Както прогнозирах в края на миналия месец, опитът на ГЕРБ да предизвика по изкуствен начин политическа криза вследствие резултатите от евроизборите, да събори кабинета и да се върне на власт в една или друга форма се провали. Потенциал за нови летни протести в България няма. Кабинетът постига реален, ако и скромен напредък в преодоляването на последствията от катастрофалното герберско управление. Това, изглежда, за съжаление е най-добрият възможен български кабинет в момента. Не е съвършен, но и това, което е, не е малко. Отвращението на голямото мнозинство българи към евентуални нови провокации на десните от майдански тип също е безспорно
Варненският потоп прояснява нещата. Не са ни нужни предсрочни избори, а  единство и гражданска активност

Потенциал за политиканство, разбира се, има. Местан развали по-скоро положителното впечатление, което си бях съставил досега за него, като се впусна в необмислени интриги без определена цел и посока. Привидната капитулация на Орешарски пред грубия натиск на истеричния Маккейн наистина за момент създаде ситуация за падане на кабинета. Станишев с гневния си анонс за избори до края на юли за пореден път демонстрира, че е човекът с характер в българската политика, което силно не се харесва на онези без характер, за съжаление образуващи гласовитото мнозинство. Но зад всички подробности е ясно, че 

предсрочните избори и през тази година, и до 2017 г. са напълно ненужни.

 Те няма да доведат до значителна промяна на статуквото, но ще бъде загубено ценно време за прогресивни реформи, ще се нагнети нова поляризация на обществото. Ремонт на кабинета, разбира се, може да има по всяко време, но не бива да е самоцел. Евентуалното връщане на ГЕРБ в управлението дори в немислимата коалиция с БСП ще доведе неминуемо до нов февруари 2013 с още по-разрушителни последици. Ясно е от години, че ГЕРБ не може „да вземе левия завой“, настоятелно налаган от сегашния исторически момент. Те сами си признават, че ще връщат и Дянков. Не е наложително по никой начин и присъствието във властта на нови политически амбивалентни кариеристи, издигнали се по модела Сидеров от водещи на тв предавания, както и на нови нарциси – има ги достатъчно. 

Необходимата политическа подкрепа кабинетът ще получи от обществото, ако не и от парламента, когато поведе по-активна политика в интерес на мнозинството – политика на доходите, реиндустриализацията и прогресивната данъчна реформа. Не бива да се отлагат и радикалните реформи в медиите – състоянието им не е подобрено от началото на 2013 г. насам, в известен смисъл е и влошено. Медиите трябва да се превърнат в нормална среда на гражданското общество. Много важно е и съдебното преследване на герберската върхушка да продължи активно след първите зелени кълнове, да се разкъсат корупционните клиентелистки мрежи по места. Докато всичко това не стане, а и докато Плевнелиев продължава да обитава „Дондуков” 2, всяка смяна на властта ще е нежелана от гледна точна на националния интерес. 

За втори път след раздухването на украинската криза наблюдаваме стъписано как бюрократичната политика от кухнята на ЕС предизвиква изкуствена дестабилизация в цивилизована европейска страна. Но това трябва да се сложи край. Европейската интеграция бе започната с цел да се увеличи стабилността на Стария континент, като се заличат старите разграничителни линии и се направят войните практически невъзможни. А сега бюрократичният натиск на Брюксел, изкуственото прокарване на нови разграничителни линии, особено деструктивните действия на икономически банкрутиралата ЕНП подпалиха в Украйна кървава гражданска война, която носи стотици жертви сред мирното население, а у нас се опитва сваляне на законното правителство и връщане на власт на шайката на 

осъдения на първа инстанция престъпник Цветанов, който според някогашните откровения на неформалния си партиен лидер Борисов трябваше отдавна да лежи в затвора. 

Видяхме, че неуспешното представяне на управляващите в големите европейски страни на евроизборите не предизвиква въпроси за оставки – Камерън и Оланд не се оттеглиха. Камерън е отдавна тотално провален управленец. Така и в САЩ провалът на президентската партия на midterm (средносрочните) избори за Конгреса не води до оставка на президента. Евроизборите не са национални парламентарни избори, изборите за Конгрес не са президентски избори. Да, загубата на изборите трябва да доведе до определени изводи за управляващите. 

