Подпорният гълъбарник Stenata търси персонал, Министерството на туризма да отлита!

Първият по рода си гълъбарник с подпорна стена набира персонал! 

Само след няколко месеца тази обява ще е факт. Нали никой не се съмнява, че когато регионалният министър Петя Аврамова обясни, че укрепителните стени идват в различни големини и форми, то стенното творение с кухи укрепителни елементи тип „стая“, няма как да бъде превърнато в нещо плоско! В допълнение на нейното обяснение, премиерът Борисов обясни, че след като видимите и от Космоса помещения не били за жилищна цел, то е редно да се преквалифицират в къщички за птици, гнездене и други биологични занимания. Отделен е въпросът каква ще е трактовката за „пиленца“ и „свиване на гнездо“ едва на метри от морския бряг. Според архитект Захариев, съпруг на външния министър Захариева, пълно е по света с укрепителни стени с асансьори, за да може да се проверява стената отблизо и в движение – нагоре-надолу. 

В България исторически е доказано умението ни да живеем в скали (Ивановски скални манастири, например, макар там да не се води укрепително съоръжение), та сега остава само да се сложат прозорци и по една врата на новите стенно-украсяващи… килии, всяка с площ между 35 и 170 кв.м. Какви кокошарници само стават на такава площ – свободни носачки с радост ще прелитат от едно гнездо към друго и ще си разменят яйца с асансьор! 

И без това един от най-елитните видове туризъм е наблюдението на птици. Welcome at Kokosharnik Stenata! Или Гнездо Свлачището ви очаква! Ще се рекламираме с най-хитро усвоената непаднала земя и какъв късмет – на няколко метра от морето!

Яркото и синхронно безочие на министър, местна управа и инвеститори, предизвиква логична ярост. Почти напълно сигурно е обаче, че заканата на премиера как построените вече стаи ще бъдат превърнати в гълъбарници, няма да се сбъдне. Основната причина е, че още през 2017 г. регионалната екоинспекция е разрешила строеж и в Имотния регистър са отбелязани 25 апартамента. Апартаменти-подпирачки! Гнезденца за птичета, влюбените в морския бриз! 

Не това е същинският проблем обаче! Бетонът по нашето Черноморие завинаги изключва възможността там някога да се случи туризъм, който да привлече българите или кои да е чужденци, които търсят нещо различно от най-ниската възможна цена (тя е такава само за не-българи). 

Случайно или не, но новият „гълъбарник“ води към един съвсем отделен, но вече крайно наложителен извод: 

Министерството на туризма е напълно ненужно.

От министерството не зависи дали, къде, кога и как ще се разработват туристически обекти, в частност – хотели; не зависи по никакъв начин развитието на индустрията; не зависи съдържанието на услугите; не зависи опазването на околната среда, не зависи поддръжката на трасета към установени туристически и природни обекти; не зависи качеството, което предлагаме. 

За всеки проблем, поставен директно пред министъра от бранша, тя отговаря: „Това е за транспортния министър; това е за образователното министерство; това е за социалното ведомство; това е за външния министър; чакаме указания от Брюксел.“ 

Излиза, че държавата поддържа цяло министерство, чийто министър е разпоредител за това коя дейност към кое друго ведомство да бъде разпределена, а тя ходи единствено и само на международни изложения, конференции и срещи!  От тях се раждат и бисери, като финансиране на фалиралия вече туроператор, например "Томас Кук".

От министерството също така не зависи дали, къде и кога ще дойдат туристи, защото това си е еднолична работа на туроператорите - и преди появата на ведомството, и след това.

До ден-днешен това министерство не е създало нито една политика, която да създаде хоризонт за развитие или какъвто и да вид прогноза в сферата, за която отговаря.

Министърът прави четири неща: 

- обикаля плажове по рокля или по костюм и брои чадъри;

На плаж винаги със затворени обувки, Николина Ангелкова строго и справедливо брои наличната плажна мебел. 

- гостува на курорти и обещава неща, които никога и за никого не се случват;

- отчита ръст на туристите, макар да не е в състояние да каже къде из България изчезват средно по 7 млн. туристи на година, защото те не отиват на хотел (по данни на НСИ);

- усвоява средства за реклама, която никога не води до нищо по същество и никой не разбира за нея, освен избрани служители на ведомството. 

Нито една рекламна кампания, посветена на страната ни, не е довела до ефект по-различен от този, който постигат туроператорите с лични усилия, средства и контакти. След над 6 млн. лв., вложени в националния портал за туризъм, той все още не работи. Когато ни се подиграват или ни критикуват за липса на качество или за плаващи фекалии във водите, това се води „злобна кампания“ и министърът обяснява кой „друг“ – винаги това е „друг“, е виновен за положението. 

