Валентин Хаджийски
„Капиталът в XXI век“ – към наследствена олигархия или към данъчна революция? (I част)

Икономическото неравенство не само е тема на годината, но за съжаление, изглежда, и на века: децата и внуците ни имат реален шанс да прекарат живота си в безнадежден, брутален свят с нисък – до нулев растеж, свят с наследствена олигархия и мизерстващи маси – в духа на романите на критическия реализъм от XIX в. Освен ако не дойде революцията... Впрочем вече е налице половината от „революционната ситуация“ – низините не искат да живеят постарому, както се убедихме и в България през февруари 2013 г. Останалото – върховете да не могат да продължават постарому – още не е налице; недоволството на низините засега не намира съдържателен израз. При „субективния фактор“ има натрупана критична маса революционни идеи, но те не са „овладели масите“; липсва и „революционна организация“. Засега ще говоря само за идеите – а както знаем, в наши дни те идат откъм икономистите. 

След култовата книга „Цената на неравенството“ на Джоузеф Стиглиц, издадена вече и на български, в която се анализираха с научна прецизност и описваха с епически размах процесите на поляризация в американската и световната икономика по време на световната финансова криза от 2008 г. и последвалата я „голяма рецесия“, прогресивните американски икономисти разбиха „капана на плахостта“ си (timidity trap) и заговориха с езика на революцията. 

Пол Кругман взе по източноевропейски да нарича американския финансов елит „олигарси“, да търси обяснението за неадекватната държавна икономическа политика (недостатъчния стимул, пресиления страх от инфлация) в класовия интерес на олигарсите, а не в конформизма или невежеството на „сериозните хора“ във Вашингтон, и да признава, че намаляването на неравенството съдейства за ефективността и растежа. Последното се потвърждава и от МВФ – наистина още не официално, само в им докладите за служебно ползване от служителите (staff discussion notes). Запознатите с работите на Кругман разбират – това са знаменателни промени. 

В този момент обаче прожекторите са насочени към „Капиталът в XXI век“ 

(Le capital au XXIe siècle, 2013; английско издание Capital in the Twenty-first Century, март 2014 г.) на френския икономист Тома Пикети (Thomas Picketty) – капитален труд, вероятно най-забележителната икономическа книга на десетилетието. Българските издатели би трябвало да хукнат презглава за правата й. Вестник „Вашингтон Поуст“ я сравни по значение с „Капиталът“ на Маркс. Очевидно паралелът е съзнателно търсен и от автора в заглавието. 

Признат световен авторитет по икономическото неравенство, макар още млад (43), Пикети е от семейство на парижки леви интелектуалци, ветерани от бурната 1968 г. Формирал се е под влиянието на прогресивни френски философи и историци като Люсиен Февр и Фернан Бродел. Учил и в САЩ (Масачусетския технически институт, MIT), но си избрал за месторабота Париж – американските икономисти от това време му изглеждали прекалени технократи без връзка с човешката реалност. Заедно с Еманюел Саез и други колеги Пикети събрал през годините огромен информационен масив данни за икономическото неравенство в продължение на два века в над 20 страни в „База данни на най-високите доходи света“ (World Top Incomes Database), първата по рода си. 

Въпреки философските си предубеждения Пикети набляга изключително на емпиричните данни и това прави анализа му толкова неоспорим; според него идеологическата борба на комунизма и капитализма в миналото по-скоро стерилизирала, отколкото стимулирала позитивното научно изследване на неравенството. И от анализа на данните според него следва изводът, че 

неравенството не е случайност, а същностна черта на капитализма, 

която може да се коригира само с държавна намеса. В противен случай „силите на дивергенцията на разпределението на богатството“, „произволните и неустойчиви (unsustainable) неравенства“ ще разрушат „меритократичните ценности, на които се основават демократичните общества“. Основният закон, определящ посоката на неравенството според Пикети, е, че когато възвръщаемостта (rate of return) на капитала e по-висока от растежа на БВП, доходът от капитала расте по-бързо от трудовото възнаграждение. Това, изглежда, е „естественото“ състояние на капитализма; така става и сега в САЩ – борсовите индекси общо взето растат, богатите богатеят, мнозинството обеднява. 

За да оценим новото, което внася Пикети в разговора, трябва да имаме предвид, че темата за неравенството едва започва да става приемлива за съвременната световна икономика и интересуващите се професионално от нея икономисти са още съвсем малко. От собствен опит оцених вече положението сред икономистите и пишещите за икономика журналисти в България: почти всички обитават утопичния, идеализиран свят на пазарния фундаментализъм. Поне някои от тях вярват в него и искрено. 

 

""

Тома Пикети

Самият термин „капитал“ за поколения икономисти бе деактивиран от някогашната си идеологическа „радиоактивност“: капиталът бе станал просто един от факторите на производството, наред с труда и земята, с възвръщаемост според конкурентната среда, в зависимост от производителността си. Във времето на следвоенния просперитет в САЩ икономистът Робърт Солоу предложи модела на „балансирания път на растежа“, в който делът на труда и капитала в националния доход остава постоянен – и следователно проблем с (увеличаването на) неравенството не съществува. В действителност обаче делът на трудовото възнаграждение в националния доход на САЩ спадна от 1970 до 2010 г. от 68% на 62% – или с близо трилион долара. 