В България причината за негласуването на стотици хиляди леви избиратели за управляващите беше в недостатъчно решителната им лява икономическа политика в интерес на мнозинството, а не в недостига на дясна политика в интерес на малцинството, което да се компенсира с ново управление на ГЕРБ. И в ЕС резултатите от изборите показаха недвусмислено същото, че в ход е „селско въстание“ на низините срещу дясната политика на остеритет и олигархичната бюрокрация независимо от идеологическите драперии на различните места. Вятърът на историята ще духа в платната на лявото, стига то да намери правилния си курс. Разбира се, медиите са огромен проблем, те активно промиват общественото съзнание в обратната на правилната посока и реално са колективна форма на самоубийство на нацията. 

Колкото до истеричния натиск на САЩ и отделни чиновници от напускащата еврокомисия във връзка с Украйна и „Южен поток“, България спокойно може да ги игнорира, 

без да рискува особено – те са израз на ирационална паника и слабост. Евроизборите показаха, че силите, които осъждат западната политика в Украйна, бележат определен възход, че мнозинството европейци отхвърлят идеята за нова студена война с Русия. И в САЩ гласовете срещу подкрепата за украинския режим и отразяването на конфликта от корпоративните медии са все по-силни. 

Игнорирането на грубия западен натиск за Украйна ще е полезно и за България, и за ЕС, а и за самите САЩ, защото погрешната им политика има нужда от бърза корекция, за която нея помага и идейната съпротива от съюзниците, не само синините от сблъсъците с обективната действителност. Ако беше истински приятел на Америка, Орешарски трябваше да дръпне една кратка гневна, защо не и високомерна лекция на Маккейн и другите парламентьори за вредата, която нанасят с нетактичността си на интереса на САЩ в България, и да ги изпроводи да чепкат подробности с Миков, на тяхното равнище. И щеше да остане в историята. Премиерът не е по речите и не е политик, както сам си признава. Но още не е късно да опита промяна. 

Такава смела позиция на София освен непосредствена практическа полза да не се отказва от изгодни проекти ще й донесе и огромен морален престиж. А предстои радикална преориентация и в ЕС, и в САЩ новият президент демократ неминуемо ще е изградил кампанията си върху критика на външнополитическите провали на Обама. България с лидерска роля при обръщането на страницата във външната политика на нова Европа съвсем няма да е немислима възможност. Освен това 

истинското отстояване на „западните ценности“ – сред които са рационалността и свободата – предполага именно такава позиция. 

В предишните си коментари за Украйна дадох на Обама – за когото два пъти с голяма надежда гласувах и винаги ще подкрепям прогресивния му вътрешнополитически дневен ред – предостатъчно време да се ориентира и твърде много benefit of the doubt (тълкуване на съмнението в негова полза). Но след кървавата вакханалия, устроена от киевския режим в Одеса и в бунтовните Донецка и Луганска област, след надигащата се нова катастрофа в Ирак – и то в резултат и на коренно сбърканата политика на САЩ в Сирия в последните години – може спокойно да се даде оценката, че 

външната политика на Обама е катастрофална с оглед и на дългосрочния американски интерес в нашия регион. 

Първият черен президент слиза в историята в кохортата на външнополитически слабите, неуспешни президенти. Опасявахме се, че може да е така, още когато някои от американските прогресисти с по-европейска ориентация предпочитахме Хилари Клинтън като кандидат – въпреки големия ентусиазъм на Обаманията. За съжаление самата Клинтън изнесе изключително слаб и хаотичен мандат като държавен секретар. И както вече съм споделял, надеждата ни сега е в народната героиня Елизабет Уорън – дано се кандидатира. 

Нашите десни колеги не разбират кошмара, който отдавна зрееше в Ирак. 

Ако ислямистите, отгледани от САЩ в Сирия, успеят да откъснат сунитските земи в Ирак в отделна ислямска държава, това е краят на Ирак и на американския проект там, погълнал милиони животи и стотици милиарди долари на американския данъкоплатец. Но това е и раждане на държавата Кюрдистан и последващо разпадане на Турция, а също ожесточаване на сирийската гражданска война, неминуемо връщане на талибаните в Афганистан след изтеглянето на Америка и общ сунито-шиитски армагедон, в който ще бъдат въвлечени и другите страни с шиитско мнозинство – като Бахрейн и Азърбайджан – или значително шиитско малцинство – като Саудитска Арабия, другите страни от Залива и Турция. А ако САЩ избере да се съюзи с Иран срещу сунитската заплаха в Ирак, това означава да разреши на Техеран да преследва необезпокоявано ядрената си програма и да легитимира Хизбула. И причината за този кошмар е най-вече американската сбъркана политика, от агресията на Буш в 2003 г. до подкрепата на Обама за сирийските ислямисти. 

Ирак тури черта и на усилията на Запада в Украйна. 

Отвлича вниманието му в друга посока, създава прецедент за независима Новорусия в лицето на възможната сунитска държава, или пък прецедент за ново близко сътрудничество с Русия по Украйна, ако САЩ избере да сътрудничи с Иран, и реабилитация на Путин. Да не говорим, че цената на нефта тръгна нагоре, а доскоро десни колеги като Алекс Алексиев, с когото спорихме в радиопредаването на Калин Манолов, ни увещаваха, че Саудитска Арабия щяла да постави Путин на колене, като увеличи добива си. Време е да се разбере на чия страна е истината. 

Българската десница не разбира добре сложния съвременен свят, не може да управлява България днес. 

България трябва да води реалистична, последователна и твърда политика в защита на националния си интерес в рамките на ЕС. Това изключва по-сериозното участие на ГЕРБ, РБ и подобните им, но включва и принципната защита на всички сериозни проекти за реиндустриализация у нас. САЩ и ЕС първи издигнаха лозунга за реиндустриализацията, а натискат България да се откаже от най-големия проект в тази област на нейна територия с неикономически, идеологически аргументи – да се намали влиянието на Русия, да се помогне на киевския режим да оцелее. Идеологизацията на икономиката трябва да се отхвърли категорично като отречено от историята наследство от държавния социализъм. 

Икономическите решения трябва да се диктуват изключително от реализъм и прагматизъм, не от празни приказки за „ценности“, зад които се крият чужди, също прагматични интереси. 

Това, разбира се, важи на първо място и за самите САЩ, както много пъти вече съм показвал с конкретни икономически данни. САЩ трябва да водят прагматична политика и в интерес на огромното мнозинство американци, 99-те процента, а не на глобалната олигархия. 

Политическите решения и в България, и в САЩ също трябва да се вземат при пълен приоритет на реалностите. Например принадлежността на Севастопол към Русия не може да буди в София или у другиго повече съмнение от принадлежността на Сан Диего към САЩ – и конкретните политически действия на София трябва на всяка стъпка да отразяват това разбиране. Опитите да се заобиколи и притиска Русия в „мекото й подкоремие“, да се увековечи една голяма постсъветска Украйна, непримиримо враждебна към Москва, са утопични и обречени на провал – и България трябва принципно да се дистанцира от провала. 

Усилията да се спаси от колапс киевският режим са безнадеждни – 

той още не може да контролира страната, не може да избегне банкрута, тласка Европа към нова тежка газова криза посред зима, а освен това извърши тежки престъпления срещу украинците и политиците, отговорни за тях, няма да се спасят от затвора. Очевидно вече и запазването целостта на Украйна без Крим ще е невъзможно без ликвидацията на сегашния режим и особено на екстремистките му компоненти, и без бърз преход към върховенство на закона и неутралитет по финландски образец. 

И без федерализацията на страната с оглед на противоречивата й история, обединила изкуствено напълно разнородни части – бивши западни руски земеделски земи, покорени в продължение на много векове и интегрирани в различна степен от Литва, Полша и хабсбургската монархия, както и бивши татарски степи, колонизирани и индустриализирани от Русия в по-ново време. Донбас с прилежащите Днепропетровск, Запорожие и Кривой Рог са първият голям руски индустриален район, заселен от края на XIX в. предимно с преселници от стара Русия. 

Предлаганите от историците деления на страната на същинска Украйна (бивша покрайнина на Полша), Подкарпатска Рус (исторически част от Унгария, после и от (Чехо)словакия), Малорусия и Новорусия имат несъмнени достойнства, които ще се изпробват в политическия процес. Успехът на този процес на примирение на всички украинци с реалната им история ще е много важен за единството на цяла Европа. Време да се разграничат, за да се обединят. Провинциалните съседски страсти трябва да отстъпят на единството в многообразието. И най-важното, примитивната расистка полска по произход русофобия на една малка – около 10% – част от украинците трябва да бъде погребана. Хора, Франция и Германия, Франция и Англия, които се изтребваха взаимно с милиони, се научиха да не се мразят и да пеят любовни песни едни за други. Защо 4 милиона „свидоми“ украинци да не могат да се откажат от омразата към някогашните си сънародници? 

Връщам камерата на отсамния бряг на Черно море, където

бедствието на варненския южен район, 

което наблюдавах в социалните медии със свито сърце, се дължи, разбира се, на добре познатите ни причини – незаконното строителство и незаконните сметища в поройните долове, незаконната сеч за огрев в защитните горски насаждения на хълма Джанавара над махала „Розова долина“. Амфитеатралните склонове на варненската моноклинала са зелени и красиви, а и плодородни, където се посади нещо, но са податливи на свлачища и кални порои. Цяла Варна, целите Златни пясъци са един древен свлачищен циркус – всъщност почти цялото морско (и Дунавско) крайбрежие на Дунавската равнина е от свлачищен тип. Склоновете изискват постоянни компетентни грижи на хората, на общината и на София – залесяване, отводняване, изграждане на канализация, друго укрепване – и най-вече спазване на строителните и други нормативи. Тези постоянни грижи по принцип са полезни за местните – правят ги по-съзнателни и дисциплинирани, годни за големи дела, като жителите на Венеция или Амстердам, които покрай всекидневната си борба с водата се издигнали до световни империи. 

Изкуственото задържане развитието на Варна при ГЕРБ обаче също е факт, продължаващ до днес и с бясната съпротива на десните срещу „Южен поток“ – сложен инженерен проект с решаващо значение за развитието на региона, но също тангиращ целия южен градски район и просто обречен да подобри значително инфраструктурата му. 

Промяната на климата също е реалност, която ще ни налага трудни решения. Горенето на лигнитни въглища например ще трябва постепенно да се преустанови (“clean coal” – „чистите въглища“ – са плоска корпоративна шега). По време на студентска бригада от СУ в далечната 1986 г. пътувах с рейса по екзотичния за мене тогава маршрут Димитровград – Ямбол и бях стъписан от размерите и деструктивността спрямо природата на социогеологическия феномен „Марица-изток“. 

Какво ще е въздействието на „Южен поток“ върху природата 

в съпоставка с маришко-марсианския пейзаж на лигнитното безумие? „Южен поток“ на терена ще представлява 60-метрова зелена алея, или двойно колкото автомагистрала, оградена, обрасла с трева и дребни храсти, населена с милиони птици и пресичаща безконфликтно всички пътища и други комуникации от Галата до Тимок. Какво ще е въздействието на компресорните станции на „Южен поток“ – общо 4 – в сравнение с ТЕЦ-овете на „Марица-изток“? В САЩ мрежата от газопроводи и компресорни станции в най-гъсто населените райони е толкова плътно преплетена, че се слива в едно размазано петно на картата. 

Всъщност обаче стихийни порои във Варна е имало и по-рано, преди последната промяна на климата. Старите хора помнят, че в 1953 г. след локален проливен летен дъжд над Франгата под вода останали жп линиите от Тополите до стария Аспарухов мост – превозвали пътниците на БДЖ от гара Тополи с военни баржи до Морска гара. Плажовете пораснали с до 200 метра наноси от пороите, по тях се образували цели големи кални езера. В петък видях на Фейсбук снимки от Шокарския канал над Офицерския плаж, подобен на кошмарна кална Ниагара, но чак толкова наноси нямаше. След бедствието в 1953 г. били ударно засадени от бригадири боровите гори по скатовете над града, които сега се секат. 

Все пак реакцията на сегашния кабинет на бедствието беше почти безукорна. 

За варненци не е без значение, че тримата министри – на вътрешните работи, отбраната и транспорта, притекли им се на помощ за часове заедно с премиера, са свои хора, възпитаници на Морското училище, а единият доскоро ръководеше и пристанището в същия район. Разбират професионално нещата, знаят местната специфика, местния език. Това е твърде съществена разлика след герберското съзнателно антиварненско управление. 

Опитът на герберския градоначалник да използва трагедията за партиен пиар бе отхвърлен от всички варненци. На лепетенията на клетника Борисов никой не обръща внимание. Герберщината е културно чужда на варненския организъм. 

В цяла реална и виртуална България се надигна надпартийна вълна от човешко състрадание. За няколко часа над 15 хиляди души се записаха пред очите ми във Фейсбук групата „Да помогнем на „Аспарухово“. Хиляди хора от България и цял свят (и от Македония) изпращат пари с есемеси, други помощи, стотици хора надойдоха от цялата страна с лопати, търговци раздават на доброволците безплатна храна, превозват ги безплатно. Църквата също не остава назад – хората пишат трогнати за огромната тълпа желаещи да помагат, събрали се в Катедралата. Почти липсват в пространството и пиперливи „етнически“ коментари за жителите на махала „Розова долина“. „Аспарухово“ (по-рано „Тихина“ или тур. „Сес-севмес“, „Глас не се чува“) е старо работническо предградие – около пристанището, корабостроителницата, жп линиите и памукотекстилната фабрика, винаги е било етнически пъстро и винаги толерантно. Сега ще се научи и да спазва правилата. 

Това е то „гражданското общество“, това е то „публичната сфера“. А не ония с тъпаните и вувузелите от жълтите павета. 

Това е и най-доброто от българина, от човека. Тази спонтанна реакция на хората на бедствието на техните ближни, желанието да помогнат, да турят нещата на правилна основа – тази обща атмосфера на споделена порядъчност и решимост за действие е моделът за онова, което ни е нужно сега – не партизански страсти, а единство, човешка солидарност и по възможност – съзнателно прекратяване на безобразията, даване възможност на компетентните да свършат работата, и не по-малко важно – създаване на обществена атмосфера на доверие към компетентните и спазване на правилата. Варна даде тон през февруари 2013 г., дано и сега повлече крак. 

Цяла България след герберския потоп е бедствена зона. Всички заедно можем да я изгребем от калта.

