Извинително е за водачите да грешат, но съзнателно да се пакости е престъпно и не се прощава

Извинително е за водачите да грешат, но съзнателно да се пакости е престъпно и не се прощава
Отново избираме парламент. Днес ви предлагаме размисли за "народното водачество" от 1936-а и галерия на Народното събрание през годините.

 

В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни.

 

 

Сградата на Народното събрание и площадът преди поставянето на “жълтите павета”, началото на ХХ век

 

 

Народните водачи

 

Истинският народен водач е личност духовно и умствено издигната над общия уровен. Той е народен водител - идеал за постижение и пример за подражание. Каквито са народните водачи, такъв е народът - водачите водят, народът ги следва. Ако народните водачи изостанат назад от времето, закъснява, изостава назад и народът.

Водачи, които се оставят да ги води тълпата, които заживяват с предразсъдъците, пороците и слабостите на тълпата, не са истински народни водачи, а са демагози или случайно изтласкани на обществената повърхност от вълните на живота кариеристи...

 

 

Н.В. Княз Фердинанд чете Тронното си слово в залата на Народното събрание при откриване на нова сесия на VIII ОНС, 15 октомври 1894 г.

 

 

 

Откриването на IX ОНС, 1 декември 1896 г. На преден план в средата е Н.В. Княз Фердинанд, вляво до него министър-председателят Константин Стоилов

 

Истинският народен водач не живее себичен живот, защото принадлежи на народа, копнее с народните въжделения и страда с народните болки. Той с фанатична воля за постоянство, с личен пример за себежертва служи безкористно и безпристрастно народу, като го възпитава и повежда към възход.

 

Истинският народен водач, служейки народу, е самоотвержен - не се прикрива зад него и при най-голяма угроза, защото е негов водач и като такъв трябва за пример и назидание да стои винаги напред. Той е чист пред съвестта си и поради това не се е срамил от делата си, не бяга от отговорност - готов е винаги да да страда за народа и за народните идеали...

 

 

Депутати по време на парламентарна сесия, края на XIX в.

 

 

 

Оцветена фотография на пленарната зала на Народното събрание, началото на ХХ век

 

Народното водачество не може да се монополизира - то не е привилегия, а е призвание и поради това, е достояние за всеки, който , чувствувайки в себе си дар да служи народу, копнее да изпълни своя свещен дълг. Едни от народните водачи успяват още през живота си да поведат народа, а други, като отца Паисия, едва късно подир смъртта си...

 

 

Залата на Народното събрание, 1909 г.

 

Успехът издига народния водач пред очите на тълпата, делото - пред тия на историята, а идеалът - в сърцата на честните и въздигнати характери. Колкото идеалът на народния водач е по-възвишен, по-смел и по-гениален, толкова по-големи са себежертвите пред него и толкова по-бавен е успехът: нужно е време за продължителна и мъчителна подготовка, за да се издигне народът до положението да почувствува своя водач и да го последва.

 

В дните, които преживява България, дни на тежки изпитания и на важни международни събития, българските политици и общественици, които претендират да ръководят народните съдбини, трябва, ако са истински народни водачи, първи да дадат пример за себежертва.

 

 

Тържествено откриване на Народното събрание, първото десетилетие на ХХ в.

 

 

Н.В. Цар Борис и свитата му (Павел Груев, Георги Ханджиев, Константин Панов) на излизане след откриването на редовна сесия на ХХI обикновено народно събрание, София 1925 г.

 

Нужни са, за да изплува България на спасителен бряг, свръх усилия и свръх жертви от целия народ. Но, ако народните водачи не проявят високо съзнание на граждански, обществен и национален дълг за опомняне, за единство и за безкористно служене на Родината, ако първи те не се преклонят пред необходимостта за себежертви - не може, напразно е да се искат от народа такива жертви.

 

Народът гледа своите водачи и ги следва - каквото те вършат, прави го и той: както добрият, така и лошият техен пример имат върху народа еднакво подражателно въздействие.

 

 

Панорамна фотография към площад “Народно събрание”, началото на 30-те години на ХХ век

 

Истинските народни водачи - Левски, Ботьов, Хаджи Димитър, Караджата, загинаха на Балкана и на бесилото, без да се запитват кой ще управлява освободена България, кой ще състави правителство и как ще се разпределят министерствата. Те бяха истински народни водачи и поради това народът и до днес ги боготвори.

 

Те дадоха възвишен пример как трябва да се борим, да мрем за Родината, и техният пример бе последван от стотици хиляди знайни и незнайни герои през въстанията и през освободителните войни!

 

 

Площад “Народно събрание“, 30-те години на ХХ в.

 

 

 

Строежът на северното разширение на сградата на Народното събрание, вляво - строежът на Ректората, вдясно - разширение на сградата на БАН, ок. 1930-1933 г.

 

Дошло е крайно време ония, които претендират да бъдат народни водачи, да дадат доказателство, че са такива. Те трябва чистосърдечно и доблестно да признаят, че недавнашното минало няма с какво особено да ни зарадва, за да се върнем отново към него. Извинително е и за водачите да грешат, но съзнателно да се пакости е престъпно и не се прощава.

 

Истинският народен водач не може да бъде кариерист, егоист и подлец - неговото назначение, преди всичко, е да бъде мъченик, за да изкупи чрез себежертва благото народно. Той изтъква своята личност на преден план само когато е наложително - когато трябва да се прояви героизъм и да се поеме отговорност, но никога когато е въпрос да се разпределят блага - това е унизително, недостойно за него!

