина, толкова повече ще обичаме живота, защото ще осъзнаем по-ясно неговата краткост, крехкост, стойност”. Френският философ Андре Конт-Спонвил, автор на “Малък трактат за големите добродетели”, се опитва да успокои масовото подлудяване около коронавируса и изразява страховете си от възшествието на експертите в тази пандемия.
Да не изпадаме в здравна коректност!

 

 

- Какво мислите за начина, по който нашите общества реагират на пандемията на коронавируса?

 

- Те реагират силно, ефикасно, демократично и това е по-скоро успокояващо. Най-песимистичните прогнози се опасяваха от 300 хил. починали във Франция, няколко милиона в Европа и всичко това подсказва, че благодарение на взетите мерки цифрите ще бъдат много по-ниски. Толкова по-добре!

 

Това, което ме тревожи обаче, е несъразмерността между сериозността - реално, но ограничена - на тази пандемия и подлудяването, което изглежда е обзело медиите, а заедно с тях и част от населението. “Надеждата се възражда”, казват от няколко дни. Но кога е изчезвала? Трябва ли да напомняме, че нивото на смъртност на Covid-19 изглежда е от 1 до 2 процента и вероятно по-малко, ако се вземат предвид недиагностицираните случаи? Най-малкото, което можем да кажем, е, че това вдъхва надежда на повечето от нас! Сякаш нашите журналисти изведнъж откриват, че сме смъртни. Говорите за сензационна новина! Ден след ден аудиовизуалните медии ни дават отчет за жертвите на пандемията. Във Франция имаме 15 хил. починали. Това е много. Прекалено много. Но, в крайна сметка, трябва ли да напомняме, че в нашата страна всяка година умират 600 хил. души, от които 150 хиляди от рак например, а сред тях няколко хиляди деца, юноши и млади възрастни? С какво 15 хиляди, починали от Covid-19, чиято средна възраст е 81 г., заслужават повече нашето състрадание или интерес от останалите 600 хиляди? Всички хора са с равни права и достойнство, но не всички смъртни случаи са равни. По-тъжно е да умреш на 20 или 30 г., отколкото след 60 г., какъвто е случаят с 95 на сто от смъртните случаи, свързани с тази пандемия. 

 

Младите хора смеят много да говорят за това, от страх да не изглежда така, сякаш не се интересуват от по-възрастните. Но аз, който съм на 68 г., мога и дори трябва да го кажа: повече се притеснявам за бъдещето на децата ни - и за дълга, който ще им оставим - отколкото за здравето ми на почти седемдесетгодишен! Това не е осъждане на карантината, която несъмнено беше необходима и аз старателно я спазвам. Но това означава, че нейните икономически последици, които ще бъдат изключително тежки, също трябва да бъдат взети предвид, особено при определяне на продължителността ѝ. 

 

- Някои ще ви кажат, че е неприлично да говорите за икономика, когато е застрашено здравето.

 

- Ще сгрешат! Мизерията убива всеки и то повече от вирусите. 9 млн. души умират всяка година от недохранване, като 3 милиона от тях са деца. Представете си, че предстоящата икономическа криза увеличи само с 10 процент тази цифра : това би означавало смъртта на още 900 хил. души, които няма да имат нужда от вирус, за да агонизират. А в нашата страна, където безработицата започваше да отстъпва, какви ще бъдат социалните, политически, човешки последици от тази криза? Разбирам, че лекарите привилегироват здравето, това е тяхната работа и призвание.

 

Но се тревожа, когато виждам на телевизионния екран десет и дори повече лекари срещу един икономист. Медицината струва скъпо. Ако имаме една от най-добрите в света, то е защото сме богата страна. Нелепо е да си мислим, че ще можем да увеличим разходите за здравеопазване, ако разрушим икономиката си. Медицината има нужда от средства, често обременителни. Така че противопоставянето на медицината и икономиката е глупост. Напротив, те трябва да бъдат свързани и, доколкото е възможно, помирени. 

 

- Нашите съвременници по-мъдри ли са от древните хора пред смъртта?

 

- Както винаги, зависи кои! Но повече са по-мъдри, поне заради това, че по-малко се страхуват от ада. Това впрочем е много характерно в момента: в нашата стара християнска страна никой не разчита на молитвата, за да прогони вируса, никой или почти никой не вижда в него Божие наказание и повечето от онези, които се страхуват от смъртта, се страхуват повече от небитието, отколкото от евентуални вечни мъки в ада. В това виждам прогреса на Просвещението. За останалото, мъдростта винаги е изключение. Но независимо от епохата тя не минава без приемане на смъртта. Монтен го е казал в едно изречение: “Не умираш от това, че си болен, умираш от това, че си жив”. Колкото повече приемем тази истина, толкова повече ще обичаме живота, защото ще осъзнаем по-ясно неговата краткост, крехкост, стойност. 

