„Либералният“ хегемонизъм на САЩ стана възможен благодарение отказа на върхушката на КПСС от социализма и съветския проект. В 1945 г. икономическото и социално превъзходство на Америка над останалия свят бе далече по-чувствително, отколкото в 1991 г., но наличието на конкурентната супердържава на Сталин доведе двуполюсния свят на осигуреното взаимно унищожение, в който в края на краищата надделяваше реализмът.

 

В третия брой на дебелото сп. „Форин Афеърс“ за т.г. излязоха наведнъж три мастити „реалистични“ статии, признаващи края на „либералния“ хегемонизъм на Вашингтон. Но и Фарид Закария вече го призна в четвъртия брой.

 

Заглавията на статиите говорят сами за себе си: „Краят на главозамайването“ (The End of Hubris), “Изгубеното изкуство на американската дипломация“ (The Lost Art of American Diplomacy), „Този път е различно“ (This Time Is Different).

 

По навик слагам „либерален“ хегемонизъм в кавички заради добре позната ни многозначност на този термин, която от доста време напълно го лиши от конкретно съдържание. Такава се оказа и съдбата на думата „демокрация“. Клетият Фукуяма – той сам се отказа от утопията за края на историята и окончателната победа на „либералната демокрация“ в цял свят и се върна отчасти към демодирания социализъм.

 

„Либералният“ хегемонизъм на САЩ стана възможен благодарение отказа на върхушката на КПСС от социализма и съветския проект. В 1945 г. икономическото и социално превъзходство на Америка над останалия свят бе далече по-чувствително, отколкото в 1991 г., но наличието на конкурентната супердържава на Сталин доведе двуполюсния свят на осигуреното взаимно унищожение, в който в края на краищата надделяваше реализмът.

 

Златният век на Америка, за който си спомнят с носталгия авторите на трите статии, бе стопроцентов продукт на реалистична външна политика. Когато Бил Клинтън дойде на власт в началото на 1993 г. Борис Елцин му беше пръв приятел, НАТО беше единно и обещаваше (поне устно) на Кремъл вечен мир и любов, ЕС растеше и уверено крачеше към общата валута, отношенията и търговията на Вашингтон с Китай бяха добри, Иран не обогатяваше уран, окупаторът на Кувейт Саддам бе победен от международна коалиция с участието на Москва, Европа и почти всички арабски сили.

 

Авторитетът на САЩ в света бе неоспорим, американската икономика – образец за всички, американската амия – непобедима. У нас всеки шофьор на такси бе сложил звездно знаменце на огледалото за обратно виждане. Мирният процес от Осло и Мадрид даваше най-сериозна надежда за траен мир между Израел и Палестина. А сега? Когато Тръмп дойде на власт в началото на 2017 г., Путин бе враг номер едно на Америка, уж манипулиращ президентските й избори и фактически назначаващ свой агент за неин президент. НАТО – разединено, обезверено, извиващо ръце на европейските парньори да купуват съмнително полезно американско оръжие, панически конструиращо си враг в лицето на Русия и изкуствено повишаващо напрежението по границите й в Европа, ЕС – парализиран, тресящ се от протести и скандали, търговска война и военноморско напрежение с Китай, в добавка КНДР с ядрени ракети, враждебен Иран, усилено обогатяващ уран, Ирак, Сирия и Турция твърдо в антиамериканския лагер, безумни ходове като пренасянето на американскато посолство в Йерусалим и неотдавнашната инициатива за Палестина, която вече изглежда забравена. САЩ са предмет на присмех и досада, никой не се бои от тях – примерите на Асад, Ким, Мадуро, Ердоган са заразителни.

 

И най-запалените американофили сред българските десни ще се съгласят, че упадъкът на американската хегемония от 1991 г. до днес е пълен и извънредно стръмен.

 

Защо стана така? Не заради руската хибридна заплаха и пропагандата на RT, нали? Харвардският професор по международна политика Стивън Уолт, автор на първата от споменатите статии и на книгата с показателното заглавие „Адът на добрите намерения: Американският външнополитически елит и упадъкът на хегемонията на САЩ“ мисли, че е заради дефектите на самия „либерален“ хегемонизъм.

