Твърдостта на Рейгън в отстояването на свободата доведе до колапса на СССР

<p><strong>Как бихте описали Роналд Рейгън?<br /><br /></strong>Той бе наясно със себе си и причината за това бе, според мен, че той започна с определени идеи, разбираше тези идеи и работеше с тях. И наскоро ние открихме около 700 написани на ръка есета, чрез които се вижда как тези идеи са работили в неговия ум. Есетата са писани когато е бил губернатор и президент. Темите им са свързани повече с публичната политика. Те бяха публикувани в книгата &bdquo;Reagan, in His Own Hand&ldquo;. Аз винаги съм усещал, че зад него имаше една здрава основа от идеи или принципи. Може и да е правил компромиси, той беше прагматичен, но зад всичко това беше "леглото" от идеи. Той можеше да вкара тези идеи в политиката с потенциала на действие. И тъй като ги разбираше много добре, той бе и много твърд в отстояването им. Това е едно от впечатленията ми за него.<strong><br /><br />Той стана президент със силни атнти-комунистически, анти-съветски чувства, които изказваше с думи като най-известният пример за това бе речта му за "империята на злото". Какво го принуди да промени политиката си през 1985 година и да потърси споразумение с руснаците? Първата среща с новия съветски лидер Михаил Горбачов през ноември същата година в Женева?</strong><br /><br />Той не промени възгледите си; "империята на злото" бе точна фраза. Пол Нитце (Специалният съветник по въпросите на контрола във въоръженията) скоро след тази реч даде показания пред сенатска комисия. Сенаторите недоволстваха, един демократ го разкритикува, че служи на президент, който нарича Съветския съюз "империя на злото". След врявата, Пол каза: "Сенаторе, обмисляли ли сте възможността, че изказването може и да е точно?" Така, това бе част от Рейгъновият подход да се каже: "Ние искаме да бъдем силни, искаме да бъдем реалисти; искаме да назовем нещата такива, каквито са, а не по начина, по който желаем да бъдат и ние трябва да бъдем готови за преговори, които черпят своята сила от реализма." Това бе негова запазена марка.<br /><br />Аз бих казал, че той не беше толкова анти-комунист, колкото човек вярващ в свободата. Той виждаше комунистическата система като антитеза на свободата и чувстваше, че хората искат да бъдат свободни. Комунистическата система ги лишаваше от нещо, което те желаеха и следователно, тя бе нестабилна. Рейгън казваше това по различни начини още от самото начало на своето президентство. Разбира се, цялата структура на политиката ни към Съветския съюз беше различна от политиката на разведряване (the policy of detente). Разведряването включва допускането, че ние сме тук, а те там - това е перманентното състояние на играта и името на играта е мирно съжителство. Позицията на Рейгън бе различна: ние сме тук, те са там, те са способни да ни навредят със своите ядрени оръжия, но времето е против тях. Те са склонни към слабост, защото им липсва свобода.<strong><br /><br />В мемоарите си "Триумф и безредие", вие отбелязвате, че по времето на Юрий Андропов (1983-1984) Рейгън е пратил известие на руснаците, че е готов за разговори. През 1983 година той е имал среща със съветския посланик Анатоли Добринин, на която е бил обсъждан въпроса за руските евреи, потърсили убежище в американското посолство в Москва. Това води до тайно споразумение, според което Съветите е трябвало да разрешат на евреите да емигрират. Какво е значението на това първо споразумение?</strong><br /><br />Първото споразумение, което направихме със Съветите, беше свързано с правата на човека. Винаги съм чувствал, че това повлия по някакъв начин на руснаците, защото споразумението за евреите ги накара да кажат: "Ще ги пуснем, но само ако си мълчите и не тържествувате за това." Това показа, първо, че Рейгън наистина беше загрижен за човешките права и второ, като се има предвид изкушението случаят да бъде разтръбен, но на което президентът не се поддаде, доказа на руснаците, че той е благонадежден човек, с когото е възможно да се преговаря.