Непредвидената промяна

<p>В Европа, Азия и двете Америки корпорациите преливат от пари в брой, а безжалостното преследване на ефективност продължава да им носи огромни печалби. Докато делът на работниците от разпределението на печалбите намалява благодарение на високата безработица, на намаленото работно време и на замразяването на заплатите.</p> <p>Парадоксално, но според сравнителното международно изследване на неравенството на доходите и богатството се оказва, че то всъщност намалява благодарение на продължаващия бурен растеж на развиващите се икономики. Но много хора са загрижени значително повече за това какъв е стандартът им на живот в сравнение с този на своите съседи, а не в сравнение с този на гражданите на други страни.</p> <p>Богатите навсякъде се справят добре. Глобалните пазари са във възход. Много страни регистрират силен ръст в цените на жилищата, на търговските площи или и на двете. Повишаващите се цени на основните борсови стоки носят огромни приходи за собствениците на мини и петролни кладенци, но с тях растат цените на основните хранителни продукти, предизвиквайки гладни бунтове и дори масови революции в развиващия се свят. Интернет и финансовият сектор продължават да раждат нови мултимилионери и дори милиардери със страшна скорост.</p> <p>Но високата и продължителна безработица все още тормози нискоквалифицираните работници. Например във финансово затруднена Испания безработицата е достигнала на този етап до 20 процента. Това едва ли ще помогне на правителството, което едновременно с това е притиснато да прокара новите мерки за затягане на фискалната дисциплина, да успее да се справи с нестабилното си дългово бреме.</p> <p>Вземайки предвид рекордно високите нива на публичния дълг в много страни, едва няколко правителства имат реална възможност да се справят с неравенството в доходи и богатство чрез по-голямо преразпределение през бюджета. Но в страни като Бразилия вече има такива високи нива на преразпределение на ресурси от богатите към бедните, че ако продължи така, това ще подкопае финансовата стабилност и антиинфлационните усилия.</p> <p>Страни като Китай и Русия, също с ясно изразено неравенство, имат по-големи възможности за увеличаване на преразпределението. Но лидерите и на двете страни не са склонни да преразпределят смело поради страх от дестабилизиране на растежа. Германия трябва да се тревожи не само за своите уязвими граждани, но също така и да намери средства за подпомагане на южните си съседи в рамките на Европейския съюз.</p> <p>Причините за нарастващото неравенство в отделните страни са добре познати и не е нужно да ги повтаряме тук. Живеем във време, в което глобализацията отвори пазара за свръхталантливите индивиди, но това направи труда и доходите на обикновените работници неконкурентни. Конкуренцията между страните за висококвалифицирани кадри и доходоносни производства всъщност ограничи възможностите на правителствата да налагат високи данъци за богатите. Социалната мобилност също е силно пострадала, защото богатите дават значително предимство на своите деца чрез скъпоплатено частно образование и всевъзможни извънучилищни занимания, докато в същото време най-бедните хора в много страни не могат да си позволят дори да задържат децата си в училище.</p> <p>Още през XIX век Карл Маркс е направил добър анализ на задълбочаващото се неравенство в онези дни и е заключил, че капитализмът не би могъл да бъде подкрепян до безкрай политически. В края на краищата работниците ще се вдигнат на бунт и ще повалят системата.</p> <p>Сега обаче извън Куба, Северна Корея и няколко лявоориентирани университети по света никой не взема Маркс на сериозно. Противно на неговите предположения, капитализмът осигури изключително висок и невъобразим дотогава&nbsp; стандарт на живот само за едно столетие, докато опитите за налагане на радикално различна система се провалиха зрелищно за съвсем кратък период от време.</p> <p>Но при сегашното състояние на неравенството, наподобяващо това отпреди 100 години, статуквото става уязвимо.</p> <p>Нестабилността може да се прояви по всякакъв начин. Преди четири десетилетия едва след като градските бунтове и масовите демонстрации разклатиха развитите страни, се стигна до решение да се предприемат мащабни социални и политически реформи.</p> <p>Затова проблемите, стоящи днес пред Египет и Тунис, са далеч по-сложни, отколкото в други страни. Корупцията и провалът в осъществяването на важните политически реформи са причина за случилото се напоследък. И би било изключително погрешно да се предполага, че неравенството не се увеличава,&nbsp; докато то всъщност расте заедно с икономическия растеж и иновациите.</p> <p>Как точно ще се развият промените и каква форма ще приеме новият обществен договор? И е трудно да се предвиди дали във всяка една страна процесът ще бъде мирен и демократичен.</p> <p>Това, което е ясно, е, че неравенството е не просто дългосрочен проблем. Безпокойството относно влиянието на неравенството на доходите вече принуди развитите и развиващите се страни да предприемат мерки за освобождаване от политиките на свръхстимулиране, прокарвани по време на икономическата криза.</p> <p>По-важното обаче е, че страните, които се опитват да управляват нарастващото социално напрежение, породено от огромното неравенство, ще се разделят на печеливши и губещи в следващия етап от глобализацията. Всъщност голямата промяна в следващото десетилетие на глобален растеж ще се окаже неравенството, и то не само в Северна Африка.</p> <p><em>*Кенет Рогоф е професор по икономика и публични политики в Харвардския университет, и бивш главен икономист на МВФ.<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>