Още от категорията

29 коментар/a

приятел на Маккейн на 23.06.2014 в 17:01
възхищавам се от способностите на В.Хаджийски - поръчков журналист от висока класа.....както повечето пишещи в Гласове
13 на 23.06.2014 в 17:13
Искам да ви кажа, че статията е от класа и на нивото на европейските ежедневници! А дали журналисът е поръчков е спорен въпрос, защото все пак, ако изразиш мненеие и позицията си по дадени проблеми, това не те прави поръчков!
Hans на 23.06.2014 в 17:58
Страхотен коментар г-н Хаджийски! Както винаги точен и актуален. Погледът отвън е всякога полезен и конструктивен. Жалко, че няма шанс да Ви четем и под статии във в. \"Сега\", доколкото изобщо в последната година можем да титуловаме това издание като \"вестник\".
ник на 23.06.2014 в 18:43
Поздравления за автора! За пореден път адмирации за позицията му. Хора, като г-н Хаджийски трябва да бъдат привличани за коментатори, за хора със собствена колонка, мнение и позиция в списания, всекидневници или интернет сайтове. А изказано мнение от нашенец, от успял в чужбина нашенец, дори успехът му да е това, че е запазил своя роден език в широта и богатство. Мнения, препоръки, позиции са нужни, пък нека всеки каквото му допадне да сподели, да доразвие или да отхвърли, макар и с оправданието за \"поръчков материал\".
V на 23.06.2014 в 19:33
Г-н Хаджийски,анализът ви е чудесен,оптимистичен,но звучи хипотетично! Как обществото ще подкрепя правителството,като законите се правят в парламента,а там докато се подвизава ГЕРБ не може да се работи нормално! Трябва да се намери начин ,без предсрочни избори,да се игнорира тази деструктивна сила!
Name на 23.06.2014 в 20:15
Ашколсун на момчето! Изходило се е по всички животрептущи въпроси... И се е облекчило...
HJK на 23.06.2014 в 20:51
БРАВО.
Виктория Пенелопова на 23.06.2014 в 21:07
Няма такъв измислен анализ! Хаджийски, ти да не си Василиса Прекрасна, че си вадиш аргументите от ръкавите? Смешко, къде живееш? Хората гласуват вече 5 пъти и гласуват за ГЕРБ! Жалко, недозряло писателче! По-зле си и от сестра Галева, червен злобар!
пепо на 23.06.2014 в 21:34
Този мухльо откъде изпълзя ?
До Виктория Пенелопова на 23.06.2014 в 21:44
ГЕРБ печели 5 пъти,защото такива недоклатени като теб,получавт оргазъм,само като чуят името на Бойко!
Стоянова на 23.06.2014 в 21:54
Статиите на този автор винаги са интересни и издават висока класа ,ерудиция и начетеност!
observer на 23.06.2014 в 22:09
Фичо е като Касандра, казва истини, а голяма група троянски граждани клатят глави и чакат троянския кон, подарък от членуващите в ЕС ахейци. А може би няма да е дори кон. Магаре ще е. За нас толкова. Ще ни остане утехата, че сме приятели с McCain. Дано и той е разбрал този трепетен факт.
!!! на 23.06.2014 в 22:33
Авторът, както е тръгнал, скоро ще надмине и Волгин! Имах маалко по-добро мнение за него, но явно съм се объркал. Оказва се, че е поредният ерудиран (донякъде)манипулатор. Жалко! P.S. А потопът във Варна беше през август 1951 г. Свидетел съм.
!!! на 23.06.2014 в 22:37
Авторът, както е тръгнал, скоро ще надмине и Волгин! Имах маалко по-добро мнение за него, но явно съм се объркал. Оказва се, че е поредният ерудиран (донякъде)манипулатор. Жалко! P.S. А потопът във Варна беше през август 1951 г. Свидетел съм.
карагьозов на 24.06.2014 в 00:55
Тоя път с повечето неща съм съгласен. Обаче наивността си остава у автора.
Forbes на 24.06.2014 в 00:56
Само клиничен идиот може да напише, че сегашното правителство е най-доброто възможно. И само в блога на Явор Дачков може да се появи подобен идиотизъм.
Браво на коментатора! на 24.06.2014 в 01:30
Браво на г-н Хаджийски! Напълно подкрепям коментара му. Правителството на Орешарски едва ни измъкна от блатото, в което ни натика групировката Герб и връщането й във властта ще бъде абсолютна катастрофа за България! Никога повече не бива да се допуска милиционеро-полицейщината, авторитаризма и пословичната политическа неграмотност на Борисов, който нито познава, нито признава българските закони! А на В. Пенелопова ще припомня, че и за Хитлер многократно за гласували наивните германци, докато ги докара до национална катастрофа!
Ристо мотористо на 24.06.2014 в 02:38
Браво! Страхотен анализ, докато не се унищожи герберастията, нищо хубаво не я очаква България.
ММ на 24.06.2014 в 04:18
Тоя отново се появи и започна да оправя САЩ,ЕС,България,Украйна,Варна и кого ли не,от топлото си местенце в САЩ.Хубаво че ги оправя,но в дългите му излияния освен велики прозрения,които вече и децата знаят,могат да се прочетат и явни простотии.А може би не простотии,а опити за промиване на мозъци....Цитирам: \\\"Ако беше истински приятел на Америка, Орешарски трябваше да дръпне една кратка гневна, защо не и високомерна лекция на Маккейн и другите парламентьори за вредата, която нанасят с нетактичността си на интереса на САЩ в България, и да ги изпроводи да чепкат подробности с Миков, на тяхното равнище.\\\"...След тази мъдрост,коментара е излишен.Както и за сайта \\\"Гласове\\\",който редовно използва този \\\"философ\\\" и такива като него,вероятно за да изпълнява задачата си.
xxx на 24.06.2014 в 05:54