<strong><br /><br />Да поговорим за срещата между Рейгън и Горбачов в Женева през ноември 1985. Преди нея в Москва вие се срещнахте с Горбачов, заедно със съветника по националната сигурност Робърт Макфарлън.</strong><br /><br />Имах такава среща, след нея можех да докладвам на Рейгън за Горбачов. Срещал съм се с Горбачов и при погребението на Черненко през 1985-та. Вицепрезидентът Буш беше там. Той бе водач на делегацията и докато аз говорих малко, Буш имаше грижата да удря топката. Докато той разговаряше, а стоях и внимателно наблюдавах Горбачов. Когато срещата свърши и ние излязохме, тъй като имах повече опит в преговорите със съветски лидери, благодарение на работата си в правителството на Никсън, аз казах: "Този човек е различен от всички останали, с които досега сме си имали работа. Има по-широки разбирания, по-бърз е. Смята да се държи твърдо, но също и да бъде разположен за разговори."<br /><br />И след това, разбира се, имах още една среща с него преди Женева. Във всеки случай, подходът на Рейгън при такива срещи бе първо да се прецени човека и след това да се върши работа. Първото нещо, което Рейгън направи при срещата си с Горбачов, бе да се отделят само двамата в една малка стая, единствено с преводачите и стенографистите.<br /><br />Тази среща трябваше да продължи 10-15 минути, но мина повече от час. И за да спра служителя, който отговаряше за спазването на графика на президента, казах: "По-добре е, че се бавят, това означава, че разговарят." Без съмнение Горбачов преценяваше Рейгън. Той правеше това тогава, правеше това и по-късно, по време на същата среща, където двамата отново разговаряха в една вила край езерото. Така при срещата в Женева се случиха много важи неща, но най-важното бе, че двамата лидери имаха възможност и време да се опознаят без непосредствената помощ на хората от техните щабове.<strong><br /><br />На известната среща в Рейкявик между Горбачов и Рейгън, която се проведе през октомври 1986 година, пресата бе предупредена да не очаква много. Бяхме изненадани - аз също бях в прес-корпуса - когато на брифинга обявихте, че лидерите са се доближили на инчове до решението за премахване на всички ядрени оръжия. Трябва да сте бил объркан: правителствените служители гледаха на резултата от срещата като доближаване до едно историческо споразумение, докато по-голямата част от пресата я разглеждаше като провал.</strong><br /><br />Отчасти това се дължеше и на мои грешки, защото бяхме поставили на масата много въпроси, като оставим настрана по-екстравагантните проблеми по унищожаването на балистичните ракети и ядрените оръжия. Но в основата си това беше споразумение за нулево равенство в разполагането на ядрени оръжия със среден обсег на действие. Споразумението беше да се съкратят на половина стратегическите оръжия, като това стане на равни нива за двете страни и да се изработи план са намаляване броя на ядрените глави. Малко хора разбраха, но най-голямо значение имаше споразумението върху спазването на човешките права.<strong><br /><br />Смятате ли, че колапса на Съветската империя се дължеше в голяма степен на Рейгън?</strong><br /><br />Мисля, че Съветската империя, основана на комунистическата система, отказваше на хората това, което те желаеха. Това беше една репресивна и жестока система, която икономически не вървеше наникъде и следователно в един момент щеше да се саморазпадне. Това предричаше Рейгън и това повтаряше. <br />Всъщност това беше оригиналната теория зад политиката на сдържане (формулирана от Джордж Кенън в статия, публикувана в Foreign Affairs през 1947 година). Тя обясняваше, че имаме сила с изключителна способност да нанася вреди и следователно ние трябва да я сдържаме. Ако успеем да правим това достатъчно дълго време, тя ще се пропука отвътре. Така, аз мисля, че Рейгън бе вероятно най-убедителен в риториката си по отношение на това. Той се противопоставяше на Съветския съюз навсякъде по света и не се съгласи с доктрината на Брежнев "нашето си е наше, а за вашето ще поспорим." И накрая Съветите наистина рухнаха. <br />Интервюто е публикувано в сайта http://www.mediatimesreview.com</p>