Влияе ли религиозната идентичност на американските избиратели?

<p><strong>Сред тях &ldquo;религиозната разлика&rdquo; е огромна.</strong>&nbsp; Шестдесет и два процента от &ldquo;силно религиозните&rdquo; бели хора са републиканци. Само двадесет и осем процента от светски настроените се идентифицират с републиканците, а петдесет и шест процента са демократи. <strong>Делът на силно религиозните демократи е спаднал до двадесет и осем процента.</strong><br /><br />Това не винаги е било така. Преди години, почти всички религиозни бели южняци и вярващи римокатолици бяха демократи. А по-либералните бели северняци ходеха по-често на църква.<strong><br /><br />Белите на Юг и афроамериканците си приличат много повече, отколкото всяка от групите иска да признае.</strong> И двете групи са силно лоялни към своите партии и обикновено гласуват блоково. Поколения след Втората световна война, цветнокожите подкрепяха партията на Линкълн, а белите южняци партията на Джеферсън Дейвис. Сега те си смениха местата до степен, че белите южняци са по-религиозни като цяло. Различията между вярващите привърженици на Републиканската партия очасти е отражение на разделението Север &ndash; Юг в американската политика.<strong><br /><br />Това, което е по-интересното и е по-сериозен проблем за демократите е католическият вот.</strong><br /><br />С малки изключения, повечето римокатолици в САЩ са исторически свързани с демократите. Донякъде, това е така, защото Републиканската партия през XIX век се обръща към антиимигрантски и антикатолически настроените избиратели. Друга причина е, че имигрантите католици се очертаха като избиратели от работещата класа, а Демократите подкрерпяха синдикатите и програмите за социални помощи, за разлика от коравосърдечните скръндзи от Републиканската партия.<strong><br /><br /> &ldquo;Демократите на Рейгън&rdquo;</strong>, бели католици от северните щати, които се преместиха от демократите към републиканците през 80-те, са променящи се избиратели, чиeто поведение сериозно се отрази на американската политика през последното поколение. Те бяха зад Рейгън, по-късно се върнаха при Клинтън, след това подкрепиха Буш през 2000 г. и най-вече през 2004г., когато Джон Кери се оказа първият кандидат президент католик, който загуби католическия вот. &ldquo;Демократите на Рейгън&rdquo; промениха вота си отново през 2008 г. в полза на Барак Обама. <strong>След последните избори, тази група проявява тенденция да се върне обратно към Републиканската партия за предстоящите избори през 2010.</strong><br /><br />Част от това католическо движение се влияе от отношението към Бог или поне от отношението към християнската етика. За значителна част от католическите избиратели, абортът е важен въпрос. <strong>За тях, силната подкрепа за абортите от страна на Демократическата партия е възпираща.</strong> Повечето избиратели ще се интересуват, както от въпроса за аборите, така и от другите проблеми, но ако някои искрено вярва, че легалният аборт е еквивалент на легалното убийство на милиони бебета, сериозно би се замислил преди да подкрепи демократическите кандидати.<br /><br />Бог обаче не може да претендира за цялото доверие (или да поеме цялата вина). През последните десетилетия, потомците на европейските имигранти от XIX и началото на XX век станаха икономически, социално и политически разнообразни. Те не само не подкрепят демократите, както са правили преди това. Те са по-малко обединени в различни съюзи, все по-малко от тях са &ldquo;сини якички&rdquo;, по-малко концентрирани в градските квартали и са по-малко зависими от социалните програми за собственото си благополучие и сигурност. <strong>Те също са по-малко религиозни и склонни да гласуват блоково или да слушат духовенството.</strong><br /><br />С други думи &ldquo;религиозната разлика&rdquo;&nbsp; е преувеличена. <strong>Американците гласуват повече родово или според икономическите си интереси, отколкото според тяхната вяра.</strong> Афроамериканските евангелисти, които винаги гласуват за демократите, теологически имат много повече общи неща с белите южняци евангелисти, отколкото с Нанси Пелоси. Въпросът с бъдещето на вота на испаноговорящите се отнася не толкова до тяхната религизна принадлежност, а до това как възприемат намеренията на двете партии по широк кръг въпроси.<strong><br /><br />Религията има значение в американската политика, но за щастие Бог се намира и от двете страни на пътеката.</strong> В политиката, както и другаде думите на Уилям Коупър все още звучат смислено: &ldquo;Бог се движи по мистериозен начин, за да извърши своите чудеса.&rdquo;<em><br /><br />Материалът е публикуван в сайта http://blogs.the-american-interest.com<br /><br />Превод: Славчо Гаврилов</em></p>