Колко ненужно е Министерството на туризма стана ясно с началото на кризата от Ковид.

Министърът Ангелкова веднага заяви, че всички български туристи трябва незабавно да си получат обратно парите от туроператорите за вече платени бъдещи пътувания, независимо кога биха били те.

Когато се усети, че така само за две седмици ще ликвидира целия туроператорски бизнес у нас, министърът заяви, че хората, платили пътуване, няма да получат пари, но ще получат ваучери с валидност за две години.

После осъществи среща със застрахователните компании, в които туроператорите са направили застраховка „Професионална отговорност“, и няколко дни след срещата основните застрахователи едностранно прекратиха договорите си с туроператорите. 

След това Ангелкова нарече безотговорни туроператори и туристи, защото са предприели платени отдавна пътувания извън България и то при пълното отсъствие на държавна реакция за това дали е разрешено или забранено пътуването до конкретни дестинации. 

Когато кашите, които забъркваше ежедневно, станаха неудържими, министърът започна неуморно да дава интервюта по всички телевизии, където според договора между ведомството и медиите никога и при никакви обстоятелства не може да присъства и събеседник от бранша, а въпросите си тя трябва да знае предварително. 

Почти всички медии съвестно отразиха съобщението на министерството, че са предприети 25 мерки в туризма, които ще го спасят. От бранша така и не разбраха за какви мерки става дума, защото абсолютно нищо по същество не се случи, а и не предстои да се случва. Ако някой си направи труда да прочете еднотипните публикации по темата, преписани от прессъобщението на ведомството, там става дума, че „Министерството готви в помощ на туристическия бранш Декларация за пътуване на собствен риск“; „Министерството ще удължи срока за категоризация на обекти“, а също и „Туристическата администрация е в постоянен диалог с ресорните еврокомисари“, както и „Работи се съвместно с българските, с европейските институции, със световните организации в туризма.“
Това министърът нарича „мерки“.

Сривът на туризма у нас започна далеч преди коронавирусната инфекция, дори преди банкрута на "Томас Кук", макар дори когато бе известно, че компанията потъва, Ангелкова обяви нови договорни отношения с английската компания. 

През 2019 г. у нас пристигнаха една четвърт по-малко германски туристи, руските гости се свиха с 15 на сто, а от скандинавските държави летните посетители бяха с 27% по-малко. Загубите на исторически пазари всъщност са само началото на голямо пропадане. 

За всичките години на своето министерстване Ангелкова не успя дори да побутне сивия сектор в туризма и просто се съгласи, че статуквото остава – нещо между 40 и 70 на сто приходи извън фиска. Единственият опит за данъчна намеса бе по отношение на Airbnb квартирите, защото само те са откриваеми и доказуеми онлайн. Без малко да задължат всеки апартамент да си сложи ценоразпис и рецепция. 

Обстоятелството, че Ангелкова еднолично не разрешава достъп до системата ЕСТИ, само потвърждава всеизвестното: данните са също толкова неверни, колкото и тези на Националния статистически институт. Факт е, че и нито един журналист не смее да й зададе този въпрос в ефир. 

На фона на явното несправяне с големите задачи, Ангелкова остава в историята с куп нелепи инициативи. Тя започна да разписва религиозни маршрути, после винени, културни, фестивални, исторически. На това бизнесът реагира гневно и се наложи туроператори да обяснят на министъра, че това изобщо не е нейна работа. Нейна обаче е заслугата за няколкодневно блокиране на центъра на столицата, когато забрани дивото къмпингуване без никаква алтернатива за „питомно“ къмпингуване. И до днес, няколко години по-късно, наредба за любителите на почивка на палатка или каравана, все още не е изготвена. А Ангелкова е министър от 2014 година!

Тя си направи групова снимка с готвачи (шефове) и заяви, че започва да развива кулинарния туризъм. 

В резултат, на страницата на министерството се появи смайващ в некадърието си продукт, наречен „Дигитализирана карта на винения туризъм“ и там, в общата каша от протяжни текстове с дребен шрифт, е отбелязана „Дестинация Западна Тракия“.

За щастие гръцкият туризъм не се интересува от нашите небивалици, защото би трябвало да реагират, че Западна Тракия е наречена още Беломорска Тракия и обхваща гръцките окръзи Еврос, Ксанти и Родопи, както и остров Самотраки. Географският абсурд потъна плавно във всички останали неработещи онлайн инициативи.  

Неудържима в нововъведенията, министърът измисли униформи за служителите по хотелите, беше готова да започне школа за преподаване на хотелиерски обслужващ персонал; проведе конференция по дигитализация в туризма, където ни представи туризма в архаични картинки, които биха били актуални преди 30 години. Проведе два конгреса по древни цивилизации, като на първия се наложи изнасянето на две трети от незаетите столове в залата, а на втория запомнящо се бе участието на Валя Балканска с песента за Делю Хайдутин така начесто, че някои от гостите решиха, че това е националният химн, който пеем по няколко пъти на ден. 

Реалността? 

Проучване на агенция Маркет линкс от лятото на 2019 г. сред българите и нагласата им да почиват у нас показва, че 86% от нашенци считат Черноморието ни за презастроено, 65 на сто казват, че е мръсно, за 45 процента е с лошо обслужване. Вероятно затова миналата година министърът започна да обикаля хотели, да наднича в тоалетните, баните и да проверява дали работят SOS въженцата! 

Този недовършен бетонен крайморски абсурд също ще заработи един ден, но министерството може само да го категоризира. Снимка: Александър Иванов 

През 2018 г. министърът предложи добрите хотели – каквото и да значи това – да получават етикет за качество! И кой щеше да одитира качеството на хотелите? О, да – министерството! Дори подобна щуротия да се беше случила, това ще бъде ориентир за кого? За гигантските туроператори, които са единствената ни надежда да бъдат запълнени чутовните спални комплекси по морето или за индивидуалните български гости? 

Колко полезна е министър Ангелкова по време на криза? 

Първо заяви, че ще се обърнем към вътрешния туризъм, но пропусна да коментира, че фекалиите във Варненското езеро се виждат и от Космоса. Това си е проблем на екологията. Второ: министърът никога и по никакъв начин не показа, че е чувала за туризъм във вътрешността на България – всичко започва и свършва с чадъри и шезлонги и символичната им цена. 

Тя заяви, че ще бъдат субсидирани входящите чартърни полети, изпълнени от български чартиращи компании, което сведе идеята почти до нула като потенциален резултат. Първо: българските чартърни компании изпълняват около 80% изходящ туризъм и второ: от водещите ни пазари, като Русия и Великобритания няма как да дойде някой, след като техните държави не пускат гражданите си да напускат държавите си по причина на вируса. 

Ангелкова заяви, че хотелите ще работят според новите правила, разписани от Министерството на здравеопазването, но правилата се меняха през няколко дни и малцината хотелиери, които решиха да отворят, го правят най-вече на вътрешно чувство за това как изглежда най-голяма защита и безопасност. В същото време конкуренцията в Турция започна с шеметна скорост сертифициране на хотели от официален сертифициращ орган и така веднага стана ясно кой действително работи дългосрочно в интерес сигурността и здравето на гостите. 

Кому е нужно Министерство на туризма, след като нито един сектор от този бранш не може да разчита на планиране, перспективи, визия и защита от ресорното си министерство?

Колкото и да протестират къмпингарите, те пак трябва да се оправят сами. 

Колкото и да са бесни онези, които се изправят срещу Kokosharnik Stenata, министър Ангелкова отново няма отношение по темата. От нея може да се очаква повтаряне до пълно изтощение „От кризата ще излезем обединени и още по-силни!“ 

Нищо, свързано с увеличаване броя на българите, които избират да почиват у нас, не зависи от празнословията на министъра – ако браншът желае да бъде симпатичен за родните потребители, той прекрасно знае какво да направи.

Каквото и да се случи с туристическия сектор оттук насетне, то е въпреки министерството, въпреки министъра, въпреки всички административни и нормативни ограничения, с които бизнесът се справя. И досега изцяло на мускули се справят превозвачи, туроператори, екскурзоводи, музейни работници, организатори на събития. Техните отчаяни вече протести се разбиват в неумолимото „навсякъде е така“. Някой да е чул и дума за план за съществуването им? 

Нека е пределно ясно: за времето на цялата криза Николина Ангелкова не е дала нито един работещ инструмент в ръцете на туристическия бранш, който не е само плажове, шезлонги и чадъри и не е хотелски мастодонти по брега. Дори жестът с 9% ДДС за заведенията (твърде спорна идея), няма общо с министъра на туризма. Всеизвестно е, че тя няма почти никаква подкрепа в собствената си парламентарна група, че от всички предложения, дадени за гласуване в Закона за извънредното положение, те бяха отхвърлени като лобистки, макар да бяха съвсем логични и навременни. 

Министърът на туризма е бламирана от своите. До ден-днешен Министерството на финансите не е приело идеите, свързани с промени в Закона за туризма, които вменяват на общини и служби напълно несвойствени дейности. 

Ако от утре Министерството на туризма спре да съществува, от главата на данъкоплатците ще се махнат всички 300 държавни тунеядци, а бизнесът няма да усети разликата. 

Ясно е, че Kokosharnik ще остане, но Министерството на туризма е излишно, защото неговите функции са досущ като кухите засега клетки на подпората на Свлачището.