Stratfor: Германия ще доминира над Европа през 2012 година - 1 част

<p>Има периоди, когато международната система претърпява радикални промени за много кратък период от време. Последният такъв период беше 1989&ndash;1991 година.</p> <p>През това време рухна съветската империя, дойде краят на японското икономическо чудо, беше подписан Маастрихтския договор, благодарение на който се появи съвременна Европа. Събитията на прощад Тянанмън оформиха Китай като пазарно ориентирана икономика под ръководството на несменяемата Комунистическа партия.</p> <p>Основополагащите компоненти на международната система коренно се промениха, което доведе до промяна на правилата за следващите 20 години.</p> <p>Сега ние също преживяваме такъв цикъл, който започна през 2008 година и продължава до момента.</p> <p>За този период Европейският съюз престана да функционира по начина, по който работеше допреди пет години и все още му предстои да определи формата, в който ще продължи.</p> <p>Китай навлезе в сложен в икономическо и социално отношение период, доколкото световната финансова криза нанесе сериозен удар по експортно ориентираната му икономика, а китайските стоки стават все по-неконкурентоспособни заради инфлацията.</p> <p>Извеждането на американските войски от Ирак даде на Иран възможност да укрепи влиянието си, което може да промени съотношението на силите в региона.</p> <p>Едновременните промени в Европа, Китай и Близкия изток откриват възможността на мястото на световния ред, сформиран през 1989&ndash;1991 година, да се създаде нова международна структура.</p> <p>Нашата прогноза за 2012 година се основава на идеята, че сега ние се намираме в средата на процес, който може да бъде наречен &bdquo;деформация&rdquo; на световния ред.</p> <p>Тези процеси все още са в развитие, затова и прогнозата за 2012 година е базирана върху убеждението, че именно тя ще е годината, когато се формират нови реалности и се преразглеждат принципите на функциониране на световните сили.</p> <p>2012 година, вероятно, няма да е финалната в този процес на трансформация. Точно както през 1991 година не завършиха процесите от онзи период.</p> <p>Но точно както 1991-ва беше годината, когато стана ясно, че предишният свят на Студената война повече не може да функционира, 2012 е годината, когато ще стане ясно, че на арената излизат нови играчи и движещи сили.<br /><strong></strong></p> <p style="text-align: center;"><strong>Европа</strong></p> <p>Евросъюзът и еврозоната ще се запазят през 2012 година, а финансовата криза в Европа ще бъде стабилизирана, поне временно.</p> <p>Но експертите на Stratfor очакват, че Европа ще продължи своето дълго, болезнено затъване в задълбочаващата се криза.</p> <p>Ние предполагаме, че през 2012-а оттеглянето на капиталите от периферните европейски страни ще набира темпо, доколкото инвеститорите от Европа и другите страни губят доверие в европейската система.</p> <p>Оказването на финансова подкрепа може да се прекрати във всеки момент, в случай на необходимост ще се оказва натиск върху правителствата, ще бъдат въведени механизми за налагането на реформи във финансовата система.</p> <p>Движещата сила стояща зад промените в Европа през тази година ще бъде политическата, а не икономическата воля.</p> <p>Германия, откривайки за себе си нови възможности в условията на финансовата криза, използва своето финансово и икономическо надмощие в опит да промени структурата на еврозоната в своя полза.</p> <p>Същността на тази политика на &bdquo;реформация&rdquo; е установяването на жесток финансов контрол над колкото е възможно по-голям брой европейски страни посредством новия междуправителствен договор и националните Конституции на отделните страни.</p> <p>Като цяло, ние предполагаме, че тези опити няма да постигнат успех. Предаването на бюджетното управление на друга държава би била най-трагичната жертва на суверенната власт в този европейски експеримент, жертва, на която ще се противопоставят твърдо мнозинството от европейските правителства.</p> <p>Но през 2012 година Германия ще разполага с още 6 ключови предимства.</p> <p><strong>Първо</strong>, през 2012 от всички страни в еврозоната само във Франция, Словения и Словакия ще се провеждат национални избори. От тези три страни само френските ще имат ключово значение: отнвошенията на Париж и Берлин са основата на европейската система и всеки сериозен конфликт помежду им ще означава край на Евросъюза.</p> <p>Ако Германия изобщо се съгласи заради някого на компромис, това ще е Франция, а ако Фронция се нуждае от друга държава, за да запази собственото си положение, това е Германия. Следователно двете държави са решили засега да си сътрудничат, а не да се конкурират, и според нашите предположения, техните партньорски отношения ще се запазят през 2012 година.&nbsp;За щастие на Германия изборите във Франция се падат в самото начало на процеса на ратификация, затова е вероятността от евентуална промяна в германския план ще възникне на достатъчно ранен етап.</p> <p><strong>Второ</strong>, Германия се нуждае само от одобрението на 17-те страни от еврозоната, а не на всичките 27 членове на Съюза, за да реализира ефективно плана си. Това, че Великобритания излезе от играта е достатъчно препятствие за тези, които се стремят към паневропейски процес, но няма да попречи на реализацията на плана на Германия.</p> <p><strong>Трето</strong>, процесът на утвърждаване на подобен договор ще отнеме достатъчно дълго време и някои от аспектите на процеса на реформиране могат да бъдат преразгледани. Очаква се, че лидерите на европейските страни ще подпишат новия договор през март, а останалата част от годината и началото на 2013 ще бъдат необходими за получаването на ратификация от националните парламенти.</p> <p>Внасянето на промени в националното законодателство с цел да се угоди на Германия може да стане най-горчивата съставка на този процес, но голяма част от тях могат да бъдат отложени до 2013 година, а решението на европейските организации относно това как е преминал процесът на преработване ще се появи още по-късно.</p> <p>Такива отсрочки позволяват на политическите лидери да отложат най-рискованите в политическо отношение етапи на процеса с месеци и дори с години.</p> <p><strong>Четвъто</strong>, немците се опитват да оказват сериозен натиск. Практически всички страни от Евросъюза смятат Германия за главен адресат на собствения си експорт, а това има ключово значение за борбата с безработицата в този период.</p> <p>През 2011 година Германия използва своето иконоимическо и финансово преимущество, за да въздейства за отстраняването на избраните лидери на Гърция и Италия и да ги замени с &bdquo;назначени&rdquo; бивши чиновници от Евросъюза, които сега работят по внедряването на някои от аспектите на германската програма. Германия ще може и през 2012 година да се възползва от такива лостове за оказване на влияние и върху други държави.</p> <p>Най-вероятно против плановете на Германия ще се обявят Ирландия, Финландия, Холандия, Дания и Швеция. Ирландия иска условията на нейната програма за излизане от кризата да бъдат смекчени и заплашва с провеждането на национален референдум, който може да провали процеса на ратификация. Според законите на Финландия, за да бъдат одобрени някои аспекти на договора е необходимо квалифицирано мнозинство от две трети в националния парламент. Обичайно прревропейското правителство на Холандия представлява една слаба коалиция, която може да взема решения само при подкрепата на другите партии, една от които е крайно скептична по отношение на евроцентричните процеси. На Испания и предстои да приеме най-болезнените мерки на жестоки икономии, ако процесът на реформиране на еврозоната получци доверие - и това ще трябва да се случи на фона на рекордни нива на безработица и свиване на икономиката. Също така, ако Гърция се реши да проведе нови избори през 2012 година, заинтересованите страни в Европа ще се опитат предварително да получат гаранции, че новото правителство в Атина няма да прекрати сътрудничеството си с Европейската централна банка, Европейската комисия и Международния валутен фонд.</p> <p>Нито един от тези проблеми не е в състояние да предизвика автоматично конфронтация, но те ще трябва да бъдат решени, за да се осигури успешната ратификация, и немците ясно дават да се разбере, че притежават множество инструменти за принуда на правитествата на тези страни.</p> <p><strong>Пето</strong>, европейците са наплашени и това ги принуждава да действат по начин, който обикновено не им е присъщ-например, да въвеждат режим на строги икономии или да ратифицират договори, които не им харесват.</p> <p>Принципното съгласие суверенитетът да бъде принесен в жертва с цел да бъде съхранена европейската икономическа система може да изглежда оправдана сделка.</p> <p>Настоящият политически казус няма да настъпи дотогава докато тази жертва във вид на суверенитет не премине от сферата на теорията в сферата на практическата реализация, а през 2012 това няма да се случи.</p> <p>В голяма степен политическата гъвкавост на европейските правителства е насочена към това да отсрочи непоносимата икономическа катастрофа за още известно време.</p> <p><strong>Икономическата отсрочка на тази катастрофа е шестото предимство на Германия.</strong> Тук главният играч е Европейската централна банка. Финансовата криза има два аспекта: част от европейски правителства се движат към фалит, които ще разрушат европейската система, а хипотетичен крах на европейските банки (главните получатели на държавния дълг на европейските страни) също би унищожил европейската система.</p> <p>През декември Европейската централна банка съобщи, че само за една седмица ще купи държавни облигации на стойност 20 милиарда евро, за да подкрепи европейските правителства, намиращи се в затруднено положение и за поддържане на ликвидността. Програмата по облигациите е достатъчно обширна, за да придобие теоретично всички очаквани дългови облигации на европейските правителства за 2012 година, а първият ден на кредитната програма ще даде възможност на изпитващите трудности банки да получат нов кредит в размер на 490 милиарда евро.</p> <p>Заедно тези две мерки ще намалят вероятността от финансов крах на еврозоната през 2012 година до минимум, но в значителна степен ще намалят конкурентноспособността и икономическата ефективност на европейските страни.</p> <p>Но решаването на този проблем може да бъде отложено. Досегашните действия на Европейската централна банка са насочени към това да осигурят глътка въздух в икономическия и политическия смисъл.</p> <p>В икономически аспект &ndash; защото мерките на крайни икономии могат да бъдат посмекчени, а в политически &ndash; защото Германия е готова да направи малки компромиси по въпросите за бюджетната дисциплина сега, за да постигне своите много по-мащабни цели за бюджетен контрол в бъдеще.</p> <p>По този начин, дори ако финансовата подкрепа не и позволи да получи разположението на другите европейски държави, то поне ще и позволи да спечели време.</p> <p>Когато дойде времето за ратификациите враждебността на европейските държави към Германия и Брюксел ще се засили. Главна тема за обсъждане в целия свят ще станат опитите на правителствата да се защитят от това, което в бъдеще ще бъде възприето като нарастващо и нежелателно вмешателство на Германия във вътрешните им работи.</p> <p>На национално ниво задълбочаването на кризата ще доведе до всеобщо възмущене от мерките на жестоки икономии на правителството.</p> <p>Практически пълното отсъствие на планирани национални избори през тази година ще лиши хората от нормалния начин на изразяване на недоволството им и ще доведе до нарастване на влиянието на националистическите и екстремистки движения.</p> <p>Политическият и финансов безпорядък ще се запази, докато Германия води преговори с другите страни от еврозоната за новия договор. Макар че в центъра на тези преговори лежи крайно нееднозначният отказ от национален финансов суверенитет, Европа с голяма доза вероятност ще го приеме, доколкото предполагаемият му провал може значително да приближи краха на политическите структури на Евросъюза.</p> <p><strong>Следва част 2 -&nbsp;Опитите на Иран да разшири влиянието си ще бъде основната тенденция в Близкия изток през 2012 година</strong></p>