Движението на “жълтите жилетки” и народните класи спечели най-важното: битката за културните представи. Те преобърнаха представите за власт и сила, показвайки, че народът не е изчезнал. Това е истинското движение на обществото, коментира в интервю за “Фигаро” географът Кристоф Гилюи, чийто трудове за “периферната Франция” имат голям успех в последните години.
“Жълтите жилетки” и меката сила на народа

 

 

В новата си книга, No Society. La fin de la classe moyenne occidentale (Няма общество. Краят на западната средна класа), френският географ Кристоф Гилюи разсъждава над процесите в западните общества като цяло - в Западна Европа и Северна Америка. Кристоф Гилюи е автор на книгите Fractures françaises (Френски разслоения, 2010 г.), La France périphérique (Периферната Франция, 2014 г.), Le Crépuscule de la France d'en haut (Залезът на Франция отгоре, 2016 г.). 

 

- Как да се възстанови съюзът между социалните категории във Франция?

 

- Без достатъчно политически представители, невидими поради своята географска отдалеченост от метрополисите, културно изоставени, народните класи станаха видими с една жълта жилетка. Голяма част от политическия, медиен и академичен свят открива народа така, сякаш открива изгубено племе в Амазония. Тяхното изумление показва работата, която трябва да се свърши. 

 

Срещу “жълтите жилетки” се използва техниката на морално делегитимиране, те са описвани като замърсители, размирници, ксенофоби, хомофоби и т.н. Показателно е, че с някои малки изключения, това социално движение не получи масовата подкрепа на света на изкуството и шоубизнеса. Това е много показателно за историческия разлом между народните среди и света отгоре. 

 

Правителството, от своя страна, започна с остракиране на “жълтите жилетки”, а после смени тона и обяви технократични мерки, които разкриват културна пропаст и само задълбочават разлома. Ако искат меко кацане, светът отгоре и особено политическата класа трябва да приемат сериозно силното раздразнение на народа и да приспособят политическото предлагане към днешните социални условия. Нито едно общество не е жизненоспособно без връзка между горе и долу. Висшите категории трябва да се научат отново да живеят с дълбоката страна.

 

- Смятате, че силата на влияние в обществото вече се упражнява от долу нагоре. Какво имате предвид?

 

- Опитите за делегитимиране, които споменах, бяха неуспешни. “Жълтите жилетки” продължават да бъдат подкрепяни масово от общественото мнение, което за първи път вижда в тях движение, представително за истинското състояне на страната. Може да се каже, че движението на “жълтите жилетки” и народните класи спечели най-важното: битката за културните представи. Тези войници с прашки обръщат понятията за власт и сила, показвайки, че народът не е изчезнал. Това е истинското движение на обществото. 

 

Стремежите на “жълтите жилетки”, техните искания не могат да бъдат отклонени, защото залогът не е интеграция на маргиналите в обществото, а на цялото общество. На масата са искания за икономическа интеграция чрез труда, но също и за съхраняване на един социален и културен капитал. Вече не могат да ги пренебрегват. Това е меката сила на народните класи. Те вече не слушат нито партиите, нито лидерите на мнение. Последните трябва да чуят работниците, служителите и дребните земеделци.

 

- Според вас основният политически и социален проблем във Франция е, че голяма част от народните категории вече не живее там, където се създава богатството. Как да накараме пазара да се нуждае отново от народните класи?

 

- Естествено, преразпределението е важно в нашата страна. Ето защо у нас нямаше политическо залитане от италиански тип, особено в териториите на периферната Франция, където липсата на работни места в частния сектор дълго време бе компенсирана от преразпределение и създаване на държавни работни места. Но този модел се задъхва. Няма да можем да излезем без възраждане на икономическата динамика в тези територии. 

 

- Трябва ли се помисли за известен протекционизъм?

 

- Трябва да бъдем прагматични, днес глобализираните метрополиси произвеждат по-голямата част от богатствата. Невъзможно е да минем без това. Но този модел има граници, във Франция и в други страни. Както припомня впрочем Жан-Люк Грео, “протекционизмът не е идеолоия. На първо място, става дума за политика на закрила”, която се състои в защита на някои сектори от икономиката и следователно на някои категории от населението.

 

- Смятате, че мигрантските потоци отдавна са в центъра на френските тревоги. Съжалявате ли, че този въпрос бе изключен от предстоящия национален дебат?