 

Toва e „крайно ревизионистка стратегия“, при която вместо „да поддържа баланса на силите в няколко жизнено важни области“, както изисква реализмът, Америка „търсеше да трансформира режими по целия свят и да привлича нови членове в икономическите и военни организации, които доминира“. „Резултатите бяха катастрофални: загубени войни, финансови кризи, шокиращо неравенство, разпокъсани съюзи и одързостени противници“.

 

Разбира се, не точно сбърканата външна политика бе причина за финансовите кризи и за растящото икономическо неравенство в самите САЩ. Но и външнополитическите катастрофи, и вътрешните кризи имат общ корен – безконтролната алчност на финансовия капитал и на корпоративната държава, оказали се монополисти на силата в света. Причината е по марксистки банална.

 

Погледнато отвътре, от кухнята на дипломацията, положението не е по-розово. Президентът на фонда „Карнеги“ Уилям Бърнс, автор на втората цитирана статия, си спомня преживяното от златния век на американската дипломация в 1991 г., когато му се случило да седи току зад гърба на държавния секретар Джеймс Бейкър на мадридската мирна конференция. „В испанския кралски дворец лидерите на Палестина, Израел и почти всички близкоизточни страни се събраха за първи път“, казва той, „обединени от общото си уважение към САЩ“, които току-що накараха Русия да се откаже от социализма, обединиха Германия и разбиха Саддам в Кувейт. „Надявахме се, пише Бърнс, че „либералният ред, построен след Втората световна война под ръководството на Америка, ще привлече и бившата съветска империя, и бившите колонии, и Китай...

 

Глобализацията и задаващата се информационна революция... усилваха усещането, че „Пакс Американа“ ще бъде непоклатим и дълговечен“.

 

Кой е лично виновен за провала? И Уолт, и Бърнс споменават на първо място Мадлин Олбрайт. Прочутото й изказване от 1998 г., че САЩ са indispensable nation – държава, без която нищо не се прави, смята Уолт, дало зелена улица на тези сили, които смятали, че САЩ могат и са длъжни да се намесват във всяка точка на земята. Това било самомнителна фантазия (hubristic fantasy), отворила кутията на Пандора с всички беди – от 11 септември 2001 г. та до присъединяването на Крим към Русия, съюзът на Москва с Пекин и дори до упадъка на американската демокрация.

 

САЩ носят цялата отговорност – или поне голямата част от нея – за всичко това.

 

Бърнс смята, че стилът на ръководство на Олбрайт е причината за атрофирането на американските дипломатически мускули и замяната на дипломацията с натиск, заплахи и войни. Докато Бейкър открил нови посолства във всички постсъветски столици, без да иска допълнителни средства от Конгреса, при Олбрайт недофинансирането на дипломацията станало хронично и нейният упадък станал явен в 2003 г. с агресията срещу Ирак, определяна от Бърнс като катастрофа.

 

Политизацията на американската дипломация при Обама по време на Арабската пролет – например пренията в Конгреса по вината на Хилари Клинтън за инцидента в Бенгази, и „едностранното дипломатическо разоръжаване“ при Тръмп с неговата „отвратителна смес от едностранни действия, меркантилизъм и неконструктивен национализъм“ довели външната политика на Вашингтон до сегашния й колапс.

 

От който тя „никога няма да се възстанови“ – прогнозира авторът на третата цитирана статия – Даниъл Дрезнър, професор по дипломация в университета „Тъфтс“ и коментатор на в. „Уошингтън поуст“. Не се заблуждавайте, казва той, че и този път „ще се оправим“, както се оправихме след кризата, започнала с изстрелването на съветския „Спутник“ и продължила до спирането на работата на Бретън-Уудската финансова система от Ричард Никсън. „Този път е различно“. Много от източниците на американската мощ в миналото са изчерпани. Например външната политика, доскоро бастион на двупартийното мислене, вече също е станала арена на партийна поляризация.

 

Това между другото е безспорно вярно – и аз например съм констатирал с изумление, че отношенията с Русия – единствената страна, която може да унищожи Америка – за върхушката на Демократическата партия и особено за хората на Хилари отдавна сякаш нямат никакво значение сами по себе се, а са заложник на вътрешнопартизанската им борба срещу Тръмп. Съгласен с тази песимистична оценка е и Стивън Уолт. „Американският външнополитически елит остава уверен, че глобалното лидерство е негово рождено право и че Вашингтон трябва да продължи да налага на другите страни да се покоряват на диктата на САЩ.“ Това е „кредото (article of faith) на почти всеки външнополитически тинк танк“ във Вашингтон, и то постоянно изплува в доклади, брифинги и медийни коментари. Подобно групово мислене преобладава и в медиите, където непоправими неоконсерватори и неукротими „либерални“ интернационалисти са монополизирали говоренето, а защитници на реализма, въздържането и ненамесата се появяват в най-добрия случай спорадично. В основата на това положение са някои вкоренени (entrenched) интереси, които продължават да лансират и защитават една провалена външна политика.

 

Как и кога това може да се промени? Прогнозите за тримата автори са песимистични и общо взето някак откъслечни, на парче. Дрезнър наистина предлага и малко по-широка визия: факторите, дали на САЩ досегашните досегашни предимства – големите капиталови пазари – Уолстрийт, „либералните“ идеи и висшето образование – „Айви лийг“ – работят на принципа „победителят получава всичко“. Прекаленото разчитане на финансови инструменти, съюзите с чужди „популисти“, антиимигрантската истерия могат да накарат и най-близките съюзници да се замислят за алтернативи. И Америка ще банкрутира в тези сфери като в романа на Хемингуей „Фиеста“ (The Sun Also Rises) – „постепенно, а после някак изведнъж“. Тя ще остане „велика държава, но редова и по-малко богата“.

 

Почти всички тези твърдения са ми силно съмнителни. Например богатството на едни страни, както на друго място сме се убеждавали, съвсем не предполага с необходимост обедняването на други. Нещо повече, как разбираме самото „богатство“ – е въпрос на интерпретация. Конкретните сценарии за отношенията на САЩ с разни страни са произволни и никъде в тях не става дума за отношенията им с Русия – страна, които има толкова много общо с Америка, и която дори в главното си различие от нея – отношението на народа към частната собственост – е сякаш огледален образ на Америка.

 

Но все пак тези три статии в това авторитетно списание са историческо свидетелство, че мислещата част от американския външнополитически елит започва да разбира, че живеем в един постамерикански свят. Това означава, че монополът на САЩ в световните дела, изглеждал ни толкова непоклатим в 1991 г., е приключен.

 

Не само заради нечии грешки – и дори не само заради действието на фактори в самите САЩ. А и по обективни, независещи нито от американската външна политика, нито от САЩ въобще причини.

 

Монополът на „вашингтонския консенсус“ в икономиката се срути през септември 2008 г. насред Уолстрийт. Военнополитическият монопол на САЩ предаде дух в Сирия през септември 2015 г. И тези хегемонии наистина няма да се „възстановят“ в предишния си вид, поне в обозримото бъдеще. Разпадането на СССР, отказът на тогавашното съветско ръководство от социализма, бяха еднократно историческо събитие. Така и американската хегемония, извикана на живот от тях.

 

Тук се разминавам малко с „либералния“ гуру Фарид Закария, за когото „американската хегемония умря някъде през последните две години“, т.е. явно Тръмп я е погубил. Показателно е, че и такъв наглед исторически, национален въпрос като „краят на американската хегемония“ се поднася от Закария в ярка партизанска светлина.

 

Така или иначе хегемонията умря. Сега на дневен ред в икономиката според мене е не примитивният меркантилизъм-протекционизъм, а постепенната творческа реабилитация на социализма, която виждаме да настъпва в самите САЩ – и съвсем не по съветски. А в политиката – не популисткият фашизоиден „консерватизъм“ (вкл. не и реанимираното от времето на цар Николай I Романов „православие – самодържавие – народност“), а просто реабилитацията на суверенната държава, поставяща своя народ – т.е. интереса на своите граждани и работници – над (или поне не под) интереса на глобалните инвеститори и потребители.

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

39 коментар/a

Не виждам на 20.07.2019 в 13:00
в новия световен ред нищо от това, което вие черногледо виждате. Напротив в новия световен ред има доброта, човещина любов, християнски ценности, както и права на човека, а вие говорите само за лоши неща, които тъкмо вашите фашистки господари от Москва правят на народа си и на съседните си народи, начело с Путин.
На ... 20.07.2019 в 13:00 на 20.07.2019 в 14:21
Предполагам, че според вас и 'сделката на века' е добра за България, и летище София ще бъде много по-печелившо под немско ръководство, и златните ни рудници се разработват по-много съвременни методи (strip-mining) и масовото изтребване на дребен добитък - дали в Странджа, или в Северна България - е просто взимане на сериозни мерки за борба с опасни вируси... И Данчето Ф. направи прекрасни градинки в центъра на София, и всичко е прекрасно, живеем в спокойствие и стабилност, само дано час по-скоро ни приемат в чакалнята и 3 дни по-късно - в Шенген... И Джордж С. е велик, благороден филантроп, който дарява по 16 милиарда от състоянието си всяка година за организациите, които спонсорира неговата фондация ОО - пълна свобода на придвижване, всеки да работи където намери най-добро място за изява и творчество, всички обзаведени с Гугъл часовници... Събудете се! Заспал сте на волана.
Според Вас на 20.07.2019 в 15:18
всичко е лошо и разсъждавате така, както се разсъждаваше през социализма. Едно говориш друго мислиш и трето правиш. И лъжлива пропаганда. Сега започва да се говори истината. Това, което мислиш, това казваш и това правиш. Вие за всичко разсъждавате пост комунистически. И на Запад се лъжеше и лъже, и се говореше едно , но се правеше друго. Но при новия световен ред, при промяната, която става в света няма да е така и това започна да се случва. Лошото е, че в ЕС след изборите промениха правилата по които се избира кой да е начело на Европа. По време на игра, не се сменят правилата. Трябваше за това да пишете, като слабост. Но вие се възхищавате на фашиста Путин. А армията се модернизира, което е добре, летището ще е съвременно и то е в България, в София и хората ще са доволни. Защо руснаците не вадеха злато или ние не вадехме? Ами защото не можехме. Но фирмите които вадят злато създават работни места, плащат заплати и данъци и извършват социални дейности. Срещу болестите трябва да се борим, както е развита науката. Няма нужда да ти отвръщам на всички пропагандни глупости, които се тиражират в нашите вестници. Проблеми винаги има и ще има. И те трябва да се решават адекватно. Но не мисля, че ако БСП - не дай си Боже - дойде на власт, ще реши проблемите по добре. Напротив, тя ще иска да има бюрокрация и борба за власт и няма да творят, а ще се опитват да мачкат опонентите си и хората. Нещо, което ГЕРБ правят много по малко от БСП.
Дали Путин е фашист или не - на 20.07.2019 в 16:23
не е наша работа; руснаците да си решават кого избират да се грижи за тяхната държава и защо. Става въпрос за България. ГЕРБ доказаха в последните 10 години и ежедневно доказват, че не притежават умствен потенциал и морални качества да се справят с предизвикателствата на сегашната сложна геополитическа обстановка. А решенията им и произлизащите от тях действия обвързват страната ни с партнери, които НЕ ни уважават и НЕ мислят доброто на народа ни. И се държат на власт благодарение на слепци като Вас и на финансирането на външни сили, които Го хвалят докато ни ограбват, по сред бял ден... Както в детската приказка за Лисицата и Гарвана.
Кой има на 20.07.2019 в 17:04
потенциал и кой няма не се решава от Вас или от мен, а се гледа работата, която вършат хората във властта и как се отнася правителството към работата на хората. Путин решава еднолично всички проблеми на Руската федерация и само на пряката линия излязоха милион и половина проблема от хората на пряката линия, в Русия, които Путин не е решил. Вие социалистите и комунистите искате български Путин, който да решава проблемите на България. А десните и центристите, каквито последните са ГЕРБ създават условия гражданите фирмите сами да решават проблемите си. И нарастването на БВП е 3,5%, заплатите постоянно нарастват, както и пенсиите на старите хора, Има пълна заетост, а тези които не работят - циганите - почти всеки ден са наемани от частни фирми за груба работа и имат доходи, но не плащат осигуровки и данъци. Постоянно се внедрява Н.Т.Прогрес, което всичко е десен комунизъм. Почти няма в България фирма, на която работниците да работят без машини и приспособления ръчно. Идват все нови инвестиции и се откриват работни места. Така, че ако умствения потенциал на комунистите и социалистите е голям, то на ГЕРБ може да е по малък, но те правят по умното - да създават условия за бизнеса - отколкото умните социалисти и Путин, на когото се възхищавате. А ако на власт в България дойдат десните от Демократична България то ръста на БВП ще е 5-6%. Защото те ще създадат още по добри условия за бизнеса. А дали ни уважават западняците, или не, то те гледат кой как работи, и уважават този който работи по добре, а не кой е по силен и по добре се бори за власт, както това прави Путин и както искате да правите Вие социалистите и комунистите.
Какъв инвестиции, какъв бизнес, какви 5 лева на 20.07.2019 в 18:29
Мутрогените унищожиха средния и дребен бизнес. Какво произвежда днес България? Попътувайте из страната, идете в Северна България - малки градчета и села, които преди всяка година имаха по 2 класа абитуриенти, сега имат останали по 1 - 2 пенсионери в целия квартал и нито едно дете, дори магазин нямат! Пустиня! Колко училища се затвориха? Редовнита влакове возат по 3 - 4 полупразни вагона... Такова сливане на държава и политическа власт имаше само в епохата на "зрелия социализъм", тогава поне имаха петилетни планове и някаква визия. Просто сега не е на власт омразната на вас комунистическа партия и това ви изпълва с оптимизъм... Кой взима заеми за да купува с предплащане в брой ненужно скъпи изтребители с едно-две поколения по-стари от съвременните технологии на въоръжение, а не отделя пари за стимулиране раждаемостта и за осъвременяване на пенсиите? Управлението на светиня Му доведе икономика, образование, здравеопазване на страната до плачевно състояние, но поддръжниците Му, като вас, живеят в паралелна реалност и просто не виждат всепроникващата корупция във всяка област на живота. Свалете си розовите очила и се огледайте.
Вие на 20.07.2019 в 18:47
сте професионален пропагандатор на социалистически идеи и със сигурност Ви плащат, за да пишете нелепици в сайта и колкото и да пиша, Вие винаги ще гледате да сте последен в полемиката, с последна дума и винаги ще намирате нови и нови неща, които са социалистическа пропаганда и социалистическо говорене. Аз нямам намерение постоянно да ви опровергавам. Аз не съм платен писач, като вас. Затова спирам. Моите уважения!
A вие сте доверчив, на 21.07.2019 в 03:03
и за голямо съжаление - много зле информиран, незрял и наивен. Препоръчвам ви да попътувате на запад за да оцените ситуацията в България. А докато ви се отвори път - слушайте алтернативни западни медии в очакване на новия световен ред и неговата "доброта, човещина, любов, християнски ценности, както и права на човека". Бог да ви благослови, млади човече. Тежко и горко на децата в страната на Ботев и Левски.
Не се карайте! на 21.07.2019 в 19:57
Вижте как двама стари и изтъкнати седесари са се присъединили към комунистическите идеи, без много да му мислят. Какво толкова, както казват в новата родина на единия, нищо лично, просто бизнес.

Напиши коментар