- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 360
- 16
.jpg)
Прекрасната Европа – все по-могъща и все по-благоденстваща, ще бъде вероятно неизменната гледна точка, която младежите ще ползват за основа на изпитните си съчинения, понеже са подложени единствено на агресивната пропаганда, водена от средствата за масово осведомяване и от политкоректните училищни програми.
Тъкмо днес – като по поръчка, станаха известни обобщените данни за броя на британските училища, които дават пълна свобода на малките ученици да носят поли; момичетата отдавна могат да се обличат в панталони. Цели 80 училища вече няма да „дискриминират” тези от момчетата – да не забравяме за възрастта им, която е между 7 и 18 години, които ще се чувстват по-удобно да влизат в час с поли или с ученически престилки; само цветовете са задължителни – сиво или черно.
Кой знае защо се сетих за няколко много показателни следновогодишни случая, в които съм бил невинен участник. В Гърция поздравяването със „за много години” е свят обичай на 1 януари и в следващите няколко дни. Ако обаче по това време сте в Атина и имате европейски черти, а и не говорите гръцки без акцент, не бива да се чудите, че касиерката в магазина, продавачката на лотарийни билети в началото на ул. „Ерму” или разносвачът на храна за вкъщи вместо усмихнатото пожелание – в случай че ви сметнат за британец, немец или французин, промърморят нещо дълго и злобно; това със сигурност ще е или клетва, или мръсна улична псувня.
Всъщност не е непонятно защо ми хрумна точно тази успоредица – за отношението на гърците към Европейския съюз и неговите най-влиятелни членове, говорещи гореспоменатите езици, ще стане дума по-долу; но на всеки нормален човек му идват на ум точно тия клетви и мръсни псувни, когато прочете за някое от извратените (западно)европейски нововъведения – още помним отменената най-сетне през миналата година брюкселска директива за забрана на кривите краставици.
Няма как да не се съгласим с наблюдателя Жан Катреме (Liberation от 3 януари тази година), който заключи еднозначно: „Икономическата криза и преселническият наплив ще завлекат Европейския съюз в бездната”; ние скромно ще допълним само, че не само кризата и унизителната европейска немощ, показана в кризата с преселниците, ще загробят Европейския съюз – Европа отдавна не е сред водещите места за правене на наука, изобретенията и нововъведенията в Европа са в пъти по-малко, отколкото в други части на света; в Европа позволяваме да ни управляват страхливи малоумни продажни подставеници; великата европейска история и култура се накъсва по политически причини, за да не е единна.
Изброеното в произволен ред може да се обобщи и накратко – така нареченият Европейски съюз (така наречен е, защото обхваща по-малко от половината континент) е изцяло американски проект, тоест външен по отношение на самата Европа, и поради това трябва да се разглежда като временен, нетраен и безперспективен; по някаква причина проектантите на Европейския съюз вече видимо го тикат към бездната.
Нека ми бъде позволено едно предвиждане: клиничната смърт на така наречения Европейски съюз ще настъпи скоро с фактическия край на съставляващите го държави – приемането на тайнственото Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), насрочено за края на тази година, е крачката, която остава до политането в бездната. Наистина ми се иска да греша...
.jpg)
На надуваем сал в Атлантическия океан, на път към задокеанските им господари – това е мечтата на повечето европейци за продажните им местни политици, както и за брюкселските паразити; свързано изображение, създадено на основата на снимка на преселници от Либия в Средиземно море на път към Апенинския полуостров и от псевдосолидарната плиткоумна пропагандна снимка на европейските, африканските и американските държавни ръководители след парижките атентати (2015 г.), която по-сетне се оказа фалшива и постановъчна.
Данните, макар и откъслечни все още, за американския проект за западноевропейско обединение, което да противодейства отблизо на Съветския съюз и да задържи западноевропейските държави в американска орбита след края на Втората световна война, вече изплуват неудържимо. London Telegraph в броя си от 19 септември 2000 г. съобщи, че от новоразсекретени американски правителствени документи става известно, че разузнавателните служби на САЩ от началото на 50-те години на миналия век осъществяват целенасочена кампания за създаването на европейско обединение. Още на 26 юли 1950 г. в нарочен меморандум, подписан от ръководителя на Управлението на стратегическите служби на САЩ (организацията предшественик на Централното разузнавателно управление) ген. Уилям Дж. Донован, се дават инструкции до европейските политици за създаването на европейски парламент.
Връзките на смятания за баща на идеята за европейско обединение – Робер Шуман, който на 9 май 1950 г. съобщава идеята си, с американските разузнавателни служби днес не се поставят под съмнение; впрочем тези връзки негласно бяха причина да се провали опитът бившият френски министър-председател да бъде канонизиран от Ватикана.
От същите документи става ясно, че от САЩ идва не само идеята за европейско обединение, но и всички средства, нужни на разорените от войната западноевропейски държави за придвижването на тези проекти; в частност американското разузнаване финансира изцяло създаването на предшественика на ЕС – Европейското обединение за въглищата и стоманата на Белгия, Германия (само западната част), Холандия, Люксембург, Франция и Италия.
Причината трябва да е станала ясна – много по-лесно за САЩ е да контролира само едно обединено европейско правителство вместо множество шавливи и непредвидими понякога управленци в разпокъсана Европа. Водени от порочните си интереси, САЩ са не само в основата на така наречения Европейски съюз, но и на всички по-сетнешни стъпки в неговото развитие – чак до набутването в тая организация без допитвания до народите на източноевропейските държави.
Не бива да се съмняваме, че всички тези разкрития са само началото, което съвсем леко повдига завесата; бъдещето несъмнено ще ни донесе още новости в тази посока.
* * *
Струва ми се закономерно, че краят на така нареченият Европейски съюз може би интуитивно усещат първо самите обитатели на това политико-стопанско образование. Едно скорошно допитване на американския център за изследване на общественото мнение Pew Research Center, за което се разчу също през изминалата седмица, ни уверява, че 27 % от гърците (вж. началото на този текст), 38 % от французите, 44 % от британците, 47 % от испанците и 53 % от шотландците са поддръжници на така наречения Европейски съюз; харесват го също 61 % от българите и цели 72 % от поляците, които са в другия край на подредбата по величина; общо 51 % според това изследване от обитателите на така наречения Европейски съюз го харесват, а почти толкова – 47 % са настроени крайно песимистично за неговото бъдеще.
Дори най-кратък анализ ще ни покаже недвусмислено, че обитателите на старите страни, членки на съюза, видно е, вече не хранят никакви илюзии; дългият им опит ги е научил все пак на нещо. Скоро ще ги последват и обитателите на новите страни членки, чиито обитатели все още са зашеметени от очакванията за бързо забогатяване. Всеобщото разочарование е предстоящо; отвъд океана сигурно вече са измислили нещо ново – още по-унизително и по-заробващо. И ще го приложат със сигурност, ако не бъдат възпрени навреме.
Свързани текстове:
http://glasove.com/komentari/38019-eais-kato-eio
(ЕАИС като ЕИО)
http://glasove.com/politika/43967-noviqt-svetoven-red
(Новият световен ред)