Този анализ колкото и да не се харесва на някои хора е най-смислен от всички, които сме чели до сега за състоянието на държавата и света. За съжаление вероятността да се сбъднат тези прогнози е много малка, защото у нас няма политици на които да им стиска да защитят националния интерес. За съжаление все повече се превръщаме в гетото на Европа. Изход за сега няма и скоро няма да има.
Наблюдател на 24.06.2014 в 20:02
Цитат: \\\\\\\"Ако беше истински приятел на Америка, Орешарски трябваше да дръпне една кратка гневна, защо не и високомерна лекция на Маккейн и другите парламентьори за вредата, която нанасят с нетактичността си на интереса на САЩ в България, и да ги изпроводи да чепкат подробности с Миков, на тяхното равнище.\\\\\\\" - това е най-ценното прозрение на автора. Присъединени към бисерите са и другите реалии за Украйна и гео-политиката в писанието му. Но като цяло, тук се кръстосват левичарските тежнения (може би заради ръкостискането със Съсела нявга) както и не осъзнаването, че пагубна за България е ЦЯЛАТА политическа сган и не на последно място т.нар. \"социалисти\". Още, причината за пердето пред очите му е не-разграничаването на движещите сили в световен мащаб. И че не държавите, а лихваро-корпоративната-политическа завера са в дъното на плъзгането на света към пропастта. - Лошо впечатление прави и венцехвалебствията на неделка, стар навик на двамата с фичо сами да се хвалят и говорят със себе си. От в.\"Сега\" ги изгониха именно заради този навик.
Боян на 24.06.2014 в 23:36
Отдавна не бях чел нещо толкова отвлечено, абстракно и празнословно. Дали е поръчков не знам, но само като прочетох какво е написал за Станишев - бил видите ли с...ъъъ как се казва - \"характер\"?!! Г-н Хаджийски, характер в политиката се показва с дела, с действия. Характер не се показва само с острене на нокти от пресконференции и тотално неизпълнение на обещания, обещания през избиратели. А това, че тема просто няма, освен бизпринципна защита на това провалено управление, това вече... не знам, но само като прочетох \"Това, изглежда, за съжаление е най-добрият възможен български кабинет в момента.\" без да има каквато и да била аргументация за това, честно казано ми се отщя да чета нататък. За мен лично: 1. Статията е прекалено дълга 2. Няма ясна тема по кято авторът се изказва... в общи линии, авторът се изказва по всичко, което в момента е на дневен ред, в световен и в регионален план 3. Липсва аргументация, всичко е субективното мнение на автора - представено в един прокторски стил, с който ние - просто нямаме право да не се съгласим...
В. Велевl на 27.06.2014 в 22:20
Съгласявам се и възприемам. Близко- и Средноизточната мъглявине съществено ми просветлява. Значи, имало някаква полза от журналистиката. Когато е разумна и действително аналитична, а не агитационна.
Минчо на 29.06.2014 в 00:06
Благодаря на г. Дачков и особено на Автора за вярната и реалистична статия! За съжаление такива като \"Виктория Пенелопова\", гласували заради \"божеството\" си ББ или заради малките подаръчни суми ни докараха до световното явление един изпечен лъжец и мутра да диктува положението в държавата в собствена и на господарите си угода. Сънародници, гласувайте масово за истинска представителност на следващите избори, да минимизираме щетите от платения и етнически вот!
чичо близачо на 29.06.2014 в 00:44
Гнусен тип - изпратен от българската държава като дипломат в Америка, дезертирал, впоследствие участник в тъмни схеми за източване на образователни проекти от МОН. Курдисал се в Ню Йорк като куче в каруца, сега обяснява на българи и украинци защо не бива да бъдат свободни от руско крепостничество. Ченге - демократ \"прогресист\"... Омерзителна история...
До\"чичо близачо\" на 29.06.2014 в 03:42
Много интересен коментар!..Това обяснава до голяма степен мотивите на тоя да пише тия гадости.Но много трудно е за обяснение защо сайт като \"Гласове\" и журналист Дачков постоянно го публикуват.Очевидно нещо ги свързва...Ех,Дачков,Дачков...Дано поне си заслужава.
Пошъл Тошев на 29.06.2014 в 04:32
Давам ви само един лакмус от горния текст, за да разберете, че си имате работа с пословичен левичар/комунист, обслужващ Русия и деспотичните режими по света: \"Ако ислямистите, отгледани от САЩ в Сирия...\" Достатъчно само по себе си да определи автора като враждебен на интересите на САЩ. Дано някой се сети да го докладва на съответните служби в САЩ, да разберат какъв са приютили в държавата си.
Пошъл Тошев напомня на доносник от ДС преди 1989 на 29.06.2014 в 22:41
Тошев, по времето на комунизма ДС процъфтяваше с гниди като твоя милост.
BOLGARIN на 30.06.2014 в 08:38
Правителството на Орешарски едва ни измъкна от блатото, в което ни натика групировката Герб и връщането й във властта ще бъде абсолютна катастрофа за България! Никога повече не бива да се допуска милиционеро-полицейщината, авторитаризма и пословичната политическа неграмотност на Борисов, който нито познава, нито признава българските закони! А на В. Пенелопова ще припомня, че to за Хитлер многократно за гласували наивните германци, докато ги докара до национална катастрофа!

Напиши коментар