 

- Едно неотдавнашно проучване на Фондация “Жан Жорес”, посветено на възприемането на имиграцията, потвърди това, което се знае от десетилетия, а именно, че мнозинството от населението подкрепя спирането на имиграцията. Това мнение е преобладаващо във всички социални категории и страни, от Китай до Бразилия, от Алжир до Израел. Само лидерите в Западна Европа са толкова безотговорни по този въпрос. 

 

Всъщност дори и дебатът да е много поляризиран политически и идеологически, сред населението във Франция има консенсус - особено в народните среди и, нека подчертаем това, независимо от произхода. Това не е мнението на “малкия бял човек”, а на “малкия човек”, независимо дали той е черен, бял, от Магреба, католик, евреин или мюсюлманин. С две думи, мнението на онези, които нямат средства, за разлика от висшите категории, е, че трябва да се установи невидима, но реална граница с Другия. Независимо дали ни харесва или не, ще има регулация на мигрантските потоци, защото тя почива на реалното движение на обществата и волята на мнозинството да съхрани своя социален и културен капитал.

 

С малки съкращения

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

Още от категорията

3 коментар/a

Gen.Gurko на 22.12.2018 в 17:16
Късно е чадо. Мандалото за Франция, Холандия и Белгия хлопна с трясък, та чак глухите го чуха. Само управляващите европедер@сти и толерасти не го чуха. Съсипаха великолепна цивилизация и по всичко изглежда , че ще им се размине. А не би трябвало.
Жълтите жилетки ли били народа? на 23.12.2018 в 23:34
Френският народ не се ли състои от всички свои представители? Или народ са само декласираните, лесните за манипулиране, безмозъчните? Онези, в тежест на работещите, на създаващите, онези, които дори когато празнуват Нова година или световна титла по футбол преобръщат и палят коли, разбиват витрини и статуи? Ами хранете ги, отглеждайте си паразити, вместо да ги научите на труд и човешко достоинство. И по-лошо ще стане.
Бай Илийчо от Нанси на 29.12.2018 в 09:43
Жълтите жилетки са социален слой във Франция. Долната част на средната класа. Тия които докарват чисто 1500-2000 евро на месец. Те не могат да бъдат представителна извадка за цялото френско общество, защото техните искания не са исканията на всички французи. Революция от жълтите жилетки няма да произлезе , в духа на западния прагматизъм управляващите във Франция ще направят /вече направиха/ определени компромиси , да удоволетворят някои от исканията на протестиращите. Социалният баланс изисква договореност между различните слоеве на едно общество. Не бива да се забравя ,че ако бъдат удоволетворени всички искания на "жълтите" в пълен обем , ще бъдат засегнати интересите на други социални слоеве , не по-малко / а даже ПОВЕЧЕ/ важни за стабилността на Обществото. Франция е минала през не една революции и бунтове и има историческия опит , рефлекса , как се преодоляват такива кризи. Това става чрез ДОГОВАРЯНЕ. Чрез компромиси. А не чрез болшевишко управление /като в Русия 1917---/ или клептокрация , както е в Мутроландия. Показателно е че Френската Революция хем е дала огромна модернизация , напредничави идеи и идеали /свобода ,равенство , братство/ , хем сама е орязала крайностите ! Избила е ебертисти , якобинци и другите крайни революционери . И така е избягнала ужасите на болшевишката революция 130 години по-късно... Затова и днес французите живеят 5 пъти по-богато от руснаците , и още повече спрямо булгаристанците... Не мислете че в безразсъдна ярост и пиянски ентусиазъм французите ще си разбият Държавата / с главно Д/ и ще правят баталии , бунтове и вандализми за кеф на комплексираните цървули на изток. Това няма да стане. Франция я чака консервативен завой на дясно , по типа на другите страни в Западна Европа и САЩ. И ако това беше отложено 2017 на изборите чрез аферата Фийон , изсмукана от пръстите на социалистите , то за 2022 завоят на дясно е неминуем. Льо Пен ? Льо Пен е една патица , много глупава жена. Захапала сладката хапка "национализъм" , тя няма интелектуалният потенциал да я преглътне. Няма как да разшири електората си и да обедини французите , тъй като не предлага работещи решения.

Напиши коментар