- 10 Sep 2020
- 38
- 20
Г-н председател,
Казвам се Явор Дачков и съм журналист с 20-годишна практика в редица водещи български медии, включително и българската редакция на радио „Дойче Веле”.
Позволявам си да обърна вниманието ви върху случая, изложен накратко в това обръщение, защото той засяга важни въпроси за свободата на словото в България и равенството пред закона на всички български граждани. Сериозни проблеми, пред които страната ни все още е изправена.
От три години съм зам. главен редактор на в. „Галерия”. В средата на януари 2011 г. във вестника публикувахме стенограма от телефонен разговор между министър-председателя на България Бойко Борисов и директора на агенция „Митници” Ваньо Танов.
<p>Паралелно на публикацията, аз и Кристина Патрашкова, главен редактор на вестника, дадохме пресконференция, на която пуснахме звуковия запис на разговора между двамата.</p>
<p>Той бе получен в редакцията ни по-рано и ние имахме възможност да се уверим в неговата автентичност. Записът е направен със специални разузнавателни средства от Министерството на вътрешните работи, което е подслушвало телефона на шефа на агенция „Митници” Ваньо Танов.</p>
<p>В него ясно се чува как премиерът Борисов лично нарежда на Танов да спре акция на митничари срещу производство на контрабанден алкохол. В разговора Борисов казва, че е поел ангажимент към собственика на фабриката „да не го закача” и нарежда на Танов „да изтегли митничарите от мястото, в което се произвежда нелегален алкохол”.</p>
<p>Заповедта на премиера се потвърждава и от още три подслушани телефонни разговора на Ваньо Танов, в които той се разпорежда проверката да спре, а най-накрая докладва на Борисов, че заповедта му е изпълнена.</p>
<p>В. „Галерия” публикува цялата информация по случая, а записите бяха чути от всички български граждани. От нашата редакция се обърнахме за експертиза на разговора между Борисов и Танов към една от най-авторитетните европейски лаборатории – френската Lipsadon, която потвърди, че разговорът не е монтиран, а диалогът в него е монолитен и ненакърнен.</p>
<p>За наша изненада прокуратурата и следствените органи не предприеха никакви действия за разследване на случая, още повече че записите са били направени от компетентните органи и представляват напълно легитимно доказателство при евентуален съдебен процес.</p>
<p>От трибуната на българския парламент премиерът Борисов обвини лично мен, че съм го записал в телефонен разговор и след това съм монтирал думите му така, че да го дискредитират. <br />Скоро след това пред редакцията на в. „Галерия” избухна бомба, която едва не отне живота на наш колега. Това стана в началото на февруари 2011 г., но и до днес властите не са открили нито извършителите, нито поръчителите на това ужасно престъпление.</p>
<p>Тъй като в продължение на година правораздавателните органи не направиха нищо по случая с политическата протекция на премиера Борисов на контрабандист на алкохол, а двама от главните свидетели – притежателя на фабриката Михаил Михов и неговата съпруга, починаха внезапно, след като скандалът избухна, аз реших да се обърна към българския съд.</p>
<p>Преди два месеца заведох дело срещу премиера Борисов, който си позволи да ме обвини в манипулация от трибуната на българския парламент. По този начин той урони престижа ми, както и името на вестника, за който работя. Освен това вратите на големите електронни и печатни медии бяха затворени за моите коментари и анализи, които преди това бяха търсени от тях.</p>
<p>За моя голяма изненада два месеца по-късно делото за клевета срещу министър-председателя, което заведох, все още не е насрочено. Имам всички основания да мисля, че изпълнителната власт се меси пряко в работата на съдебната и нямам особени очаквания за справедлив процес. Изводите ми се базират на други случаи, в които ясно се вижда как вътрешният министър и вицепремиер Цветан Цветанов лобира успешно за свои приближени за ръководни длъжности в най-големите български съдилища.</p>
<p>Отказът да бъде насрочено делото ми срещу премиера в продължение на два месеца и пълното мълчание на прокуратурата за изнесените от в. „Галерия” факти, които описах, ме карат да се съмнявам, че ще получа правосъдие, което се полага на всеки европейски гражданин.</p>
<p>С това писмо искам да насоча вниманието ви към този казус не за да ви занимавам с частния случай, а за да ви задам въпроса дали в мое лице всички български и европейски граждани могат да очакват от Европейския съюз и властите, които го управляват, гаранция за честно и справедливо правосъдие, когато то им се отказва в собствената им страна.</p>
<p>Освен това искам да знам дали Европейският парламент има механизми, чрез които да гарантира свободата на словото във всяка отделна страна членка, защото в родината ми България тази свобода на практика липсва.<br />С уважение,</p>
<p>Явор Дачков</p>
