- Автор: Паола Хюсеин, "24 часа"
- 10 Март 2021
- 1578
- 12
1200 лв. за двадесетина поста на ден в социалните мрежи - такава е минималната заплата за политически трол в условията на предизборна кампания този месец.
Въпреки че е грозно и неетично, много от политическите партии съвсем съзнателно прибягват до използването на подобни услуги онлайн.
Официално кампаниите им минават през традиционни и нови медии, с които партиите сключват договори и всички те по закон са публични. Неофициално обаче търсят и онези “сиви” източници на информация и мнения, които също имат способността да влияят на решения и избори.
Затова и съществуват троловете. Според интернет енциклопедиите тролът е човек, който публикува провокативни коментари под дадена тема в социалните мрежи и блогове с основна цел да предизвика емоционален отговор от другите потребители, да попречи на нормалния тон на водения разговор или да насочи темата в друга посока. За разлика от инфлуенсърите, които се възприемат като лидери на мнение, тролът винаги е анонимен.
Политическите сили избягват сами да купуват тролове, затова предпочитат да го правят през агенции.
Ако се наемат директно, това е по конкретен повод и за нещо, за което трябва бързо да се реагира. Цената е между 40 и 60 лв. на ден, като често има и допълнително възнаграждение за лидерите на групи, както и за авторите на посланията, известни повече като “опорки”, разказват специалисти.
В битката за вота често се включват и инфлуенсъри - известни личности, които са лидери на мнение по определени теми. Те могат да бъдат и експерти - лекари, инженери, когато темата е конкретна. При тях обаче заплащането е съвсем различно.
Известните получават най-малко по 5000 лв. месечно, за да рекламират нещо конкретно, докато експертите, които обикновено не са популярни, вземат 1500-2000 лв. Такива са парите, когато става въпрос за реклама на продукти. За прокламирането на партия или политически възгледи обаче сумите са доста по-високи и се договарят пряко, като инфлуенсърът не афишира това, което прави. Т.е. прави нещо като скрита реклама.
Впрочем включването в листите за тези избори на много известни личности, които нямат отношение към политиката, много напомня на инфлуенсър маркетинга, въпреки че е нова тенденция за политическия живот у нас. Идеята с популярните лица е по-скоро да се привлече внимание. Според рекламни специалисти дори не им се плаща директно, а по-скоро им се осигуряват други облаги.
Пиар услугите също поскъпват с около 30%, когато става въпрос за политика, обясняват запознати с ценоразписа. Причината е, че работата е интензивна, а залогът - голям.
Същевременно по време на парламентарни избори наетите пиар агенции не са чак толкова много, както при местни избори. Тогава обикновено се включват повече, тъй като и работата е по-малко централизирана.
Парите за пиар обаче никак не са лесни, още повече че съществува и рискът дали агенциите изобщо ще си ги получат. Практиката досега показва, че политическите сили понякога не си плащат борчовете. Печалната слава е най-вече за малките нововъзникнали партии и за онези, които не успеят да минат 1%. Големите политически сили като правило са изрядни платци, казват пиари.
Цялата статия можете да прочетете тук
