Как партийните апарати овладяват революциите

<p>Това обяснява френският политолог Жил Кепел, специалист по исляма и съвременния арабски свят, който прекоси страните в района, от Тунис до Египет, от Саудитска Арабия до Емирствата, след "арабската пролет", разговаряйки с всички актьори, били те министри, професори или обикновени граждани, за да почувства и да разбере по-добре случващото се там.&nbsp; Той се върна с необикновено есе, &bdquo;Арабска страст, Дневник 2011-2013&rdquo;, (<em>Passion arabe, Journal 2011-2013</em>), колкото емоционално, толкова и аналитично. Интервю с изследователя публикува сайтът lesinrocks.com.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/KEPPEL.jpg" alt="" /></p> <p><strong>Жил Кепел:</strong> Можем да погледнем в перспектива това, което се случи в арабските страни, но е невъзможно да знаем накъде отива. Първото нещо, което се промени, е, че арабите си извоюваха свободата на изразяване. Самир Франжие (ливански интелектуалец &ndash; б.ред.) казва, че тези революции са раждането на арабския индивид, докато преди това една страна е била отъждествявана с нейния деспот. По-късно в Тунис и в Египет революциите бяха пленени от апаратите на ислямистките партии. Но днес вече има силна реакция на това обсебване. Гражданските общества не се оставят да им разказват небивалици, както преди.</p> <p><strong>- Изхабяват ли се ислямистките партии от упражняването на властта?</strong></p> <p>- &bdquo;Мюсюлманските братя&rdquo; са това: прогонват елитите, свързани със Запада, заменят ги... и не се променя кой знае какво. С това те прикриват социалните искания, позовавайки се на алтернативен морален ред. Това не може да издържи, защото революциите носят стремеж към свободата и икономически и социални искания. В същото време част от хората, които са оставени сами на съдбата си, намират в салафитския ислям речника на своя бунт.</p> <p><strong>- Книгата ви разказва на дълго и широко за вътрешносунитското съперничество между &bdquo;Мюсюлманските братя&rdquo; и салафитите, т.е. Катар и Саудитска Арабия.</strong></p> <p>- Съществува съперничество за контрола на арабския сунизъм между катарците, които заложиха на &bdquo;Мюсюлманските братя&rdquo;, и саудитците, които подкрепят салафитите. Друг много важен актьор е Турция, която е модел за братята. Турската Партия на справедливостта и развитието (на премиера Реджеп Ердоган &ndash; б.пр.) кара да се работи, гарантира просперитета и подчинението на селските маси, които отиват в заводите. Така че сунитският лагер е разделен между Саудитска Арабия и Катар, от една страна, арабите и турците, от друга. Освен това има още по-структуриращ конфликт между шиити и сунити, иранци и араби.</p> <p><strong>- Бахрейн ли е епицентърът на шиитско-сунитския конфликт?</strong></p> <p>- Бахрейнският бунт е шиитски и се намира в сърцето на петролната и газова зона: там не се шегуват, става дума за фундаментални предизвикателства, които Близкият Изток отправя към света. Той е смазан от саудитските бронирани машини. Сунитските режими в Персийския залив бяха паникьосани от тези революции. За да спасят трона си, трябваше да отклонят енергията на масите към външен враг: шиитите и Иран. На джамията в Сиди Бузид, на излизане от петъчната молитва, видях салафити да слагат голямо знаме, на което имаше жестоки снимки с избити деца, разрушени къщи и т.н. Това не беше Газа след израелска бомбардировка! Тези снимки бяха придружени от лозунга &bdquo;Нашите сунитски братя са избивани от Асад, съюзника на Иран и на шиитите&rdquo;. Това много допада на Саудитска Арабия и кара да се забрави, между другото, че тя приютява Бен Али.</p> <p><strong>- Когато ви четем, имаме чувството, че &bdquo;Мюсюлманските братя&rdquo; са по-прагматични, по-малко екзалтирани от салафитите. Част от ислямизма съвместима ли е с демокрацията?</strong></p> <p>- &bdquo;Мюсюлманските братя&rdquo; искат да завземат властта и да реислязимизират обществото отгоре. С течение на годините това движение се раздроби на различни тенденции. Някои от тях са радикални, чиято връхна проява беше Бен Ладен, който смяташе, че чрез въоръжената борба ще бъдат свалени безбожните режими. Друга тенденция, въплъщавана от &bdquo;Енахда&rdquo; или турската Партия на справедливостта и развитието, смята, че властта трябва да се завладее чрез проповед и избори, за да се реислямизира обществото, като се мине през съюзи със секуларизираната средна класа. В Турция това върви, защото има работа*. В Тунис е по-трудно.</p> <p>Салафитите, от своя страна, проповядват реислямизация отдолу, чрез всекидневно скъсване с нравите на съвременното общество. Те искат да наложат пуритански морал, но не са срещу управляващите режими. Все пак в хода на историята част от салафитите са преминавали на страната на джихадизма. Ал Кайда е смесица между радикалното течение на &bdquo;Мюсюлманските братя&rdquo; и джихадисткото течение на салафитите, алианс, който беше въплъщаван от мюсюлманския брат Бен Ладен и салафита Аз Зауахири.</p> <p><strong>- Какво е мястото на светските и демократични сили, които извършиха революциите?</strong></p> <p>- Интернет изостря чувствителността, но партийните апарати са тези, които мобилизират и затова младите и светски сили минаха на втори план. Социалните мрежи могат да накарат хората да излязат на протест, но не осигуряват неговата продължителност. Апаратите на &bdquo;Мюсюлманските братя&rdquo; и на салафатите контролираха втората част на революциите. Но днес те се сблъскват със собствените си ограничения. Ефикасни са, за да мобилизират, но тези апарати са неадекватни, за да управляват едно плуралистично общество. Изведнъж светските сили се връщат в играта.</p> <p><strong>- Какво е усещането ви по сирийския въпрос?</strong></p> <p>- Мисля, че решението е фундаментално политическо. Асад не е диктатор, който е напълно откъснат от своето население. Алауитското малцинство около него е убедено, че ако Асад бъде свален, то ще бъде избито. Сирийската опозицията трябва да намери политически гаранции, за да постигне сваляне на диктатурата, което ще доведе до демократично бъдеще, а не до вътрешнорелигиозно избиване.</p> <p><strong>- Промениха ли арабските революции картите в израело-палестинския конфликт?</strong></p> <p>- Това, което се разиграва в съперничеството между шиитите и сунитите, е връщането на палестинското досие под контрола на сунитите, защото от средата на първото десетилетие на новия век Иран и неговите съюзници контролират сблъсъка с Израел. Очевидно това е опасност за сунитските лидери, които ще направят всичко, за да намалят иранското влияние. Присъствах на салафитска клетва в Триполи (Ливан), където обясняват, че падането на Асад трябва да бъде последвано от падане на режима в Техеран.</p> <p><strong>- Мина една година от убийствата на Мохамед Мерах. Как оценявате ислямисткото присъствие във Франция?</strong></p> <p>- Това е крайно малцинствен феномен, но е достатъчен един човек като Мерах, за да запали огъня. Джихадисткото изкушение е като вирус. В интернет един немюсюлманин може да бъде обърнат в исляма, да се саморадикализира, да замине за Близкия изток и т.н. Днес това индивидуално прекатурване е най-тревожното нещо. Колкото по-сегрегирани, по-необлагодетелствани са кварталите във Франция, толкова повече процъфтява една идентичностна и затворена концепция за исляма, в противовес на френското общество, което не означава, че това задължително води към насилие. В този смисъл, битката за лаицизма не е точно идеологическа, а преди всичко социална.</p> <p><strong>- Създава ли рискове за Франция дипломацията на чековата книжка на Катар, една страна, която подкрепя &bdquo;Мюсюлманските брята&rdquo;?</strong></p> <p>- След революциите Катар избра да упражни цялото си влияние в полза на &bdquo;Мюсюлманските братя&rdquo;, което го отведе до множество противоречия със западните страни. През 1998 г. националният герой беше Зидан, той въплъщаваше републиканската мечта. След това отборът на Франция срещна проблеми, за които знаем. Кои са алтернативните герои днес? Тези, които се конвертират в исляма: Анелка, Рибери... Паралелно &bdquo;Пари Сен Жермен&rdquo; стана собственост на Катар, страна, която лансира също телевизионния канал BeIn. На гърба си Ибрахимович е татуирал името си на арабски. Националният герой от 1998-ма беше заместен от транснационалния ислямски герой, напоен от финансовия дъжд на Катар.</p> <p><strong>- Книгата ви &bdquo;Арабска страст&rdquo; смесва анализа, описанието и хората, с които сте се срещнали, диалозите и интервютата. Това е необичайно за есе.</strong></p> <p>- Интернет представлява страшна конкуренция за издаването на хуманитарни науки, защото този инструмент създава илюзията за знание без посредничество, в реално време, безплатно. Но кризата в издаването се дължи също на нахалния авторитет на социалните науки, на върхушката и на политически коректното, които са скъсали с реалността. Опитах се да поправя това, работейки върху формата на моята книга. Има сътресение в арабския свят и някои колеги вече извлякоха поуки от типа &bdquo;Десет урока за арабските революции&rdquo;. Това е смешно! За да започнеш да разбираш какво става, трябва да отидеш на място.</p> <p><strong>- Нещо, което е рядкост за едно есе - отдавате голямо значение на жените, описвате физиката им, дрехите им...</strong></p> <p>- Този, който не погледне жените, не разбира нищо за арабското общество. Когато открих Сирия пред 35 г., имах незабулена мюсюлманска приятелка... Сега бях придружен от млада жена от Свободната сирийска армия, забулена, практикуваща вярата. Дадох им един и същ псевдоним: едната, разбунтувана срещу системата и религиозния морал, другата, революционерка, но преживяваща вътрешно религизоната норма. Между тези две фигури с 35 г. дистанция, се опитах да разбера какво се е случило.</p> <p><em>*Интервюто е публикувано през април тази година, т.е. преди масовото протестно движение в Турция.</em></p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>