И до днес прогресивните американски икономисти, както знаем, взимат положителния опит от Ню Дийл-а и следвоенното народно благополучие в Америка и Западна Европа като даденост. 

Те разглеждат увеличението на неравенството от 1980 г. насам като аномалия, 

отклонение от нормата за „индустриалното общество“. Познатата ни вече „крива на Кузнец“ с форма на камбана предвиждаше увеличаване на неравенството само в началото на индустриалния растеж (Кузнец изхожда от сравнително равните изходни условия за белите американци фермери и дребни търговци в доиндустриалния период) – и намаляването му след постигане определено равнище на среден доход. 

Такава е и действителността по време на „голямата компресия“ (изравняване) на доходите в САЩ, стигнала апогея си в 50-те и 60-те години, когато намаленото неравенство върви за ръка с рекорден растеж на доходите на работниците при ниска безработица, висока вертикална социална мобилност и почти всеобщ народен оптимизъм. 

Но Пикети привлича данни от много по-продължителен период и от различни общества – и в тази перспектива 

по-скоро периодът на Ню Дийл-а и следвоенното благополучие на Запада изглежда аномалия, 

изключение от общото правило на капитализма. Френският икономист възкресява старото песимистично виждане за неравенството на класиците от XIX век: за Малтус свръхнаселението на Земята обрича мнозинството на постоянна мизерия; за Рикардо оскъдността на земята ще прави земевладелците все по-богати за сметка на другите; за Маркс конкуренцията води до „концентрацията и централизацията“ на капитала за сметка на „относителното и абсолютно обедняване“ на пролетариата. 

Нямат еднозначно отношение към въпроса за неравенството нито високата производителност и техническият прогрес през ХХ век, нито утопиите от 60-те години за „постиндустриалното“ общество. Само 

уникалното стечение на ред политически обстоятелства в западния свят 

между 1930 и 1975 г., смята Пикети, позволи естествената тенденция на капитализма към неравенство да бъде (временно) обърната, т.е. възвръщаемостта на капитала да падне под растежа на БВП. 

Тези обстоятелства включваха двете световните войни, високата инфлация, Голямата депресия, унищожаването на огромно (реално и книжно) богатство и намаляването значението на наследеното богатство, решителната държавна политика на преразпределение на доходите, бързия следвоенен растеж на населението и производителността, създаването на масова средна класа и масово богатство. С постепенното отпадане на тези фактори, със забавянето на растежа на населението и икономиката, с намаляването на инфлацията се възстановява основната тенденция на неравенството. 

Новата крива на неравенството следователно е U-образна, обърната камбана, подобна на познатата ни вече диаграма на Пикети и Саез на относителния дял на 10% най-богати американци в брутния национален доход на САЩ през ХХ век, която бе обявена за „диаграма на годината“ за 2013 г. и за „искрата, която запали пожара“ на „Окупирай Уолстрийт“. 

Според нея в 2007 г., в навечерието на Голямата рецесия, делът на дохода на 10% най-богати американци преди данъчно облагане стига 50% от общия, задминавайки показателя от 1928 г. – в навечерието на Голямата депресия, и продължава да расте стръмно до 2013 г. Показателите за относителния дял на най-горния 1% са още по-стръмни: максимумите им в 1928 и 2012 г. стигат до 25%, а минимумите им в 1947–1977 г. са доста под 10%. Между двата пика на неравенството има продължителен период на спадане с едно равно плато на равнище около 33% от 1942 до 1977 г.

Данните на Пикети за стремглаво растящото неравенство са поразителни, може би най-стъписващото е, че 

95% от растежа на доходите в САЩ между 2010 и 2012 г. се пада на най-горния 1%

И това е напълно достоверно – виждаш го, вървейки всеки ден по улиците на Манхатън. Миналата седмица за пръв път видях мощна работническа синдикална манифестация на ъгъла на Медисън Авеню и 79-та улица; работниците – наглед над десет хиляди души – прииждаха с плакати и скандирания от Сентрал Парк по улицата (тя е с шест ленти), а от авенюто любопитно гледаше обичайната публика, облечена в „Барбър“ и „Прада“ и паркирала небрежно ферарита и „Тесли“ пред парижките на вид кафенета. 

Според данни на „Оксфам“ най-богатите 85 физически лица в света притежават богатство колкото трите и половина милиарда най-бедни жители на Земята; в САЩ двама богати наследници, братята Коук (Koch, срещат се и неправилно написани на кирилица като „Коч“) имат „нетна стойност“ (net worth) колкото 40-те процента най-бедни американци. Те притежават семейно състояние, вложено главно в традиционни отрасли – нефт, химикали и хартия; в почти всички държавни училища и по-старомодните офисни сгради в Америка могат да се видят из тоалетните техните рула грозна кафява хартия за бърсане на ръце, на вид отпреди Балканската война, с марка „Джорджия Пасифик“. Братя Коук харчат огромни средства за издръжка на консервативни политици и реакционна пропаганда, за класовата война на богатите срещу обществото. 

 

Следната диаграма е по данни на Конгресната бюджетна служба на САЩ: 

 

""

 

 

Тук е показан растежът на дела на най-горния 1% американци от 1979 до 2007 г. в общия доход от собствен бизнес (от 18% на 43%), в дохода от капитал (от 30% на 49%) и в печалбата от капитал (от 60% на 75%). Диаграмата, с която се запознах съвсем наскоро и не без изумление в блога на Кругман, е истински некролог на провъзгласеното от Буш II „общество на собствеността“ (ownership society): 43% oт дохода от собствен бизнес отива у най-горния 1%. 

При това само 11,4% от американците в 2004 г. имат собствен бизнес (спад от 14,2% в 1983 г.) – а днес след „голямата рецесия“, предполагам, процентът е спаднал още, но засега нямам данни. Погребален звън бие диаграмата и на „народния капитализъм“, в който и аз вярвах поне до 2008 г.: въпреки че 52% от американците още имат инвестиции в ценни книжа, 75% от печалбата от капитала отива у най-горния 1%. И тенденциите са извънредно стръмни. 

Както знаем, разпределението на дохода в самия най-горен 1% е още по-стръмно; според данните на Пикети 70% от дохода на горната една десета от най-горния 1% се пада на високоплатените корпоративни служители – те печелят най-малко милион и половина долара годишно и решително натежават над другите високоплатени категории – предприемачи, спортни и медийни звезди, висококвалифицирани професионалисти и т.н. 

Основна заслуга за неравенството следователно имат корпорациите. 

Но от друга страна, отбелязва Пикети, ще се възражда и познатото ни от романите от XIX век 

„наследническо общество“ 

(patrimonial society), дето на малка група свръхбогати рентиери ще противостои борещото се за оцеляване мнозинство. И наистина, в момента шест от десетте най-богати американци вече са наследници – двамата братя Коук и четирима наследници на „Уолмарт“ – а не предприемачи или звезди. Буш II премахна данък наследство, който републиканците наричаха „смъртен данък“, и намали пределната ставка на печалбата от капитал от 39,6% на 15%, в резултат на което доходите от капитал и досега се облагат значително по-ниско от доходите от труд, включително и при средните и по-ниски доходи. 

Ако тези тенденции продължат, още при сегашното активно поколение Америка ще се превърне от общество на (субективно преживяващи се) потенциални капиталисти или поне родители на капиталисти в общество на осъзнали участта си пролетарии (или peasants, както обичат да казват американските работници) с малобройна феодална аристокрация на врата си. 

Разбирам, че трябва да се разбият много предразсъдъци в главата на българския, особено десен читател. Израснал съм в късния социализъм, подвластен като всички връстници на магията на „карго култа“ към западния народен консумеризъм. До ден днешен вярвам, че само капитализмът може да създаде масово богатство и следователно – предпоставка за истинско равенство. Както и за истинска демокрация, с всички уговорки. 

Пиша всичко това, значи, не за читателите, които поначало си „знаят“, че капитализмът е „див и варварски“, и предпочитат – макар и да не ги признават винаги – съветския социализъм. А пиша за тия, които са вярвали и вярват като мене в добрата страна на капитализма, чиято вяра сега е сериозно разколебана. 

Разбирам също, че българският читател, независимо дали ляв или десен, сигурно вижда елемент на кокетство в критиката към неравенството в САЩ. Да, 

B сравнение с днешна България дори свръхкапиталистическите САЩ са идиличен остров на социална сигурност и справедливост. 

Хората на 65-ия си рожден ден получават безплатна медицинска помощ по държавната програма „Медикеър“. Получават държавни пенсии от Social Security, които заедно с другите добавки, дори да нямат никакви други осигуровки и спестявания, нито деца да им помагат, могат да живеят общо взето прилично, без страх от отчаяна мизерия. Получават дори безплатни гледачки по домовете си. Бедните и инвалидите имат безплатно здравеопазване по държавната програма „Медикейд“. С „Обамакеър“, която се превърна вече в скромен успех, милиони хора получиха за пръв път достъп до „Медикейд“ и други достъпни здравноосигурителни програми. 

Бедните се настаняват в практически безплатни държавни жилища с материални (ако не и социални) условия, по-добри от тези в панелните квартали на София. Децата в нужда получават безплатна храна в училище и по домовете си през ваканциите. Безработните получават помощ от около 50% от брутните си заплати преди уволнението си и при късмет – до две години след него. Специални съдилища (Tenants’ Courts) защитават наемателите от произволно изгонване от жилищата им. 

Всичко това е така, и то е наследство от големите времена на Ню Дийл-а и Великото общество от 60-те години. Но работата е там, че и то е поставено под реална заплаха. 

Следващата част на коментара е посветена на мерките, предлагани от Пикети и прогресивните американски икономисти за намаляване на неравенството, и на готовността на обществото да ги приеме – а те са изцяло в игралното поле на държавата и силно противоречат на толкова популярни догми на пазарния фундаментализъм, както и на предразсъдъците на публиката. 

Засега да отбележа само, че сред съавторите на Пикети и Саез по въпросите на неравенството има и докторантка по икономика от MIT с български звучащо име – Стефани Станчева (Stefanie Stantcheva). Тя специализира данъчна политика и е съавтор на интересно изследване на обществените нагласи на американците относно неравенството и доверието им в способността на държавата да съдейства за решаването му. 

 

Други текстове по темата:

http://glasove.com/komentari/32074-ne-samo-komunistite-i-umniqt-kapitalist-i-umniqt-demokrat-i-umniqt-papa-osyjdat-prekalenoto-ikonomichesko-neravenstvo-a-vie

http://glasove.com/komentari/32910-shto-e-reindustrializaciq-i-ima-li-tq-pochva-u-nas

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=3647712

 

Още от категорията

26 коментар/a

турбопрофесор на 16.04.2014 в 01:31
Да имаме американските проблеми. Проблемът в България е че неравенството е именно резултат на държавната политика. Държавата казва кой ще е олигарх и кой не, и служи като сифон грабейки от всички и наливайки в мелницата на единици. Гергов, Банев, Павлов, Василев, Ковачки и другите са все (бяха) на държавната трапеза. За всички високи сметки за ток, а за някои гарантирани печалби на фотоволтоици и комисионни за АЕЦ. И така във всички сектори. Трябва да вържеш кмета, че да ти е мирно селото
MM на 16.04.2014 в 04:25
Отново ли тоя дървенак с дългите си философии,който не казва само какво прави в загнилия капитализъм,а не се радва на благоденствието във великата Русия.Достоен автор за \"Галерия\"!
Quest на 16.04.2014 в 04:47
М да, не мога да разбера този типично български порок, хора да пишат по въпроси, които не са им специалност. Уважаеми Фичо, доколкото разбирам сте философ - пишете на философски теми. Това, че сте философ по образофание, не означава, че можете да философствате на всякакви теми. Като икономист по образование, който са занимава с данъчна политика от 15 години, ще ви посъветвам внимателно да премислите какво ще напишете в продължението, защото самото заглавие на статията ви предвещава крах. Кризата на съвременния капирализъм не може да се адресира с \"данъчна революция\". Няма данъчни решения на фундаментални икономически проблеми. И пишете по-кратко и смислено, най - добре е кака Нели да редактира изблиците ви на логорея. Текстовете ви трудно се четат, а безразборното цитиране, позоваване и нескопосно преразказване на чужди мнения не подсилват вашите тези, а само ги разводняват.
Незнайко на 16.04.2014 в 05:15
Mного полезна статия!!! Аз живея в западнала Европа, която найстина запада и го вижда и се чуди какво да стори? Тук вече има ясно изразени гласове, да се увеличи данъчната ставка на собствеността, т.е да се намали сериозно дохода от капитал и данъчното бреме на труда. Жалко, че това няма да стане с тези Евро избори, но такава тенденция и размисли има ...
stein на 16.04.2014 в 06:08
Името на Пикети се пише Piketty. Засега не става ясно, какъв е проблемът с неравенството. Да допуснем, че Нане за пет години е станал два пъти по-богат, а Вуте - четири пъти. Можем да кажем, че Нане е \"относително обеднял\" два пъти, сравнен с Вуте, но дали това е важното? Ще чакаме продължението.
ДЯСНОТО Е КРИПТОФАШИЗЪМ на 16.04.2014 в 06:38
Ако има демокрация, 50% ДСРЗ - трябва да има, добавена стойност работна заплата. Ако работници произведат обувки от материал и разходи по машини и всичко - за 5 лева, плюс печалбата на инвеститора отгоре още 5 лева, тогава върху всичко това да се начислява ДСРЗ 50% - тоест 5 лева, и обувките да отиват при търговците за 15 лева, но и при търговците да е същото, ако търговеца сложи 10 лева печалба и разход 5 лева, тогава за работниците му да има заплата 15 лева от чифт такива обувки. Така работниците в завода ще спечелят 5 лева от обувка, ако 100 работника произведат 1 милион обувки на година, за работник средно ще има 50 000 лева - годишна заплата. А за работника търговец ще има 300 лева на ден, ако продаде 20 чифта обувки. = (но печалбата на инвеститора може да е колкото си иска, печалбата и разходите се събират, и отгоре се слага 50% ДСРЗ).... .. ТОВА ТРЯБВА ДА Е ИСКАНЕТО НА ВСЯКА ЛЯВА ПАРТИЯ, И ПРОФСЪЮЗ!!! НО И ТОВА ЩЕ СТАНЕ! Няма развитие без 35% от БВП на зает да е минималната заплата, и без държавата да дава безлихвени кредити и субсидии – за изравняване на стопанските сектори с най-развитите в светът. НЯМА И НЯМА ДА ИМА.. ЗАКОНЪТ СЕ ПРИЛАГА ОТ АДМИНИСТРАЦИЯТА, ИЗРИТАНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ, Е ИЗРИТАНИ ЗАКОНИ. АДМИНИСТРАЦИЯТА НИ, СТРУВА ТОЛКОВА – КОЛКОТО Е РАЗЛИКАТА Й В ТЕКУЩИ ДОЛАРИ НА ГЛАВА СПРЯМО НЕМСКАТА ИЛИ ШВЕЙЦАРСКАТА. ИЛИ НЯКОИ СМЯТАТ ЧЕ МОЖЕ ДА ПРОИЗВЕДЕМ БЕНТЛИ НА ЦЕНАТА НА ВАРТБУРГ??? – ДЕСНИТЕ, ИЗЛИЗА – ЧЕ СИ ГО МИСЛЯТ!! Бизнесът произвежда повече отколкото потребителите могат да купят, защото