Кой какво спечели от сделката "Гилад Шалит срещу хиляда палестински затворници"?

<p><strong>Равносметката на "Хамас"</strong></p> <p>Първите автобуси пристигнаха в Рафах във вторник сутринта, няколко часа след като "Хамас" предаде израелския войник Гилад Шалит на египетските власти. На граничния пункт ги чакаха лидерите на ислямисткото движение, които лично разцелуваха всеки един от тях, с изключение на жените.</p> <p>В град Газа затворниците бяха качени на сцена, направена на централния площад. За случая бяха издигнати знамената на всички палестински фракции и жълтите знамена на "Фатах" се смесиха със зелените знамена на "Хамас". Огромна тълпа ги приветстваше.&nbsp;Това е триумф главно на палестинското ислямистко движение "Хамас", което е на власт в Газа от 2006 г. насам.</p> <p>Бойците от бригадите "Еззедин ал Касам", въоръженото крило на "Хамас" бяха навсякъде, маскирани в черно. Единственият, който отстъстваше, беше Ахмед ал Джаабари, лидер на бригадите, човекът, който организира залавянето на Гилад Шалит и го пазеше на тайно място в продължение на пет години. Джаабари се появи само за кратко при предаването на Шалит на египтяните. Той никога не е обичал светлина, още повече сега, когато е начело в списъка на евентуалните израелски мишени.</p> <p>Пет години и половина след отвличането на младия израелски войник "Хамас" извлича дивиденти от тази операция с освобождаването на повече от 1000 палестинци от израелските затвори.&nbsp;Триумфът на "Хамас" е още по-шумен, като се има предвид, че това е почти единственият успех на групировката, откакто е на власт в Газа. Две смъртоносни военни операции, водени от Израел, пет години блокада, катастрофална икономическа ситуация и почти пълна териториална изолация са останалата част от равносметката на палестинското разклонение на организацията "Мюсюлманските братя".</p> <p>Връщането на затворниците ще поизчисти помрачения образ на "Хамас" сред палестинците. <em>Това е стратегическа размяна</em>, твърди лидерът Исмаел Ханиех. И добавя: <em>Ние въведохме нов начин на преговори, при който ние сме в позиция на силата и който връща нашето достойнство. Обещавам на затворниците, които останаха, че тяхното освобождаване е наш дълг, ние няма да ви забравим</em>.</p> <p><strong>Египет също се надява да извлече дивиденти</strong></p> <p>Никога преди египтяните не бяха виждали на телевизорите си израелски войник да бъде представян в такава почетна светлина: умореното, но усмихнато лице на Гилад Шалит, който отговаряше на въпросите на египетската журналистка.</p> <p><em><img src="/uploads/editor/GILAD.jpg" alt="" /></em></p> <p><em>Това споразумение е успех за Египет</em>, повтаряха всички коментатори и поздравяваха ролята, изиграна от египетското разузнаване и новия му шеф Мурад Мувафи. <em>За няколко месеца постигнахме междупалестинско помирение и размяна на затворници, две досиета, по които всички си блъскаха главите от години</em>, подчертава египетски дипломатически източник. И още: <em>Това е доказателство, че с една по-уравновесена политика новият Египет може да играе движеща роля в региона и в мирния процес</em>.</p> <p><br />Без значение, че ситуацията беше деблокирана това лято по инициатива на "Хамас" и на Израел, загрижени да подобрят отношенията си с египетската армия и да маргинализират палестинския президент Махмуд Абас в момента, в който той се готвеше да поиска от ООН признаването на независима палестинска държава.</p> <p>Посредничеството на Кайро, където миналия месец демонстранти нападнаха посолството на Израел, позволи на Египет да изпрати успокояващо послание на европейците и американците.</p> <p>Сега египетските власти се надяват да извлекат полза, преговаряйки с Израел за осовобождаването на Илан Грапел, младия американо-израелски гражданин, арестуван миналия юни по подозрение в шпионаж, срещу 81 египетски затворници в Израел.</p> <p>Това би успокоило египетското обществено мнение, което настоява за скъсване с политиката на Хосни Мубарак спрямо Израел, определяна за прекалено услужлива. И така да продължи износа на природен газ към Израел, прекъсван неколкократно през последните месеци заради атентати срещу газопровода в Синай.</p> <p>Връщането на контрола над Синайския полуостров си остава обаче главната цел за Египет. Кайро има нужда от сътрудничеството на "Хамас", за да контролира трафика на оръжие към ивицата Газа и придвижването на въоръжени групи като онази, която извърши тройна атака през август близо до Ейлат и предизвика израелски отговор, довел до смъртта на петима египетски граничари.</p> <p>Египетското правителство има нужда от споразумение с Израел, за да засили военното си присъствие на полуострова, което означава ревизия на Кемпдейвидското мирно споразумение. Досега израелското правителство винаги се е противопоставяло на ремилитализирането на Синай. Но Египет вече се чувства в позиция на силата, за да преговаря.</p> <p><strong>Задкулисната роля на Берлин</strong></p> <p>Уважавани в арабските страни заради тяхната неутралност, германските тайни служби изиграха важна роля за връщането на израелския войник. Германски агент, наречен "Г-н Хизбула", водеше преговорите в сянка.</p> <p>Герхард Конрад, както е неговото име, ръководи от десетина години близкоизточния отдел на германското разузнаване. Ролята му за осовобождаването на Гилад Шалит беше призната официално от израелския премиер Бенямин Нетаняху.</p> <p><img src="/uploads/editor/MERKEL.jpg" alt="" /></p> <p>Всъщност не за първи път Германия участва в деликатни преговори в този регион. Берлин, за разлика от Франция и Великобритания, никога не е имал протекторат или окупационна територия в Близкия изток. Неговата особена връзка с Израел го прави признат съюзник на еврейската държава. Арабските държави пък ценят неутралитета на Германия. <em>Германското разузнаване има добра репутация в този регион, което далеч не е така в други части на света. Като цяло никой в Близкия изток не смята, че Германия има задни мисли</em>, обяснява в. "Зюддойче Цайтунг".</p> <p>През 1988 г. бившата ГДР се намеси в деликатния случай с изчезването на Рон Арад, израелски пилот, отвлечен от "Хизбула", след като самолетът му бе свален над Ливан. Много арабски осовободителни движения, като се започне с панарабизма на Насър, ООП на Ясер Арафат или "Хизбула", действително имат идеологическа база, близка до марксизма. Тогава комунистическата ГДР предложи да бъде посредник, но преговорите не доведоха до нищо. Германия обаче запази връзките си с "Хизбула", което обяснява и прозвището на Герхард Конрад.</p> <p>През 2004 и 2008 г. обединена Германия помогна за връщането на телата на двама израелски войници. В резултат Ехуд Голдвасер и Елдад Регев, пленени на израело-ливанската граница, бяха погребани в Израел, а срещу това бяха върнати затворници. По онова време Берлин имаше директен мандат от генералния секретар на ООН, за да води преговорите.</p> <p>Освобождаването на Шалит, отвлечен от "Хамас", беше по-трудно за постигане. През 2010 г. преговорите се провалиха заради палестинския посредник. Революцията в Египет, първия партньор на Израел в преговорите, също забави процеса. Но преговорите никога не са прекъсвали, именно благодарение на ролята в сянка на Герхард Конрад.</p> <p>Така че освобождаването на Шалит след пет дълги години на пленничество е и диполматическа победа за Германия, която беше много критикувана през пролетта заради отказа й да участва във военната операция в Либия.</p> <p>По материали от "Фигаро"<br />Превод от френски: Галя Дачкова</p>