Украйна, разпъната между Русия и Европа

<p>Ленин имаше право. През 1922 г. болшевишкият водач твърдеше: &quot;Ако Русия загуби Украйна, тя си губи главата&quot;. Обезумял от идеята, че ще види в края на ноември Киев да подписва историческо споразумение за асоцииране и свободна търговия с Европейския съюз, Кремъл използва всички средства. Москва заплаши с търговски санкции Украйна, една четвърт от чийто износ отива в Русия. &quot;Газпром&quot; своевременно извади закъснелите&nbsp;сметки за газ, като поиска да бъдат платени в брой, с което породи заплахата да спре отоплението посред зимата.</p> <p>Владимир Путин извика украинския президент Виктор Янукович като васал, карайки го&nbsp;да чака четири часа, след това го наставлява на безкрайна среща, чието съдържание остана тайна. Русия заплаши също с &quot;хомосексуализация&quot; Украйна, в случай на бъдещо присъединяване към Европейския съюз. Проруски украински олигарх, много близък до Кремъл, е финансирал рекламна кампания, която предупреждава, че присъединяването към ЕС означава&nbsp;признаване на гей браковете. Пред тези атаки Киев отстъпил.</p> <p><strong>Много скъпо сближаване с ЕС</strong></p> <p>Москва нарича Украйна &quot;малката Русия&quot;, смята &quot;Киевска Рус&quot; от&nbsp;X-XIII век за историческа люлка на руската нация. За Кремъл Украйна е повече от заден двор, повече от &quot;чуждия&nbsp;близък&quot;, както са наречени другите републики и територии от царската, а след това от съветската империя.&nbsp;След рухването на Съветския съюз през 1991 г. Москва дори се опита да създаде с Беларус и Украйна &quot;Славянски съюз&quot;. Но без да къса мостовете с Русия, Киев досега винаги се е съпротивлявал на Кремъл, отказвайки например да се присъедини към колективния пакт за сигурност, подготвян от Москва като нов антизападен военен съюз. Но поддържането на равновесието е крехко.</p> <p>Несъмнено Виктор Янукович се е съмнявал, че отказът да подпише споразумението с ЕС ще отприщи бунт в прозападно настроените среди: западната част на Украйна, средните и висши класи в големите градове и в Киев. Но ползите от едно търговско споразумение с ЕС са далечни, дори несигурни, защото приемането на европейските норми е скъпо, докато санкциите от Русия са непосредствени и брутални, изразяващи се несъмнено в затварянето на заводи, уволнения, дори затъване в студа. Щетите щяха да бъдат по-значими в миньорския и промишлен русизиран Изток на страната, където са концентрирани 17-те на сто руснаци.</p> <p><strong>Янукович, еквилибрист между Изтока и Запада</strong></p> <p>Впрочем крепостта на Янукович е Изтокът. Впрочем президентските избори са през 2015 г. Но ако Янукович отстъпи на натиска на Кремъл, той все пак не е свалил&nbsp;оръжието. Москва би искала Киев да се присъедини към нейния Митнически съюз, нещо, което Янукович не е приел, оставяйки вратата отворена за бъдещо споразумение с ЕС. Кремъл би желал Украйна да стане част от грандиозния му проект за Евразийски&nbsp;съюз. Но вместо да приеме, украинският президент се задоволи да вдигне цената. Пред европейските лидери той изтъкна, че трябва да платят скъпо за сближаването на Украйна и ЕС.</p> <p>Защото основната&nbsp;грижа на олигархичните елити на власт в Киев&nbsp;не са нито интересите на ЕС, нито тези на Русия, нито дори тези на страната им, а тяхната собствена власт и лично богатство. Какъвто и да е геополитическият световъртеж, те никога не си губят главата.</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>