 

- Мислите ли, че вниманието, което днес се обръща на здравния персонал, ще продължи?

 

- Всяко човешко същество заслужава внимание и уважение. В този момент здравният персонал се сблъсква с трудности и изключително високи рискове. Така че е нормално да сме по-загрижени. Но професията на преподавателите, особено в средното училище, на полицаите, военните, сметосъбирачите, работниците, селяните, служителите в супермаркета и т.н. също невинаги е лесна или благоприятна. А безработните, не мислите ли, че и те заслужават малко внимание? Може би  имаме най-добрите болници в света. Кой би посмял да каже, че имаме най-добрите училища, най-доброто професионално обучение, най-ниското ниво на безработица?  

 

- Ще стане ли здравето водеща ценност?

 

- Опасявам се! Това наричам панмедикализация: идеология, дори цивилизация, която превръща здравето във върховна ценност (на мястото, например, на справедливостта, свободата или любовта) и която следователно е склонна да прехвърли на медицината не само управлението на нашите заболявания, което е нормално, но и на нашите живот и общества, което е много по-тревожно! Да не изпадаме в “здравен ред”, нито в “здравна коректност”! В една демокрация народът е суверен, неговите представители правят законите, не експертите. 

 

Опасявам се от “ширакизация” на политиката: избягвяне на неприятните въпроси, отказ от всяка непопулярна реформа, грижа само за здравето и защитата на французите - план за борба с рака, план за пътна безопасност, план срещу Алцхаймер, план срещу епидемиите… Срещу това трябва да напомним, че по своята същност политиката е конфликтна. Когато всички са съгласни, че здравето струва повече от болестта, това вече не е политика! Внимавайте да не вземем Китай за модел. Когато политиката се разтвори в технокрацията, която е царство на експертите, демокрацията умира. 

 

- Ще се промени ли и отношението към природата?

 

- Какво по-естествено от един вирус? Тези, които обвиняват науката и техниката за всички злини, трябва да помислят за това. Черната чума през ХIV век е убила половината от европейското население; испанският грип през 1918-1919 г. е причинал 50 млн. жертви по целия свят. Вероятно Covid-19 ще причини много по-малко, благодарение на научния прогрес. Накратко, нека боготворим по-малко природата и да поздравим малко повече нашите изследователи. Но нека не забравяме, че глобалното затопляне, което само по себе си е от човешки произход, рискува да убие много повече хора, отколкото коронавирусът!

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

Още от категорията

16 коментар/a

vitory на 17.04.2020 в 12:01
Апел към здравия разум.
точно на 17.04.2020 в 12:38
Да отсеем непригодните.
observer на 17.04.2020 в 15:23
Нормално е за един философ да “изразява страховете си от възшествието на експертите”. По принцип.
Доктор на 17.04.2020 в 15:44
Браво на автора!
Идеалист на 17.04.2020 в 15:47
Много ценно интервю. Пандемията от Ковид 19 е биологично явление, което беше яхнато от политиците и се използва за най-различни цели. повечето от тях не са насочени към доброто, както и да се разбира този термин.
иванов на 17.04.2020 в 16:15
За много неща е прав,но сравнението на труда на лекаря с този на сметосъбирачите,магазинерките и земеделците още веднъж показва как особено в нашето общество няма приоритети и отново е налице неглижирането на тези които се борят за живота на хората.Дано сега най после се разбере,че лекарят е по-скъп от футболиста и чалга певицата и това да не се забравя когато пандевията отмине.Защото без футбол и чалга може,но без лекари не може.
Прогреса на Просвещението на 17.04.2020 в 16:36
... „ в нашата стара християнска страна никой не разчита на молитвата, за да прогони вируса, никой или почти никой не вижда в него Божие наказание и повечето от онези, които се страхуват от смъртта, се страхуват повече от небитието, отколкото от евентуални вечни мъки в ада. В това виждам прогреса на Просвещението. " ....... Франция не е християнска страна, ако не уважават молитвата - не за да прогони вируса, а от уважение към Бог. Прогреса на Просвещението е края на християнството - не заради науката, драги, не - а заради това, че поставя човека над Бога, и създава идоли от човешкия разум и човешките ръце, на които да се кланяме. Науката е добро постижение на човека, но да не правим идоли и да не поставяме нищо и никой над Бог. (това е 1вата от 10 заповеди)
иванов, прав си на 17.04.2020 в 16:42
Прав си за лекарите. Не може да се сравняват с много други професии. Здравето наистина е най-голямото богатство, и тези, които ни помагат за здраве, заслужават най-голямо уважение. Каменни сърца, които поради невяра Господ не е заменил с човешки ( както е казал в Библията, че ще направи за вярващите)
Каменни сърца на 17.04.2020 в 16:43
Каменни сърца имат такива философи.
нйв на 17.04.2020 в 16:57
Пречистването е в ход, най вече умират черни, азиатци, у нас - социалисти.
ДА ЛИ ДА на 18.04.2020 в 00:20
Страхът победи вярата.!!! Благодарим на фарисеите, на дупещите се да целуват ръце на поповете, на арестувалите народите си, че ни избавят от митовете и легендите !!!
Иван Иванов на 18.04.2020 в 01:16
Ако Франция има отлична медицина (в което се съмнявам като им гледам смъртността, която е 50 пъти по-висока от българската), то е защото има колосален външен дълг. Ако си върне дълга, ще се види каква им е медицината. Не, че не се видя вече. Ако не го върне, значи е откраднала парите. Което и ще стане.
Saudade на 18.04.2020 в 11:01
Неприятен човек.
Сохо на 18.04.2020 в 17:02
Умен човек, хубаво интервю ..... Кой разбрал, разбрал .....
Ноам Чомски: Всичко по въпроса на 19.04.2020 в 09:39
http://skandalno.net/ноам-чомски-измамата-коронавирус-ни-х-184093/
Helleborus на 19.04.2020 в 18:50
Първи въпрос – защо се сещаме за умиращите от глад по света тогава, когато започнем да умираме от друго? Имаше ли някаква пречка всички тези хуманисти, които наизскочиха със своя потресаващо амбициозен хуманизъм днес, да се борят против ограбването на ресурсите на по-слаби икономически държави, против натрупването на огромни офшорни капитали, против прекомерното промишлено производство на храна, която се изхвърля, против живота на кредит и под наем, когато при най-малкото сътресение оставаш на улицата и т.н.? Никога не се появи никаква икономическа теория, която да обуздава едрия капитал, появиха се само теории, че работещите бедни трябва да издържат (основно през данък върху потреблението) увеличаващата се прослойка социално слаби почитатели на лявото. Които, изпадайки от борда, не насочват погледа си към съхраняване на работните места и към нивата на заплатите, към износа на бизнеси за Китай, а насочват погледа си само към ваучери, социални жилища и безплатно здравеопазване и образование. Втори въпрос, след като мислите за младите, мислите ли, че за тяхното развитие като хора ще бъде полезно да поставят бизнеса си над живота на родителите си? Трети въпрос, не правим ли като общество всичко наобходимо, за да не умира никой, нито от рак, нито от грип? Нима обществото е пасивно и оставяме хората да си умират, без да се опитаме да помогнем? Оставяме само онова, което НЕ можем да излекуваме и да предотвратим. И фактът, че хора умират (мъдро е да не го забравяме), но означава ли, че смъртта ще се случва поради наше бездействие и безотговорност, поради това, че не ценим живота като най-върховната ценност? Нека си остане така, да умираме, когато е неизбежно! Нататък, здравето било не по-малка ценност от справедливостта, любовта и т.н. А може ли да има любов и справедливост, ако няма живот? Тук не говорим за хранителни добавки и култ към съвършено здраве, говорим за живот и смърт. „Какво по-естествено от един вирус?“ По същия начин можем да кажем, какво по-естествено от един хубав бой. Само че ние днес възпитаваме без бой. Но самите ние не сме възпитавани така от силите, които идват и като съдби за някои хора, които не разбират от дума. Може днес французите да не се страхуват от отвъдното, а само от небитието, може би точно това им е проблема. Понеже този вирус не идва от небитието. Тези дни четох нови проучвания (но не знам дали са верни, за да ги разпространявам), че вирусът не атакува дробовете, а кръвта и способността й да се насища с кислород. Казано като за неспециалисти, свързва се с желязото в кръвта и пречи на кислорода да се свърже с това желязо и така да отиде до всяка клетка. А дробовете се задръстват от тези натрупвания на новообразуваната субстанция и изглеждат болни от пневмония. Затова и вентилацията не помагала особено, освен, ако не е високо насищане с кислород, но без налягане в дробовете. На мен този вирус ми изглежда като дошъл директно от ада, в който французите не вярват. И знам, че ще си отиде (или ще намерим лек), обаче няма нищо естествено в това, човечеството да е заслужило такъв пердах. За съжаление хората, които фалшифицираха (съзнателно или не) истинските закони на живота и днес ние не ги знаем и спазваме, продължават да са най-гласовити. Като няма думи на живот, остават думи на смърт и когато слушаме думи на смърт, идва и самата смърт.

Напиши коментар