Декадата Путин и руската дилема

<p>За всички обаче е ясно, че в дуета Путин остава музициращият инструмент, а Медведев &ndash; акомпаниращият. Очаква се през август 2011-а, последната предизборна година, на традиционната им лятна среща в Сочи "двамата лидери на корпорацията Русия" (по думите на социолога Александър Ослон) да си поделят партитурите.</p> <p><strong>Краят на потьомкинската идилия</strong></p> <p>Изминалата година бе не просто хронологичен финал на декадата "Путин". 2010 г. прояви функционалното изчерпване на днешната властова схема в Русия. Летните пожари погълнаха 1,25 милиона хектара и изядоха цял процент от прогнозния икономически растеж. Неизвестни пребиха журналиста Олег Кашин, изобличител на корупцията. На 11 ноември 5000 футболни запалянковци и националисти вилняха на Манежния площад под стените на Кремъл, а сетне тероризираха случайни кавказци из метрото. Поводът: убит от дагестанци руски фен на московския "Спартак". Същия месец Русия бе потресена от клането в кубанското село Кушчевская: 12 убити, от които 3 деца и едно новородено, в опожарена от бандитите къща. Следователите изловиха местна банда, тормозеща от години населението под протекцията на неколцина регионални политици. Декември донесе задграничен ропот срещу новата присъда над олигарха Ходорковски и тревожни вести за изтичане на 21 милиарда долара зад граница. Бизнесът отдавна пъшка от административния рекет, а смяната на емблематичния московски кмет Лужков, покровител на столичните капитали, подплаши приближените му бизнесмени.</p> <p>Есента произведе и една сензация: ветеранът на руската тв журналистика Леонид Парфьонов употреби трибуната на годишните журналистически награди, за да упрекне гилдията, че не отразява живота, а бълва пиар. Не поднася "новости, а старости". Че репортерите са се превърнали в чиновници. Дързостта на Парфьонов е симптоматична за копнежа на медийната гилдия да възвърне професионалното си достойнство след години равнис по Кремъл.</p> <p><strong>Декадата "Путин"</strong></p> <p>Владимир Путин де факто влезе в Кремъл навръх милениума, на първи януари 2000 г. За да използваме речника на американските дипломати в Москва, той до ден днешен си остава алфа кучето на политическата сцена, макар и в ролята на премиер. В рамките на драматичното десетилетие Путин успя в няколко херкулесовски начинания. Спря домино ефекта от разпада на СССР, който грозеше и Русия. Употреби петролната манна за социалната реанимация на осиромашалото руско общество. Въведе грамотно управление на хазната. Енергийната стратегия (инфраструктура плюс ефективно плащане) се превърна в гръбнак на цялостната икономическа политика. Възвърна международния престиж на Москва със смес от енергийна дипломация, лична сръчност и решителен военен отговор на грузинското предизвикателство през 2008 г. Най-сетне Путин възстанови управляемостта на пияния кораб Русия след епохата "Елцин". Уви, с помощта на лично предан кръг бюрократи, повечето с пагони. А тъкмо в това е проблемът.</p> <p>През декадата "Путин" страната не се управляваше от институциите, а от неформалните мрежи на специалните служби и могъщите прокремълски медии. Останкинската ТВ кула по формата си напомня гигантски жезъл, чийто притежател владее настроенията и съдбите на своите сънародници. През 1999 г. Борис Березовски, тогавашният собственик на ОРТ, го използва, за да създаде суперменския облик на Путин. Година по-късно президентът го употреби, за да остракира олигарсите воглаве с Березовски, с което спечели уважението на сънародниците си, уморени от хаоса на 90-те. Днес ОРТ хипнотизира многомилионната си аудитория с безкритичност, дизайнерско лустро, загладена реч и патриотично кино.</p> <p><strong>2010-а пропука тази потьомкинска идилия</strong></p> <p>Руската "суверенна демокрация", разбирай пирамидална автокрация, вече дава явни признаци на ерозия. Путинската властова схема беше спасителна и безалтернативна при овладяването на разпада, но днес се изражда в множество регионални, кланови и отраслови пирамиди, които задушават икономическата инициатива и хрантутят бюрокрацията. Корупцията метастазира, институциите склерозират. Всички трагедии и провали от 2010-а са издънки на несъществуващата демокрация.</p> <p><strong>Алтернативата "Медведев"</strong></p> <p>През ноември двама руснаци, Андрей Хейм и Константин Новоселов, получиха Нобела по физика за 2010-а. С уточнението, че и двамата от години са с британски паспорти и работят на Острова. Това са горчивите плодове на така наречените либерални реформи от 90-те, които в Русия будят спомена за катастрофа: икономическа, демографска, морална, сиреч национална. След травмите от шока и хипнозата от последвалата стабилизация днес страната дава признаци на застой. Затова и лайтмотивът в политическите послания на президента е "модернизация". Президентът лично откара ексгубернатора Шварценегер на ретро "Чайка" в своята рожба, иновационния център Сколково, модерен научен клъстър по калифорнийски образец. Пак той намери сили да отстрани московския кмет Лужков, който погази волята на съгражданите си и прокара шосе през гората в Химки. Тази дързост стана първата проява на Медведев като алтернатива на неговия ментор.</p> <p>За разлика от фронталните опозиционери президентът единствен разполага с институционална легитимност, медийна видимост и политическа зрелост, която го поставя в позиция да претендира за плавна ревизия на руската политическа система.</p> <p><strong>Зрелостен изпит по демокрация</strong></p> <p>Днес Русия се намира отново пред задачата от 1991-ва: да изгради функционираща демокрация, макар и с местна специфика. Ако гражданската енергия не бъде канализирана, а бюрокрацията не заживее под обществен надзор, нагнетените проблеми ще избухнат във вид на етнически бунтове, а регионите неизбежно ще се феодализират. Страната рискува нова епоха на застой, ако не бъде вкарана в легални рамки предприемаческата енергия, която днес е на произвола на бюрократичния рекет.</p> <p>"Кой ще модернизира страната? Прокурорите? Милиционерите? Чекистите? Пробвахме - не стана. Произведохме водородни бомби и ракети, но така и не успяхме да направим добър телевизор или евтин, конкурентен автомобил." Това рече Ходорковски в пледоарията си. Греховният олигарх е прав с уточнението, че тъкмо разгулът на нему подобните кара средния руснак да сънува кошмари при спомена за 90-те. Русия предстои да се яви на поправителен зрелостен изпит. През 1991-ва демокрацията се оказа пагубна свръхамбиция, днес тя изглежда като спасителна необходимост.</p> <p><em>Коментарът е публикуван във <span style="text-decoration: underline;"><a href="../../www.segabg.com" title="/www.segabg.com">в. "Сега"</a>.</span></em></p>