Преди 122 години, на 18 януари (30 януари нов стил) 1894 г., след повече от 500 години се ражда български престолонаследник - Н.В. княз Борис. За неговата личност, живот и политика е писано много. Затова тук няма да преповтаряме всеизвестни факти, а ще ви разкажем за първия ден от живота на бъдещия цар, описан от тогавашната преса.
101 топовни салюта възвестяват раждането на престолонаследника княз Борис Търновски

 

Цар Борис III на 26 години

 

 

„Тая заран в 7 часа и 26 минути Княгинята роди мъжко в най-съвършено здраве и за августейшата майка и за августейшия син.

Князът, Стамболов, народът са в неописуема радост. Веднага г-н Стамболов протелеграфира радостното известие по цяла България. Гдето има гарнизони, 101 топовни гърмежа ще възвестят радостното събитие. По всичките черкви в 11,30 ч. ще се отслужат благодарствени молебени за лекото и честито разрешение на Княгинята и за здраве и дългоденствие на Наследника и на августейшите му родители.”

 

 

 

Сътрудник на вестник „Балканска зора” предава как е научил за щастливото събитие:

„Как се раздаде мигновенно по цяла София радостната вест не знам, но знам, че тая заран в 8 часа точно, кога станах от леглото си и погледнах от прозореца вън, цялата улица беше окичена със знамена и забележително движение имаше на пътя. Народ се стичаше към Двореца. В същото време загърмяха топове. От гърмежа на топовете се сетих, че Княгинята е добила благополучно. Но какво е добила - мъжко или женско? Ето един въпрос, който девет цели месеца мъчи и Княза, и народа, и който числото на топовните гърмежи скоро ще реши.

 

Седнах безпокойно да броя гърмежите. Ох, колко дълги ми се виждаха разстоянията между първите 21 гърмежа! Чух 22-ия гърмеж най-после, но усъмних се. Допуснах, че може криво да съм изброил. Почаках малко. 23! 24!... Съмнение не оставаше вече, убедих се, че имаме Наследник!”

 

 

 

 

Вестник „Свобода” описва последващите събития:
„Най-щастливо е днес столичното население, защото първите лъчи, които озариха лицето на високия Наследник, са лъчите на софийското слънце. Поздравено от топовните гърмежи с радостната вест, столичното население от рано тази заран остави ежедневната си работа, забрави всяка грижа и запразнува. За по-малко от един час затвориха се всички магазини и градът се окичи с флагове. Започна се едно невиждано досега движение по улиците. Всеки бързаше да излезе от дома си и да чуе една дума повече от онова, което знае. Всеки тичаше да се срещне с брат, роднина, приятел и познайник и да го поздрави с Наследника на България. Учениците от училищата се разпуснаха, всички правителствени и обществени учреждения се затвориха.

 

И никой не желаеше да се прибере у дома си - всеки бързаше развълнувано към Двореца. В 9 часа преди пладне площадът и улиците при Двореца и около Градската градина бяха буквално непроходими. Набързо се повикаха две музики, които засвириха пред Градския съвет. Там се бяха събрали градските съветници и всички по-видни граждани. В 10 часа множеството, начело с кмета и музиката, потегли към княжеския Дворец. Проточи се една върволица от хора, на която края не се виждаше. Само една част от това множество препълни широкия двор на Двореца, а другите останаха да пълнят площада и трите улици наоколо. Виковете „Ура!” продължително цепеха въздуха. Князът, възхитен, взе на ръцете си венценосния  наследник,  изнесе го на балкона и произнесе с висок глас следните думи:
„Радвайте се софийци, заедно с мене и с целия български народ за новороденото българско дете - българския престолонаследник, Княз Търновски, Херцог Саксонски. Да живее Наследникът! Да живее България!”

 

С произнасянето на тия сладки думи, Н.Ц.Височество си издигна шапката и три пъти извика „Ура!”. И народът го последва с такива силни викове „Ура!”, щото звуковете на военната музика се заглушиха. На площада се залюля едно голямо народно хоро, което после се пренесе в двора на палата…

 

…Множеството започна да излиза от оградата на Двореца едва към 11 часа, когато Н.Ц.Височество Княз Фердинанд, майка му Княгиня Клементина, Херцог и Херцогиня Пармски (родители на Н.Ц.Височество Княгиня Мария-Луиза) потеглиха към съборната черква „Св. Крал”. В черквата се отслужи благодарствен молебен за рождението на Наследника. Цялото множество отведнъж рукна по улиците, водещи към черквата и за няколко минути се препълни както черквата, така и грамадния площад около нея. На молебена присъстваха: министър-председателят Стефан Стамболов и другите министри, дипломатическите агенти, висшите граждански и военни чиновници и цялото столично население. Молебенът се отслужи от Негово Високопреосвещенство митрополит Партений и цялото духовенство.

 

След молебена множеството се разотиде. Но веднага следобед движението по улиците се поднови. В града цял ден имаше голямо оживление.”

 

„Вечерта градът беше осветлен най-бляскаво, както никога друг път. Към 18 часа започнаха да се хвърлят ракети от Градската градина. Голяма навалица народ се стече пред Градския съвет и в улиците около Градската градина и Двореца. В 19 часа множеството, с факли в ръце, начело с кмета и музиките, потегли към Двореца. Н.Ц.Височество Господарят и Н.Кр.Височество Пармският Херцог Роберт стояха на два прозореца в Двореца, за да гледат тържествующия народ. Заглушителни викове „Да живее Наследникът!” цепеха въздуха. На площада пред Двореца се изиграха няколко хора. От там, начело с музиките, народът отиде пред дома на министър-председателя г-н Стамболов, за да го поздравят с празника. След това множеството потегли към Градския съвет и там се започна голямо увеселение. Веселието се продължи до късно след полунощ. Тъй се свърши отпразнуването на този светъл ден.”

 

 

18 януари 1894 г., софиянци акламират раждането на Престолонаследника Княз Борис пред Двореца в София

 

Дни наред пресата не спира да пише за събитието и осведомява ежедневно за здравето на Княгинята и Престолонаследника Борис, публикуват се поздравителни телеграми, пристигащи от всички краища на Княжество и от целия свят. А градският общински съвет в Хаджи Елес постановява този градец с турско име да се нарече на името на височайшето отроче - Борисовград, днешният Първомай.

 

 

Князът с майка си, 1894 г.           1896 г.                                        1900 г.

 

 

 

Княз Борис (вдясно) с брат си Княз Кирил, около 1905-07 г.

 

   1906 г.                               С брат си и сестрите си          Около 1910 г.

 

 

 

Княз Борис Търновски, 25 декември 1914 г., София

 

 

 

Князът (в средата) на брега на Дойранското езеро в качеството си на свръзка между щабовете, 1917 г.

 

 

 

Министър-председателят Александър Цанков поздравява Н.В. Цар Борис III за оцеляването му в атентата при Арабаконак, извършен на 14 април 1925 г., София 15 април 1925 г.

 

 

 

Н.В. Цар Борис III и Н.В. Царица Йоанна пред Двореца в София с гостите за сватбата си, 31 октомври 1930 г.

 

 

 

Царят в замъка Балморал в Шотландия с крал Джордж V и втория му син принц Албърт, херцог на Йорк (бъдещият крал Джордж VI), началото на 30-те години на ХХ век

 

 

 

Цар Борис III в кабината на управляван от него локомотив, 30-те години на ХХ век

 

 

 

Цар Борис III (вляво) със свои приближени по време на ловен излет из Рила, 30-те години на ХХ век

 

 

 

Адолф Хитлер посреща Н.В. Цар Борис III на берлинската гара, вероятно есента-зимата на 1940-41 г.

 

 


Със семейството си, около 1941 г.

 

 

 

1941 г.

 

 

 

Поклонение пред тленните останки на Н.В. Цар Борис III. Внезапната му смърт на 28 август 1943 г. потапя страната в скръб. София, август 1943 г.

 

Снимки: lostbulgaria.com и личен архив

 

 

 

Още от категорията

9 коментар/a

При цялото ни уважение към Сакс-Кобург-Гота династията, все пак трябва да подчертаем, на 23.01.2016 в 11:23
че е най-малкото нелепо недоразумение фактът, гдето един техен представител е бил призован да оглави изсмуканата от пръстите българска монархия. Трябвало е българите да посочат из своите национални среди онези аристократически кланове, които биха могли да станат «царска фамилия». Е да, но — НЕ! България е най-ощетената страна в света по отношение на «благородна кръв», защото някога всичката благородна кръв на Велико Търново е била източена от турците в Янтра — така, както се източва сламура от каца с кисело зеле или туршия… Дори и албанците в това отношение са по-добре от нас — те и досега си имат аристокрация, макар тази аристокрация да живее едва ли не из пещерите на дивите албански планини. Е, какво? Да бяхме станали република ли? «Чиста и свята»?… Като на Васил Иванов Кунчев?… Може би, може би! От друга страна — една държава трабва да бъде именно монархия, защото тогава ще я управляват ПРОФЕСИОНАЛИСТИ в управленческото изкуство — усвоили професията: «син от баща си». При което не биха се получили смехотворните ситуации на днешна България, която систематично бива «управлявана» то ли от АМАТЬОРИ, то ли от ОТКРОВЕНИ БАНДИТИ. Абе — нема оправия!
възмутен на 23.01.2016 в 21:19
Колко предимно млади хора загинахавъв войните и колко исконни територии населени с българи се загубиха заради тази династия.....
Чавдар на 23.01.2016 в 22:25
Ферди наистина е бил неуравновесен. Дал на новороденото орден първа и четвърта степен за храброст заради това, че се е родило.
CMEXXX на 23.01.2016 в 23:56
Голяма радост, голямо щастие - няма що! Не стига, че са ни наложени от великите сили тия кобурготи, ами и радостни трябва да сме! Срам и позор!!! И каква хубава снимка с хитлер ... Пфуу, нещастни продажници!
Истина на 24.01.2016 в 01:28
Всички вие отгоре които сте написали глупости сте завистници и промити мозъци. Затова и си патим като народ. Всеки се взел за цар и знаещ та затова пазача на бай Тошо ни управлява сега и слагат незаконни ваксини на децата ни които след време ще се види ефекта им ама кой да вдене. Цар Борис е държавник и знае какво прави ами ще се срещне с Хитлер все едно да се репчиш сега на Путин като нашия сегашен изоглавена прецедент. Ще патим от гордоста си и простотията и неуважението на хората около нас и историята си.
Обичаи на 24.01.2016 в 09:14
Със 101 топовни салюта е било известено за новата национална катастрофа сполетяла България.
Матьо Матев на 24.01.2016 в 13:06
всичката благородна кръв на Велико Търново е била източена от турците в Янтра "- а колко са помаците със синя кръв?
Гост на 30.01.2016 в 21:50
Един от най-обичаните ни Царе! Когато е убит от комунистите най-вероятно, всички са плакали за него. По целия път на влаковата линия, докато е пътувал ковчега му е имало хора, които са му махали за последно сбогом. Несъмнено след неговата смърт, в България са се случили ужасяващи неща и от това ужасно управление на комунистите и след тези 25 г. преход, българите сме без самосъзнание, вяра, морал и историческа памет. Поздравление за хубавата статия!
Гост на 18.01.2017 в 15:42
Жалко, че интересни статии като тази, не успяват да накарат болшевишките скотове да започнат да мислят. Вмесно това, пишат обичайните пролетарски простащини и заблуди.

Напиши коментар