Израел трябва да разплете своя етнически мит

<p>Религията, се възприема от ционистите като първостепенно условие за еврейската идентичност. В края на 19-ти век, колкото повече млади евреи са законно или културно еманципирани от гетата и малките градчета, толкова повече Ционизмът започва да прилича на влиятелно малцинство и единствена алтернатива на преследванията, асимилацията и културно разводняване. <strong>Парадоксално, но когато религиозният сепаратизъм започва да отстъпва, неговата светска версия е активно промотирана.<br /><br /></strong>Със сигурност мога да потвърдя от личен опит, че антирелигиозните чувства, често с интензитет, който ме караше да се чувствам дискомфортно бяха широко разпространени в левите израелски кръгове през 1960г. Казваха ми, че религията е за ултраортодоксалните и за "откачените" от Йерусалимския квартал Меа Шарим. "Ние" пък сме модерни, рационални и "западни". Това ми обясняваха моите ционистки учители. Това, което не ми казваха беше, че <strong>идеята за Израел, към която трябваше да се присъединя се обосновава от етнически непреклонните възгледи за евреите и "еврейското".<br /><br /></strong>Историята е следната. До разрушаването на Втория храм, евреите са били предимно фермери в това, което сега е Израел/Палестина. След това са били отново прогонени в изгнание от Римляните и скитали по Земята. Безпризорни и без родствени корени. Сега най-накрая "те" се "завръщат" и отново ще обработват земята на своите предшественици.<br /><br /><strong>Именно този разказ, историкът Шломо Санд се опитва да оспори в своята противоречива книга "Измислиците на Еврейския народ".</strong> Според критиците, неговият принос е най-малкото излишен. През последния век, специалистите са били перфектно запознати с източниците, които той цитира и аргументите, които излага. От чисто научна гледна точка, аз нямам причини да възразя на това. Въпреки, че съм зависим не малко от източници "втора ръка", що се отнася до ранното хилядолетие на еврейската история, мога да видя, че проф. Санд не ни казва нищо ново, когато говори за приемането на друга вяра или смесването характеризиращо евреите в ранните векове.<br /><strong><br />Въпросът е кои сме ние?</strong> Със сигурност в САЩ, преобладаващата част от евреите и не само те, нямат никаква представа за историята, която разказва проф. Санд. Те никога няма да чуят за неговите главни действащи лица, но са много добре запознати с карикатурната версия на еврейската история, която той подлага на съмнение. Ако работата на проф. Санд предизвика поне някаква обратна реакция и продължи да се обсъжда сред тази група хора значи е била полезна.<br /><br />Всъщност тя е много повече. Докато имаше други оправдания за съществуването на еврейската държава (и все още има), не беше случайно, че Давид Бен Гурион планира и хореографира процеса срещу Адолф Айхман. Ясно е, че <strong>проф. Санд подкопава конвенционалната теория за еврейската държава.</strong> Веднъж съгласили се, че еврейското "уникално" качество е предполагаемо или се използва избирателно, как следва да постъпим?<br /><br /><strong>Самият проф. Санд е евреин и идеята, че неговата страна няма основание да съществува би била ужасяваща за него.</strong> И с право. Държавите или ги има, или ги няма. Египет или Словакия не са обосновани в международното право с добродетелта на някаква теория за дълбокото "египетство" или "словачество". Такива държави са признати като международни играчи, с права и обществено положение, просто защото съществуват и имат капацитет да се запазят и защитават.<br /><br /><strong>Оцеляването на Израел не се основава на правдоподобността на историята за неговите етнически корени.</strong> Ако ние приемем това, ще започнем да разбираме, че настойчивостта на страната за нейното ексклузивно право над еврейската идентичност е всъщност недостатък. На първо място, подобна настойчивост принизява всички нееврейски граждани и жители до по-нисък статус. Това ще бъде валидно, дори и разликата между тях да е само формална. Но но е. Да бъдеш мюсюлманин, християнин или просто еврейн, който не отговаря на все по-непреклонната спецификация за &laquo;еврейство&raquo; в днешен Израел, си има цена.<br /><br />В книгата на проф. Санд се подразбира заключението, че Израел би направил добре, ако се идентифицира и мисли за себе си просто като Израел. <strong>Извратената настойчивост да се идентифицира някакво универсално "еврейство" с едно малко парче територия в много случаи е нефункционално.</strong> То е единственият и най-важен фактор за провалите в решаването на Израелско-Палестинката бъркотия. Това е лошо за Израел, лошо е и за евреите, които се идентифицират с неговите действия.<br /><br />В такъв случай, какво да се прави? Проф. Санд със сигурност не ни казва и в негова защита трябва да приемем, че проблемът не може да се реши лесно. Подозирам, че той предпочита решението "една държава", защото е логичното заключение на неговите аргументи. Аз също бих подкрепил такъв изход, ако не бях сигурен, че и двете страни биха му се противопоставили енергично и със сила. Решението "две държави" би могло да бъде най-добрият компромис, въпреки че би оставило Израел непокътнат в неговите етно-заблуди. Трудно е да бъдеш оптимист за перспективите на такова решение в светлината на развитието на ситуацията през последните две години.<br /><br />Склонен съм, да фокусирам вниманието ни другаде. <strong>Ако евреите в Европа и Северна Америка се разграничат от Израел (а може би са започнали), твърдението, че Израел е "тяхната" държава ще стане абсурдно.</strong> След време, дори Вашингтон би могъл да види безполезността на привързването на своята външна политика към заблудите на една малка държава от Близкия изток. <strong>Аз вярвам, че това е най-доброто, което може да се случи на самата държава Израел.</strong> Тя ще бъде задължена да приеме своите ограничения. Ще трябва да гради нови приятелства, най-вече сред своите съседи.<br /><br />Така може да се надяваме след време да установим естествено разграничение между етническите евреи, които са граждани на Израел и тези, които са на други държави. Това би могло да се окаже много полезно. Има много прецеденти: <strong>Гръцката, Арменската, Украинската и Ирландската диспора имаха нездравословен дългогодишен опит на етническа ексклузивност и национални предразсъдъци в страните на своите прадеди. </strong>Гражданската война в Северна Ирландия приключи, отчасти защото Американският президент инструктира ирландската имигрантска общност в САЩ да спре да изпраща оръжие и пари на ИРА. Ако Американските евреи престанат да асоциират съдбата си с Израел и използват даренията си за по-полезни цели, нещо подобно би могло да се случи и в Близкия изток.</p> <p><em>Авторът е професор в Университета в Ню Йорк и директор на Института Ремарк. Статията е публикувана в онлайн изданието www.warincontext.com<br /></em></p>