 

Крум Митаков,
в. "Отечество", май 1936 г.

 

 

Площадът и Народното събрание, първата половина на 30-те години на ХХ в.

 

 

Тронното слово на Н.В. Цар Борис III пред ХХIII ОНС, 20 август 1931 г.

 

 

 

Парламентът след разширението на сградата, след 1935 г.

 

 

 

22 май 1938 г., oткриване на сесия на ХХІV Обикновено народно събрание с председател Стойчо Мошанов (прав на горния ред), до него - Димитър Пешев (подпредседател). На долния ред са министрите: ген.-лейтенант Теодоси Даскалов (внук на Бачо Киро, разстрелян на 02.02.1945 г.) - министър на войната, министърът на финансите Кирил Гунев, д-р Николай Николаев - министър на Вътрешните работи и народното здраве (посланик в Швеция в 1944 г., невъзвращенец), премиерът Георги Кьосеиванов (посланик в Берн 1940-1944 г., отказал да се завърне при “народната ОФ-власт”) и проф. Георги Манев, министър на просвещението

 

 

 

"В единението е силата" - девизът на сградата на Народното събрание в периода 1937-1946 г.

 

 

 

На извънредно заседание на Народното събрание регентите професор Богдан Филов, княз Кирил и генерал-лейтенант Никола Михов полагат клетва след смъртта на Н.В. Борис III, 11 септември 1943г.

 

 

 

Доброволци от “Въздушна защита” разчистват отломки от разрушената сграда на Народното събрание след англо-американските бомбардировки над София, 9 януари 1944 г.

 

 

 

Заседание на VI Велико Народно събрание - вдясно парламентарните групи на опозицията - БЗНС “Александър Стамболийски” и Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП), на първия ред вдясно лидерът на БЗНС Никола Петков, до него Коста Лулчев, лидер на БРСДП, четвърти ред Ангел Държански (бивш министър на железниците, пощите и телеграфите) от БЗНС, зад него Атанас Лерински, депутат от БЗНС, София, около 1946 г.

 

 

 

Поклонение пред Георги Димитров в Народното събрание и строежът на новите крила на Софийския университет, юли 1949 г.

 

 

 

Площад “Народно събрание”, 1968 г.

 

 

 

Сесия на Народното събрание, 60-те години на ХХ век

 

 

 

Площадът пред Парламента, 80-те години на ХХ век

 

 

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова

 

 

 

Източник: impressio.dir.bg/izgubenata-balgariya

 

 

 

 

 

Коментари

  • Тарильома

    27 Юли 2021 22:26ч.

    Малко трудно ми е да приема, че фашистът Митаков трябва да ни впечатлява с "размислите" си. Имаме си "Водач" с главна буква, който сам себе си определя в пълно съответствие с тях.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Dcowwv

    02 Май 2022 21:37ч.

    sildenafil canada - <a href="https://bestusasild.com/">purchase viagra pill</a> buy viagra 100mg online cheap

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Owevle

    02 Юни 2022 19:25ч.

    lasix usa - <a href="https://furosemideg.com/">furosemide 100mg canada</a> stromectol canada

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Zlwqst

    04 Юни 2022 11:36ч.

    order plaquenil online - <a href="https://plaquepll.com/">buy plaquenil 200mg for sale</a> brand baricitinib 4mg

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Vcoddp

    21 Юни 2022 15:57ч.

    order modafinil 200mg pills - <a href="https://rbudesonide.com/">order budesonide sale</a> rhinocort pills

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Oagfqh

    25 Юни 2022 1:01ч.

    order flexeril generic - <a href="https://rcolchicine.com/">colchicine 0.5mg pills</a> cheap inderal 20mg

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Lamcng

    11 Юли 2022 10:57ч.

    otc ed pills that work - <a href="https://sildenfr.com/">viagra 100mg generique</a> viagra 50mg generika rezeptfrei kaufen

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Uwucup

    16 Юли 2022 13:15ч.

    buy plaquenil 200mg pills - <a href="https://hydroxyne.com/">plaquenil for sale online</a> order cenforce pills

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Tgrsia

    06 Авг 2022 18:35ч.

    diflucan cost <a href="https://ampicillinsx.com/">order ampicillin</a> sildenafil 150mg usa

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ета какво казва най-известния български историк проф. николай Генчев, по повод на тези, които "написаха" най-големите лъжи за нашата история

    04 Авг 2021 15:58ч.

    „…. Историците, завършили в Москва или с прикрити комунистически убеждения винаги са защитавали писаната в Москва фалшифицирана българска история, пълна с митове и легенди - за „дядо Иван“ за „двойните освободители“, за „братската безкористна помощ“, за „Русия - освободителка от турското и фашисткото робство“ и пр. Те целят точно това – да ни изкарат роби и да възпитават роби по душа. А робът по душа и Господ не може да го освободи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • pun

    12 Авг 2021 9:32ч.

    наистина не е избран подходящ автор. нищо оригинално няма в написания от него текст, по важно е, че той е написан от създателя на Съюза на българските фашисти. неговият брат пък е известен с това, че въвежда текст в наказателния закон, предвиждащ смъртни присъди и за непълнолетни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи