Големият политически избор е между Масларки и Цецки

<strong>В такава ситуация опозиция става единствено народът </strong> <p>Той качи и възхвали генерала, само той може да го събори. Но как? С барикади? Сакън! Пък и кой ще го подбутне, след като Борисов се радва на триумфиращ рейтинг и зад океана.</p> <p>Ако има революция, която да помете Борисов, тя може да бъде само телевизионна. Няма как да е друга, след като единственият посредник между народа и неговия водач са сутрешните блокове. Но те за щастие дават микрофона и на едва мърдащите лидери и партии, титулуващи се опозиция, след което зрителите пак се строяват в генералските редици. На принципа: Ела, зло, че без теб са Станишев и Доган.</p> <p>През годината, в която Борисов овладяваше премиерското поприще, опозицията не извърши нещо специално, за да се докара до настоящото безнадеждно състояние. Просто си водеше нормален полов живот, необходим за репродукцията. Стефан Данаилов забременя с идеята Първанов да спаси БСП, пък ако не спаси БСП, да спаси България. Мартин Димитров се самозаблуди, че щом е работил в Института за пазарна икономика и Костов му се радва, значи е голям икономист. Доган се разнообрази епистоларно с Мадам В., а НДСВ напомняше за себе си чрез платено медийно внимание. Единствено Волен Сидеров случи на пълна взаимност - с Борисов се харесват, поради което престана да е опозиция.</p> <p><strong>Не е вярно, че опозицията имаше сили да промени нещата към добро </strong></p> <p>И да иска, не може, тъй както Веселин Маринов иска да изпее хубава песен, но не може. Спорно е например дали двамата Руменовци в БСП, ако впрегнат заедно интелектуален потенциал, ще родят нещо повече от Лъчо Мозъка. Дискусионно е с какво Цецките и Фидоските са по-лоши от Майчетата и Масларките. А най-интересно е как Синята коалиция ще реши екзистенциалната си драма. Сините са тъй близко до властта, сладко и разтапящо ухае тя, но нямат право на консумация. Те са като футболист, застанал на празна врата, но без топка и със съзнанието, че втори мач няма да има.</p> <p>Ако партиите искаха да са полезни за хората, трябваше да посветят тази година на самокритика и проява на почтеност, поне от кумова срама. Станишев трябваше да сдаде лидерството в БСП, Овчаров - в столичната структура, а Георги Кадиев да не бъде издиган за кмет, след като вече се е провалял. По същата причина не биваше да бъде издиган и Николай Григоров в Габрово. Говорилият си с Доктора и Красьо Черния - Милен Велчев, не трябваше да припарва до медиите. А Иван Костов отдавна трябваше да е сдал лидерския багаж. Та той не успя дори Кадиев да изпревари мажоритарно в София.</p> <p>Но защо партиите и лидерите да проявяват почтеност, след като българската политика отдавна е залог за лично оцеляване!? Защо почтеност сега, след като никога не е съществувала? А светът си се върти и без почтеност - народът вика "у", после "а", електоралните проценти се джуркат и едни и същи хора удобно оцеляват. Такива са и сегашните сметки на т.нар. опозиционни лидери - ГЕРБ да се провали, процентите пак да се разбъркат, след туй да бъде стъкмена някаква коалиция.</p> <p>Тъй че от датата на възцаряването на Борисов опозицията прекара една най-обикновена година на нищоправене. С един нов нюанс специално при Станишев - бият го, значи съществува. Колкото повече Борисов замахва и свисти приятелски огън, толкова повече го има.</p> <p><strong>Хората обаче отдавна не мислят така </strong></p> <p>Те казват: "Иване, ти роди "братовчедите", по твоето време сините комисари надминаха червените. Сергей, ти сложи чадър на Батко и изгуби европейските пари. Вървете си". Докато не си тръгнат, всичко, предложено от тях, дори и прекрасно, ще бъде посрещано с омерзение.</p> <p><strong>С констатацията, че и той е един от тях, в редичката ще застане и Борисов. Дежа вю</strong></p> <p>Оттам насетне следват два сценария. Първият - 2013 г., стъкмена е коалиция. Поради липсата на избор познати и омръзнали физиономии управляват, други такива са опозиция. Вторият, вероятно по-късно: голям симпатяга, бащински загрижен за народа и по ханкрумовски заплашващ бандитите, тръгва по студиа и паланки. Липсата на минало минава за предимство, а ако все пак има и е тъмно, телевизиите го забравят. Всички знаят, че е умен, честен и мрази Доган, макар единственото потвърждение да са собствените му хвалби. 20-годишната образователна реформа е дала още по-добри резултати и народът не се тормози с излишни въпроси. Отново заживява с усещане за избор.</p> <p><strong>Новите Цецки триумфират, старите Масларки чакат реда си.</strong></p> <p><em>Коментарът е публикуван във в. "Сега"</em><strong><br /></strong></p>