Изявлението на папата за гейбраковете разкри духа, с който живее Ватиканът

Алексей Илич Осипов, доктор по богословие и заслужил професор в Московската духовна академия

- Последната новост, касаеща изявлението на римския понтифик папа Франциск за приетото църковно одобрение на така наречените „хомосексуални семейства“, буквално потресе даже тези хора, които до последно вярваха, че католическата църква ще съхрани макар и трошица благоразумие (тук не става дума за вероучителни моменти) – макар и от просто човешкото благоразумие. Ето точните думи на папата: „Хомосексуалистите имат право на семейство. Те са Божии деца и имат право на семейство. Никой не трябва да се чувства нещастен от това...“

- Това изявление на папата не е първото, всъщност, по дадената тема. Подобни негови изказвания вече извикаха отначало недоумение, после протести, а след това вече и негодувание. Но последното изказване видимо се отличава с особена менталност, благодарение на която, вероятно, някога той беше избран. Ако говорим от гледна точка на Божия промисъл, действащ в света, дошло е време, най-накрая, всички онези, които още не са разбрали какво е Ватикана, какво е католицизма – дошло е време да наречем това със собственото му име.

Откри се този дух, с който живее Ватиканът.

Много наши светци вече са писали за това, ненапразно свети Теофан Затворник (Говоров) наричаше католическата църква „политическа корпорация“, Хомяков наричаше папата „първи протестант“, свети Игнатий (Брянчанинов) говореше, че учението на католическата църква за духовния живот е изцяло това, което светите отци наричат „бесовска прелест“. И се позоваваше в частност на тези светци, на които католиците се покланят и които са идеал за много от тях.

Така че, вижте, това което Франциск сега обяви на всеослушание, както мнозина справедливо говорят, действително не е нещо друго, а в крайна сметка открито заявление за това какво е Ватиканът, какво е католическата религия.

- Но в какво е новината и опасността на това последно заявление, Алексей Илич?

- Оказва се, че днес на съмнение от папата се подлагат най-основополагащите фундаменти на нравствеността, на нравственото християнско учение. И това не ни удивява, понеже, като се започне от папа Иоан XXIII (той почина през 1963 г.), всички следващи папи употребяваха една и съща фраза, която преди тях (Иоан XXIII) никой никога не е употребявал. И това, разбира се, с особена сила и с особено ударение повтаря папа Франциск.

- И коя е тази фраза?

Работата е там, че Иоан XXIII първи посети римската синагога и пред целия свят произнесе: „Вие сте нашите по-големи братя“. При което, тук идва реч не за евреите, а за юдаизма, за който Иисус Христос се явява лъже-месия. Понеже Той призовава хората към Царството Божие, което е „вътре в нас“, а не към това Царство Божие, което хората мечтаят да устроят на земното кълбо.

Така че, всичко това са закономерни стъпки. Фрнациск сега направо заявява, директно заявява, това е също такова безпрецедентно изявление: „Ние с юдеите вярваме в един Бог“.

За какво свидетелства тази фраза? За това, че за Франциск Христос вече е никой! Ние с вас в какъв Бог вярваме? В Иисус Христос, Който е Образ на Невидимия Бог. Ето, Той, Бог, се яви в максимално достъпен за човешкото познание вид!

А сега помислете за това, което казва Франциск: „ние с юдеите имаме един бог“. Тоест, може да вярваме в „един бог“, без да признаваме Христа? Да наречем Христа лъже-месия?

Така че виждате как догматическите или (което е по-понятно за широката публика) вероучителните истини се оказват толкова свързани с нравственото учение на християнството.

Ето и сега... папа Франциск вече нееднократно, с намеци около и в кръг, излизайки от контекста, е изразявал своята гледна точка по този въпрос. Но сега вече открито заяви своето мнение. И това, разбираемо, развълнува страшно много хора.

Но аз бих призовал да не се удивяваме, а да погледнем неговото лично духовно състояние: как той демонстрира смирението си пред целия свят, пред камерите например, целувайки нозете на бежанци или негри, а също и други показни „хватки“, които прилага. Ето ви Ватикан! Време е може би православните да обърнат сериозно внимание на това.

- Но тук в паметта изниква фигурата на Вселенския патриарх Вартоломей, който в последно време много близко общува с папа Франциск...

Той в последно време действително лети до Рим, постоянно общува с римските прелати. И с това той по най-очевиден начин демонстрира своя дух.

Виждате ли, такава опасност стои пред нас, пред Православието! Та нали уж Константинопол беше първенстващата Църква, а какво върши!... Неслучайно, впрочем, Константинопол в последно време зае не толкова тази позиция, а отиде по същество в разкол: ето какво означава общението с духа на света, с духа на католицизма!

- Алексей Илич, това означава ли, че сега католическата църква ще преразгледа някои свои вероучителни доктрини. Известно ни е, че сега тя учи „да се отнасяме към хомосексуалистите с уважение, но да се изказваме против еднополовите бракове“.

Всичко става постепенно. Да се кажат някои неща веднага, да се нарекат със собствените им имена – това може да шокира. А постепенно спокойно може да се доведе до това.

Вижте, в XIX в. един италиански лекар, не му помня името, казвал, че когато човечеството назове аборта обичайно явление, трябва да знаем, че е настъпила пълна катастрофа! И ето как, постепенно-постепенно, всичко това стана обичайно явление. Един ругае, друг защитава – всъщност много от тях са християни. Погледнете – имаме и женско свещенство... А тези така наречени „хомосексуални семейства“... Чета тук съобщение, че някъде във Финландия се свиква конференция, на която православни свещеници (православни!) ще се изказват като защитници на това явление!

И тук хората често бъркат – едно е това, че Бог обича всички, но при Него не е просто, у Него не просто има любов. А Той Е любов... Слънцето свети еднакво за всички, вярно е. Едно и също е слънцето за всички, това също е вярно. Но ние как се отнасяме към това? Затова не е нужно тук да привеждаме цитати, че всички сме „деца на един Отец“, но е нужно да си спомним за тези заповеди, които е дал Господ.

Ако искате, Той е дал и закон. Погледнете какво казва Свещеното Писание за хомосексуализма. При това съвършено ясно, откровено. Прочетете само посланието на апостол Павел до Римляни, какво още е нужно за християнина?! И въпреки това, наблюдаваме как всичко това се игнорира.

Аз мисля, че скоро и Ватиканът няма да говори точно така за това, както сега говори папата, а ще го приеме като един от тезисите на своята вяра. Но вече и у нас, в Православието прониква отровата! Сега светът е много малък, става все по-тесен. И затова ме безпокои не само това, че Ватиканът показва истинското си лице, много повече ме безпокои да не би нашето Православие да се окаже под пълното влияние на всички тези явления.

Трябва да не забравяме какво казваше свети Филарет Московски: „Нито една Поместна Църква не е гарантирано защитена от отклонение и падение“. Римската църква е ярък пример за това.

Така че, мен ме безпокои не Франциск, а ме безпокои много повече нашето Православие. Защото и у нас виждаме примери на одобрение на това, което е запретено от Самия Бог.

Източник: radonezh.ru

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова