К. Стойчев: Омерзението от политиката мина критичната граница

<p>Според него за този консенсус трябват диалог, разум, онзи минимум разбирателство между всички нас, през който период да не се интересуваме кой е на власт, а да бъдат реализирани националните цели, смята той и дава пример: могат много да се карат германските партии, но когато стане въпрос за немското производство няма нито една партия, която да застава на различна позиция освен тази - да върви немското производство и немският износ. &bdquo;Без да се обединим в националните си приоритети, а те не са кой знае колко много &ndash; три-четири показателя, без да принудим политиците да ги разпишат, няма да имаме успех. Всяка успешна нация има такъв приоритетен портфейл, за който работят всички политически партии&ldquo;, подчертава в интервю за БГНЕС Стойчев.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31773_3OvcR6IguPi6lbKjlsWY8EsIJlXpfe.jpg" style="height:360px; width:640px" /></p> <p>Кънчо Стойчев определя 2013г. като &bdquo;различна, необикновена година&ldquo;. &bdquo;Бих я наредил в поредицата 1991-1992 г., 1996-1997 г. Това са особени, ярки, драматични години и в трите случаи угрозата е гражданският мир в страната, с висока степен на конфронтация, с рискове пред страната. 2013 г. е и година на шансове и възможности. 1991-1992 г. България реши ключово важен проблем - че трансформацията, преходът ще се извършва по безкръвен начин и ние успяхме. През 1997 г. народът, всички ние излязохме по-мъдри да избегнем сблъсъка, с политически компромис, разбира се. Сблъсъкът през 2013 г. все още не е разрешен, но смея да мисля, че резултатът ще е позитивен и в полза за обществото&ldquo;, анализира социологът.</p> <p>Според него Бойко Борисов е върнал разделението в българското общество и това е най-голямото му политическо престъпление. &bdquo;Но остротата на разделение беше по-голяма през 1991-1992 г. и 1996-1997 г., тогава то беше пропило цялото обществено тяло, докато сега не е така. &ndash; коментира Кънчо Стойчев &ndash; Наблюдавам едни опити в София, в едно известно каре в столицата, знаем кое е то, но в страната като цяло нищо подобно не се случва. Тук е ролята на медиите - как отразяват събитията, с какъв апломб и с какъв акцент. Човек, ако постои няколко часа в центъра на София ще добие едно впечатление какво се случва, особено ако го съчетае с гледане на телевизия и съвсем друго, ако отиде и просто се разходи в Пловдив, Варна, Шумен, Бургас, всъщност, няма значение къде другаде. Там нищо такова не се случва, няма и споменатото разделение между хората.&ldquo;</p> <p>Запитан как се е отразил протестният цикъл началото на 2013-а на основните партии и на техните перспективи преди евроизборите през 2014 г., социологът коментира: &bdquo;За съжаление, увеличи се омерзението от политическия живот, от всички политически партии. Моето опасение е да не би до евроизборите да бъдем отново свидетели на това, което наричаме &quot;варненския синдром&quot;. Помните, само два месеца след събитията, когато Варна бе лидиращият град на февруарските протести, какво се оказа - ако не ме лъже паметта, около 30% едва отидоха до урните да гласуват. Нивата на омерзение от политическото, според мен, са минали критичната граница. Често в такива моменти хората просто резигнират и не отиват да гласуват. Дано не се случи това на евроизборите. Защото картината би била една при ниско гласуване, и друга - при висока избирателна активност.&ldquo;</p> <p>Защо липсват нови политически субекти на фона разразилите се социални бури? &bdquo;Колегите от Реформаторския блок, към които имам голяма симпатия, за съжаление, не успяха да минат теста на искреността. &ndash; смята Стойчев &ndash; Не са искрени нито в посланията си, нито в това, което се опитват да кажат. И втората степен на неискреност, която страшно много им пречи, е отношението им към Бойко Борисов и бойкоборисовщината. Да, под сурдинка нещо говорят, но не е искрено. Те се присъединиха към един фалшив хор &ndash; &bdquo;оставка утре, оставка веднага&ldquo;. И какво следва? Цъфтят рози по паважа - това не е сериозно. За да бъдат искрени и откровени би трябвало да кажат, че първият консенсус, който дава на България възможност да се движат напред е един широк и всеобхващащ консенсус: Никога вече бойкоборисовщина.&ldquo;</p> <p>По думите на Кънчо Стойчев БСП е истинска, нормална политическа партия и като такава тя е конгломерат от идейни течения и личностни, водачески интереси. &bdquo;Тя е много пъстра палитра и ми е трудно да говоря обобщено&ldquo;, казва Стойчев и уточнав кой според него е верният ход на социалистите, за да постигнат добри резултати на евроизборите: &bdquo;Верният ход е намерят верния език, който да стига до хората. А той в момента, политически може да бъде само един и се казва работни места и доходи. За нас като нация ще е крачка напред, ако престанем да се занимаваме с глупости, а с интересите си, на всеки един от нас. А те са работа и доходи. И ако направим това ще стане дума и за бизнес средата, и за върховенството на закона, и за борбата с монополите, за шансовете за реализация, за работа на всеки един от нас. Започнем ли този разговор, със сигурност ще напреднем.&ldquo;</p> <p>Мнението на Кънчо Стойчев за перспективите пред ГЕРБ е следното: &bdquo;Бойко Борисов няма да може да се върне на бял кон на евроизборите поради една проста причина. Пътят напред минава през докрай изпиване на горчивата чаша, на равносметката за грешките. Аз лично не виждам тези хора да разбират къде са техните грешки. Всеки има право на промяна и тя е единствено смисления път напред. Ако ГЕРБ отчете грешките и тръгне към промяна биха имали значително присъствие в страната, но , за съжаление, те не правят това. Освен неистовото им желание нещата да си останат такива, каквито са били - Борисов да жъне победи след победи, да е най-големият, най-великият, което най-малкото не отговаря на действителността. По този начин те с всеки изминал ден ще губят потенциал.&ldquo;</p>