богатите спестяват и не харчат за масови стоки - но богатите печелят от масови стоки, и за да продължат да печелят, банките дават спестяванията за потребление, само така капитализма все още не изгнива. Затова не се чудете на огромните дългове, и нуждата от ликвидност на банките за да дават кредити. Иначе капитализма ще е мъртъв. Спестяванията на богатите се самонадуват чрез потреблението от самите тях. http://bg.wikipedia.org//wiki/Мит_за_пещерата Законът на Сей за реализацията гласи - че производството създава търсенето, но Сей е вярвал че хората и особено бизнесмените няма да спестяват, а заключенията му са свързани с разменната стокова търговия. Десните основават икономическите си виждания върху законът на Сей, но той би работил ако изобщо би работил - но би работил само в натурална търговия и без спестявания. Да, французина е прав, само кйнсиянското ограничение на капитализма - повече добавена стойност за работниците, е било добре при пазарната икономика. Капитализма е зло, много зло. Но с въвеждането на монетаризма на Фридман, се смята че това зло е поправено. Тоест, те смятат да дават принадената стойност на работниците, да я връщат на пазара, като кредит. Ако схващате, какво казвам, вече няма да се чудите за историята в политиката и икономиката. Преди монетаризма на Фридман е имало нужда от злато, за да няма инфлация, но и за ликвидността на банковата система. Тая нужда от ликвидност в банковата система е направила всички войни и революции. И кризи. Та така, а сега накъде, с тези дългове, и понижено потребление след кредитният бум? Ако през 1913 година металното покритие на левовите банкноти е над 40%, през 1920 година то спада до 1,56%. По това време германската марка и австрийската крона са в още по-тежко положение с покритие съответно 1,43% и 0,38%. В края на войната вземанията на БНБ в Германия възлизат на 1 милиард марки, но поради специфичните условия на военните аванси тя не може да разполага свободно с тях и те на практика са блокирани в германски банки и са ликвидирани от хиперинфлацията в Германия в началото на 20-те години. За периода на войните стойността на българския лев намалява около 14 пъти до 1919та. С минималните златни резерви на БНБ и обезценката на нейните вземания в чужбина, единственото покритие на лева остават вземания от българската държава, които на практика са неликвидни. През първите години след войната левът е силно нестабилен, като стойността му се променя значително, в зависимост от общата конюнктура и фискалната политика. Още 1200% инфлация има от 1935та до 1944та. После в началото на 50те се прави деноминация, но не голяма, и друга през началото на 1960те, не че комунистите са правили инфлация, тя е била от преди 1944та. Това е истината. А златото връзва ръцете на банкерити и води до дефлация и липса на ликвидност дори при 100% златно покритие, депозитите са обезпечени с кредитити. Ако една торба със злато я внесеш в банката, банката я дава на кредит, после същата торба със злато се връща в банката като депозит, и така когато настане недоверие в банковата система, двама ще искат тази торба със злато, но може и сто човека да са, или поне пет – както е сега в България – банките имат 20% ликвидност. И тогава какво правим?? Не обезпечените пари дават решение на този проблем, но и на проблема с гниенето на капитализма – поне докато дълговете станат космически. Първата световна, свалянето на царя на Русия, и османската империя, китайска революция 1911та, са поради липса на златно покритие в САЩ и британската империя. Тази инфлация в Европа тогава, е точно заради това. САЩ и Британия източват златото на цял свят. Американските банки точно поради липса на златно покритие правят федералния резерв. След кризата на борсите през 1907ма, Морган е помолен за помощ да даде злато, Руския цар също помага, но златото не е достатъчно. Дори след източеното злато от Русия, Европа, Османската империя, и от света, след нова криза на ликвидност – 1929та, настъпва пак липса на златно покритие. И преди да се намеси Рузвелт, хората от тамани хол и американските банки с федералният резерв, подготвят Хитлер… След войната, дори преди да приключи, светът е на колене, и доларът става злато и резерв за страните с капитализъм. На тези без капитализъм, те и без това са на командна финансова система. Капитализмът е намален чрез кейнсиянска икономика, щото той може да умре когато се спестява – депозитите имат нужда от златна ликвидносст – тоесст нараства нуждата от злато. Но банките страдат от това положение, но Милтън Фридман им помага чрез своят монетаризъм. Така америка вече може да създава пари чрез дълг, фиат пари, дългът е покритието. И останалият свят пък няма избор. Но при такава система на команден долар и валути, вече няма да е нужно да има страни с командна