"Галъп": БСП води с 4% на ГЕРБ, Плевнелиев с рекордно нисък рейтинг

<p>Запазват се и шансовете за присъствие в следващия парламент на Реформаторския блок. Половината от респондентите в тази ниша спонтанно назовават Реформаторския блок. Останалите обаче продължават да назовават имената на съставните партии.</p> <p>Увеличават се шансовете и на новата формация на Николай Бареков, което продължава да се утвърждава и мери ръст с &bdquo;Атака&quot; и НФСБ.</p> <p>Засега не се потвърждава хипотезата за видимо повишаване на електоралния потенциал на националистическите формации. Изследването обаче беше проведено преди последните скандали.</p> <p>Данните за общественото мнение през декември показват известно успокояване на напрежението спрямо ноември. Общите нива на обществена тревожност остават високи, но покачването им, за което &bdquo;Галъп интернешънъл&rdquo; съобщи през ноември, не се е оказало трайна тенденция.&nbsp;</p> <p>Студентските протести, ескалацията на напрежението, големите партийни митинги и синдикалният протест превърнаха първата половина на ноември в нов връх на протести &ndash; втори след лятото.</p> <p>Той обаче изглежда отминат, ако се съди по различните индикатори, които измерват протестната енергия &ndash; подкрепата за протестите, искането за оставка и т.н. не се задържаха на по-чувствителните нива от предходния месец и през декември са установяват на познатите от края на лятото и началото на есента дялове от около и над 40%.&nbsp;</p> <p>Допълнителен фактор в това отношение е и усещането за отслабване на протеста &ndash; мнозинство от 62% са с впечатлението, че протестите отслабват, а 13% са с противоположно впечатление. Ако протестите продължат, те в крайна сметка ще успеят да постигнат оставка на кабинета и предсрочни избори, смятат 26%, но 47% са на обратното мнение.</p> <p>Преобладава&nbsp;убуждението в успеха на протеста сред привържениците на ГЕРБ и на партиите от Реформаторския блок.</p> <p>Протестният потенциал обаче остава като цяло висок &ndash; 22% декларират готовност за участие в протест срещу правителството.</p> <p>Очевидно липсата на бърза оставка на кабинета довежда до известна умора и скептицизъм към протестите, но пък и несигурността пред управляващото формирование не е намаляла. Тя се подсилва и от регистрираното и в предишния месец общо раздразнение към политическата прослойка.&nbsp;</p> <p>То се проявява и в ниското доверие към правителство, президент и парламент. Но и при тях не е продължил спадът от миналия месец, който беше симптом на общото делегитимиране на целия политически елит. И правителство, и президент имат доверие от около 30%, а недоверие &ndash; около 60%. Парламентът пък завършва годината с доверие от 18%.<br /> <br /> Обобщението от последните двайсет години на ежемесечни изследвания на &bdquo;Галъп интернешънъл&rdquo; сочи, че през отминаващата 2013 г. президентската институция е стигнала нива на недоверие, които за последно са установявани в края на мандата на президента Желев.</p> <p>Никога в толкова ранен етап от мандата си действащ президент не е бил в толкова неизгодна позиция като обществена подкрепа. Сходни са изводите и за правителството. Подобни нива на недоверие са регистрирани много пъти, но рядко в толкова ранен етап - с изключение на тройната коалиция.<br /> <br /> Парламентът пък вече двайсет години на практика стои на същите нива на популярност &ndash; хронично зависими и от картината на партийните предпочитания.</p> <p>Нужно е обаче да се направи уточнението, че механичното сравняване на исторически периоди не е докрай коректно. То може да покаже само най-общи тенденции за това как обществото възприема политическия процес.</p> <p>Традиционният въпрос накъде върви България показва, че около 70% от българите продължават да са песимистично настроени. Това са нивата, отчитани от началото на протестите през февруари досега, с различни колебания.&nbsp;</p> <p>В миналия месец установихме, че хуманното измерение на въпроса за бежанците се сблъсква със социалната несигурност и страховете от неизвестностите. Само нарочно изследване по темата обаче би могло да достигне до обобщения в това отношение. И през този месец респондентите бяха поставени пред избор между крайни твърдения.&nbsp;</p> <p>Малко под една трета смятат, че България не трябва да приема бежанци от Сирия и трябва да изгони всички, които вече са влезли. 43% се съгласяват с мнението, че България като държава трябва да помага на бежанците, защото те се спасяват от военен конфликт.</p> <p>Обществото като цяло е останало с положително впечатление от видяното и от двете непосредствени страни на протеста - протестиращи и полиция. Близо половината от запитаните оценяват като цяло действията на полицията като нормални и в рамките на закона.</p> <p>Над две пети от запитаните оценяват по този начин и действията на протестиращите. На противоположното мнение и в двата случая са около една четвърт. Както може да се очаква, електоратите на двете основни партии са на противоположни мнения.&nbsp;</p> <p>Редовното изследване на &bdquo;Галъп интернешънъл&rdquo; е проведено от 28 ноември до 5 декември 2013 г., представително е за пълнолетното население на страната и обхваща 1012 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете.&nbsp;</p>