- Автор: Юлиана Методиева, marginalia.bg
- 10 Sep 2020
- 2140
- 16
.jpg)
Момчил Методиев, дфн, е главен редактор на сп. „Християнство и култура“. Автор е на книгите Нюйоркски митрополит Андрей. Биография, спомени, дневници (Рива, 2016 г.), Държавна сигурност – предимство по наследство. Българската православна църква и комунистическата държава, 1944–1989 (2010) и Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава (2008). Автор е на редица статии в областта на историята на Църквата с фокус върху периода на комунизма. Изследовател към Института за изследване на близкото минало и академичен консултант към организацията „Софийска платформа“. Работил е по съставителството на няколко документални сборника, издадени от Комисията по досиетата, както и по Проекта за история на Студената война на Института „Удроу Уилсън” във Вашингтон, САЩ.
- Доктор Методиев, в контекста на Ковид-19 и предпазните мерки от заразяване настойчиво се иска законодателната, изпълнителна и съдебна власт да направят нужното така,че богослужението по време на приближаващите светли християнски празници да бъде закрито за масово посещение. Какъв правен субект е БПЦ по смисъла на Конституцията и важат ли за нея ограничителните мерки предприети от държавата в хода на извънредното положение?
- Въпросът е свързан с принципния въпрос за отношенията между Църква и държава в една демократична държава. В България тези отношенията се подчиняват на някои основни принципи, водещият от които е принципът за свобода на вероизповеданието. Без да съм юрист, може да се каже, че след като Църквата е отделена от държавата, държавата не може „да затвори“ църквите. Църквата също не може „да затвори“ църквите, в смисъл да отмени богослуженията, тъй като богослужението е в центъра на съществуването на Църквата и без него тя губи своя център, още повече в Страстната седмица. Или крайните решения, които се предлагат, ми се струват нереалистични.
От друга страна според Конституцията свободата на вероизповедание също подлежи на някои ограничения. Там например е предвидено, че тази свобода не може да бъде насочена, включително срещу „народното здраве или срещу правата и свободите на други граждани.“ А в условията на извънредно положение, както видяхме, редица граждански права могат и са ограничавани. Или с други думи, ако държавата прецени за необходимо, тя би могла да намери юридическо извинение за по-строги мерки.
Какви са възможностите? Ако църквите бъдат „затворени“, това означава въобще да няма богослужения в дните на Страстната седмица, което означава нарушаване на правата не само на вярващите, които искат да посетят богослужение и са се подготвили за приемане на причастие, но и на тези, които биха искали да проследят богослуженията по телевизията и биха искали да съпреживеят тези дни в молитва у дома, но най-важното – на хората, които в най-широкия смисъл търсят утеха в Църквата. Другата възможност е полицията да направи невъзможен достъпът до храмовете – полицията може и следва да се грижи да няма струпване на много хора около храмовете, но по-твърдите мерки навяват спомени от времето на комунизма, когато достъпът до великденските богослужения, както е известно, е ставало само с пропуски. От тази гледна точка за мен най-разумно е търсенето на разумен компромис, който да отговаря на основната функция на Църквата, но и да бъде запазено здравето на миряните, на свещениците, а и на архиереите. Или с други думи богослуженията да се отслужат, но да бъдат предавани по телевизията и всеки да може да съпреживее празника от дома си.
С някои вариации, това е и компромисът, постигнат и в другите европейски държави. Във всички православни църкви в околните държави ще има богослужения на Страстната седмица, но ще има различна степен на ограничения за посещенията на богослуженията от вярващите. Видяхме, че и папата служи пред празен площад, а след това отслужи богослужението за католическата Цветница в „Свети Петър“ без присъствие на вярващи. Така че за мен този компромис ми се струва и разумен, и необходим.
- Прави впечатление известно неразбиране на ролята на църквата. Вярващите казват, че да се иска от Църквата да не извършва неделните богослужения, причастието, както и Великденската литургия е същото като да се забрани на лекарите да лекуват. За тях Църквата е лечебница в духовен аспект, грижа за духовното здраве на миряните, не е дюкян, нито пък бакалия, която може да бъде затворена. Отсрещната страна обаче е на друго мнение. Кой е правият?
- Трудно може да се каже коя от двете страни е „права“, тъй като двете страни говорят на различни езици. За един вярващ човек Църквата и причастието наистина е духовно лекарство, а призивът за спиране на богослуженията е като призив държавата въобще да се откаже от правителство. Още по-валидно е това в настоящата ситуация, в която много хора вероятно търсят утеха тъкмо във вярата, най-малко чрез публичното присъствие и служение на своите свещеници.
От друга страна ми се струва, че днешните дебати са показателни за появата на открито секуларни публични възгледи, които винаги са съществували, но рядко са били артикулирани толкова остро. Съгласен съм, че в началото на тази епидемия нашата Църква реагира твърде бавно и с подценяване на сериозността на ситуацията, не само защото се чуха скрити обвинения срещу тези, които се опасяваха да отидат на църква, но и заради липсата на активни действия в подкрепа на държавата за справяне с проблема. Разликата в това отношение с Румънската или Гръцката православна църква, например, е голяма, въпреки че и там, доколкото знам, също е имало редица дебати по богослужебните практики в тази ситуация. В изявленията на българските архиереи отново си проличаха и противоречията между тях, което също не направи добро впечатление. А съобщението, че три четвърти от монасите в Киево-печорската лавра в Киев са заразени с коронавирус е показателно, че богослуженията и манастирите наистина могат да се превърнат в огнище за пренасяне на заразата. Така че мога да разбера критичните забележки към първоначалната реакция на Църквата, но не и крайните искания за пълно затваряне на храмовете или отмяна на богослуженията и то в дните на най-големия християнски празник.
- В интервю за Маргиналия уважаваният отец Ангел Ангелов от църквата "Света София" заяви, че Патриарх Неофит е оповестил своето ясно становище за християните и настъпващите празници Цветница и Великден, а именно – да стоят у дома, да се молят пред иконите си и да гледат онлайн църковните служби. Това не е ли достатъчно?
- Да, намирам това за най-правилното и отговорно поведение и препоръка. Ако мога отново да направя препратка към комунизма, тогава на Великден телевизията умишлено е предавала забавни програми, за да държи хората далеч от храмовете. Сега телевизията и другите технологии могат да използвани за съпреживяване на празника от страна на вярващите. И без съмнение, важният аспект е този на личната дисциплина и отговорност, тъй като в настоящата ситуация ние, миряните, не сме само „потребители“ на тайнства, но трябва да се държим отговорно и към нашите отци, в лицето на свещениците. Много добро впечатление ми направи изказването на Неврокопския митрополит Серафим, който посочи, че да си останеш у дома за празничните служби също е „една жертва, която този, който остава в дома си, прави спрямо себе си, за да опази и другите хора“.
- Хората изпитват все по-нарастващ страх от стремителното разпространение на Коронавируса и жадуват ваксина за борба с него. Може ли да се каже, че в такава достигаща до истеричност атмосфера има повече място за наука, отколкото за вяра в свещените писания и теологичната интрепретация на живота и смъртта?
- Аз смятам, че е обратното, доколкото случаят с настоящата пандемия напомня за пореден път, че науката не е вездесъща и няма отговор на всички въпроси. Напомня ни и за крехкостта на човешкото съществуване. Сигурността, която ни носят съвременната наука и технологии, изведнъж се оказаха ефимерна, белег за което е, че публичното пространство изведнъж се изпълни с познавачи на средновековни епидемии, които започнаха да правят лековати паралели с други исторически епохи. В тази ситуация тъкмо вярата може да донесе и утеха, и упование.