икономика, и се решава соца да се закрие. Команден? долар, реЙтинги, форекс, борси, марката и йената бяха на везните като конкурент, после беше нужна валута от страна с размери и икономика на САЩ, като изравнител на везната, това е еврото. Едното крепи другото. Джордж Буш, облекчава данъците като типичен десен, и бюджетът на САЩ е празен през август, след атентатите ФЕД – банковият резерв на САЩ който печати ликвидност за банките и срещу облигации на правителството обявява че ще изпълни всички искания и прави лихва 1%. Доказано е, че самолетът на кадрите е видео ефект, и никой не го е видял. Когато си отива Буш, отново затяга коланите и прави десни данъци, и това е причинило ниска ликвидност, в банките, и те увеличават лихвите, така кредитният бум е сломен, и растежът е спрян. Кенеди е убит заради това, че въвежда сребро, за да спаси светът и доларът, заради дефицита на злато. Златото не е достигало, ето защо е въвел сребро. Само това е истината. Създаването на ФЕД, става заради недостиг на злато. Банкова ликвидност и липса на ликвидност, е когато една торба със злато я внасяш в банката, банката я дава като кредит, примерно за къща, този който взима парите за къщата, той дава отново същата торба на банката, и вече има двама клиенти за тези депозирани пари, но може и да са сто, или поне 5 клиента, както е ликвидността в България – 20%, и при криза и недоверие в Банковата система те ще си искат златото.. ПОРАДИ ТАЗИ ПРИЧИНА, СТАВАТ ВОЙНИТЕ И РЕВОЛЮЦИИТЕ, СМЪРТТА НА ЦАРСКОТО РУСКО СЕМЕЙСТВО Е ДОБРА ЗА ФЕД. А СЛЕД ТОВА НАПЪЛНО ПРЕМАХВАТ ЗЛАТНОТО ПОКРИТИЕ – КАТО ТО НЕ Е СТИГАЛО ЗА ВСИЧКИ ДЪРЖАВИ, И БРЕТЪНУУДС ДОГОВОРА Е БИЛ ДОГОВОР НА ФЕД КЪМ ВСИЧКИ СТРАНИ ОТ ДОГОВОРА, А ИТЕЗИ С ВАЛУТЕН БОРД КЪМ ДОЛАРА. ПЕЧАТАНЕТО НА ДОЛАРИ УЛЕСНЯВА БАНКОВАТА ЛИКВИДНОСТ; Кой не знае че Марксовият край на капитализма е отложен с марксизъм на кредит???????????? И ТАКА, непридържането към златният стандарт по Рикардо, или стокови пари, прави възможно неограниченото даване на кредити, което е въздух за гнилия капитализъм. Така плодовете на капитализма не изгниват а се купуват на кредит. Кредитните и дебитните карти, помагат на банките за повече кредити при запазване на ликвидността.. Няма нищо случайно. Кредитните карти ще са история, казва ХамПарЦумЯм.. Разбира се. Ще е с чип до челният лоб - за бедняците, и чип на ръката - за елитните граждани. Така ще може да се купува и продава, единствено. И без това ликвидността на банките е все недостигаща, и е неизбежно замяната банкнотите изобщо. Всеки ще взима кредит по всяко време, ако не го върнеш - няма да можеш да продаваш и купуваш. Всички развити цивилизации във Вселената са минали през тази крайна фаза на капитализма. Емисионната банка и гъвкавостта на управлението (Историческо изследване върху монетарната политика на БНБ и паричното обръщение в периода 1912–1928) представено от Гергана Танева, за програмата гост-изследователи в БНБ Докторантка по икономическа история в Университета « Michel de Montaigne, Bordeaux III », Франция Кризата се задълбочава и, макар и тривиално, световното преразпределение на злато се променя. България започва войната с приблизително 55 млн. зл. франка, като през 1918 г. те са вече 64 млн. франка, поради закупуване на златни монети от страна на БНБ .114 Златните резерви на българската Емисионна банка са най-малки през 1920 година - те намаляват с 27 млн. златни франка, (което представлява половината от златните запаси на БНБ), поради изплащането на огромните количества американско брашно по нареждане на СГОП. Народната банка не успява да си набави нужното количество долари и залогът е българското злато. Стоянов пише получи (се) телеграма от София със съобщение, че няма възможност да платим американското брашно в чужди девизи, и американците ще вземат златото, като ни казват, че след това, ако искаме, можем пак да си купим злато от Америка. Покойният Тодоров веднага отговори телеграфически да се направи всичко възможно да се откупи златото с чужди девизи. Обаче от София отговорът беше, че телеграмата е късно получена и че американските параходи са вече отпътували заедно с българското злато за Америка.115 Така, в резултат на военновременната оскъдица и недостиг на храна, правителството взима решение, което,от една страна, увеличава зърнения запас на страната, но, от друга, става една от причините за голямото обезценяване на лева. След този износ на златни запаси, наличността на БНБ намалява от 64 млн лева до 37 млн. България е натоварена по чл. 121 от Ньойския договор с репарационен дълг от 2 250 млрд. златни франка, за 37 г. с 5% лихва. Началото на плащане е определено за 01 януари 1920 г. България се превръща в център на две основни влияния - френски и английски, - предопределили и основните икономически процеси в страната. Защото основната цел е финансова свобода, но не и с цената на всичко. Така в националната ни стопанска история започва един период, който за обедняла и изтощена България, е период на финансова война. Решаващата дума в нея принадлежи на Междусъюзническата комисия. При над 2 милиарда златни франка, резерва е бил 37 милиона. до 1957 година българия изплаща тези суми към тях се прибавени и 300 млн. от втората световна.
За Quest на 16.04.2014 в 14:33
Чичо Фичо е философ и историк (СУ Климент Охридски и дисертация в БАН) и икономист (САЩ, MBA - Master of Business Administration). А вие?
Сорос на 16.04.2014 в 17:00
Проблемът далеч не е само в неравенството, може би така е било през 1929-та, елитът вече е силно консолидиран и интернационален, контролира повечето от световната индустрия, чрез интернационалното банкиране, има пълен политически контрол, и мисля че се опитва да убие физически народите в Европа и Северна Америка. Упадъкът на тези общества е предумишлен, защтото ако икономическият упадък може да се припише на алчността на богатите, то културния и духовен упадък на владените от САЩ страни е силно насърчаван с пари, програми и политики, от САЩ-ки НПО, а заливането на западните общества с цветнокожи от Африка и Азия си е опит за заличавне на европеидната раса через смесването й с други раси. Колкото и Фичо да разправя че капитализма бил стожер на демокрацията, сега в Америка няма повече демокрация от Русия при Путин.
ММ на 16.04.2014 в 17:59
За \"За Quest\" :Чичо ти Фичо е философ и историк получил образованието си в крайно политизираните ВУЗ по време на комунистическия режим,а и досега.И по написаното в творбата му по-горе си личи че е бил прилежен.Не е изключено да е бил студент на проф.Александър Лилов.Ако не е,вероятно на някой друг като него.Отдавна не се гордея с висшето си образование получено в България.
ДЯСНОТО Е КРИПТОФАШИЗЪМ на 16.04.2014 в 22:44
Това което човек си мисли, трябва да бъде проверено дали е истина. Алан Грийнспан е мислил разни неща но едва преди 6 години е разбрал че те не са истина. А Каролев и почитателите на Айн Ранд, си оставт с мисленето на Алън от преди да поумнее. Това е като някой ортодоксален болшевик, който още си мисли за централизирана икономика. Кога хората са имали масово добър стандарт, не през свободният капитализъм, повече при сталинизма, а най-много при пазарната икономика със снижен капитализъм и силни синдикати - в западният свят през 1950те до 1970те.
българин от Б на 16.04.2014 в 22:52
Няма нищо лошо Вуте да печели повече от Нане(или обратно), това е по-добре от уравниловката.Лошото е, когато разликата стане много голяма, защото тогава Нане обеднява и то не само относително, но и абсолютно. Или по-просто казано, голямото неравенство създава бедност.Създава икономика, в която шансът на бедните родители да имат преуспяло дете е само 10%, а шансът на много богатите родители да имат много преуспяло дете е 67%, което на практика означава, че има потомствена олигархия, и че американската мечта изчезва. В икономика с голямо неравенство в доходите рецесиите са много по-бурни и неконтролируеми, а периодите на възстановяване след рецесия за все по-кратки и не се достига до пълно възстановяване, а следващата рецесия вече идва пак...И не на последно място, голямото неравенство създава елит, който не е национално отговорен(ще бъдете изумени от броя на милионери в конгреса и сената на щатите, следователно в такъв състав трудно ще се приеме закон, който да намали привилегиите на най-богатите).
българин от Б на 16.04.2014 в 23:16
Няма нищо лошо Вуте да печели повече от Нане(или обратно), това е по-добре от уравниловката.Лошото е, когато разликата стане много голяма, защото тогава Нане обеднява и то не само относително, но и абсолютно. Или по-просто казано, голямото неравенство създава бедност.Създава икономика, в която шансът на бедните родители да имат преуспяло дете е само 10%, а шансът на много богатите родители да имат много преуспяло дете е 67%, което на практика означава, че има потомствена олигархия, и че американската мечта изчезва. В икономика с голямо неравенство в доходите рецесиите са много по-бурни и неконтролируеми, а периодите на възстановяване след рецесия за все по-кратки и не се достига до пълно възстановяване, а следващата рецесия вече идва пак...И не на последно място, голямото неравенство създава елит, който не е национално отговорен(ще бъдете изумени от броя на милионери в конгреса и сената на щатите, следователно в такъв състав трудно ще се приеме закон, който да намали привилегиите на най-богатите).
Quest на 17.04.2014 в 01:06
Ph.D. Economics, MS Business Economics, MS International Business, Senior Director Transfer Pricing, Tax and Economic Analyses - top 20 global multinational corporation.
Фичка, а няма ли в това на 17.04.2014 в 05:02
антисемитизъм?
проф. Боян Дуранкев на 17.04.2014 в 20:16
Чудесен анализ, ще го препоръчваме! Не че Стиглиц, Кругман и Пикети са отрили нов космически закон. Върнете се към Маркс и ще откриете теорията за \"относителното обедняване на работническата класа\". Но корпоратокрацията е ново явление, което означава че силните на пазара са силни и в \"демократичните\" процеси.
ясминка на 17.04.2014 в 20:49
Фичо,готов си за осъзнаването на един прост факт-демокрацията е несъвместима с капитализма.В която ида е форма, на което и да е от двете.Откритието,че финансовият капитал лесно се превръща в политически,е древно като парите.Как ще се съчетае постулата \"един човек-един глас\" с горното откритие, е загатка, не само за философията.Поздравления за откритостта и нивото.Коментарите под статиите ти,онагледяват много добре посоката на обществото ни-тоест темата на самите статии.Със здраве.
До Quest на 17.04.2014 в 23:14
Забележително образование. Грехота е да го използвате за злобни забележки и явно завиждане на автора. Защо не пишете и вие? Или писането и мисленето не е толкова лесно като анонимното плюене?
Quest на 18.04.2014 в 00:02
Пиша и аз, включително и в тази медия, но с мярка и само когато наистина имам какво да кажа. Ако смятате, че злобея от завист по адрес на Чичо Фичо, ще престана да пиша под неговите статии. Винаги съм се старал да бъда обективен.
До Quest на 18.04.2014 в 03:31
Да, точно това мисля.
Васик на 20.04.2014 в 23:16
Поредният публичен линч, организиран от Дорис в кавички - този път жертвата е Валди Тотев. Виж интервюто с Валди Тотев в съботния вестник Сега. Вината му - не е ясна, но трябва да бъде публично охулен.
Snowman на 26.04.2014 в 07:34
ММ: \"Отдавна не се гордея с висшето си образование получено в България.\" Че кой се гордее с твоето \"образование\", сладък? И що така реши да му викаш \"висше\"? :)))
Starija hush на 28.04.2014 в 10:17
Ne plampai gluposti.Kenedi bil ubit za srebro.Prezidenta Lindan Jonson go gledah po televizijata tri dena predi da umre kaza.Kenedi be6e ubit zaradi raketite v Kuba za6toto e postavil amerikanskia narod v mnogo riskovano polozenie.okolo 85 miliona amerikanci sa 6teli da umrat za edna sedmica ako e stanalo atomna voina.Gledah po kasno intrvu s ruskia general koito e bil v Kuba togava.Kaza 4e e imal 40,000 voinika I 134 raketi s atomni glavi.No nikoga ne bi gi izpolzval da za6titi armijata si vapreki 4e togava zakona mu e pozvoljaval da izpolzva vsekakav rod orazie.Predpo4ital da umre s negovata armia no ne I da umre celia mu narod prd Us televizia.Tova 4e bogatite stavali po bogati zaradi vdiganeto cenata na akcite nikoi ne spira I bednite da kupuvat takiva akci stiga da ne se strahuvat 4e moze da izgubat vsi4ko ako cenite padnat.Iska6 da stane6 kapitalist kupuvai akci na razli4ni kompani I otvarai nekakv biznes.Ne sa neobhodimi golemi formalnosti kato v Bg.
Груьо от връо на 01.05.2014 в 20:04
\"Голямата риба изяжда малката риба\" > \"Storia di un burattino\". Карло Колоди го е написал 16 години след като К. Маркс издава \"Капиталът\". Това е смисълът на съществуванието на капитала! Така е било винаги и преди да се чуе нещо за него! И сега е същото! Не е било необходимо отново да се брои, колко ангели може да се съберат на върха на една игла, както са го правили Пикет и Саез! Който по рождение има с какво да осъзнае този природен закон, не се нуждае от обяснение, а който няма - никакво обяснение не може да стигне до безтленният му разум в тленният му мозък! Другото е християнството на Христос без църквата.
elizabeth на 05.05.2014 в 17:33
Да не би да търсите за бизнес кредит, личен заем, начало заем, кола заем, студентски заеми, дълг консолидация заем, необезпечени кредити, рисков капитал и т.н. .. Или са ви отказали заем от банка или финансова институция за една или повече reasons.You в точното място за вашия кредит решения! Аз съм частен кредитор, давам заеми до фирми и физически лица на по-ниска и достъпна лихвен процент от 2%. Лихвен. Моля, свържете се с нас чрез имейл [email protected] [email protected] благодаря, Г-жа Елизабет Тейлър
PonchikDap на 19.09.2015 в 02:01
Привет! анализ графиков бинарных опционов бинарные опционы отзывы форум 2015 опционы форекс онлайн сигнаналы бинарные опционы http://i-03.ru/iq-option-demo-schet.php http://msucareerfest.ru/obmanut-brokera-binarnyh-opcionov.php http://smlauto.ru/binarnye-opciony-video-uroki.php
AntonyDap на 10.10.2015 в 06:57
Здрасте! самый честный брокер бинарных опционов бинарные опционы стратегия скальпинга индикатор cciarrow для бинарных опционов http://solopackaging.ru/vitaliy-martynov-binarnye-opciony-otzyvy.php http://wp-ru.ru/grafiki-dlya-binarnyh-opcionov.php бинарные опционы с минимальным счетом http://sablinov.ru/wforex-binarnye-opciony.html

Напиши коментар